*сигурно имаш предвид "придаваше", "предаваше" е друго.
Мерси, че ми разясняваш какво мисля, хубаво е и аз да съм наясно с мислите си.
Лирическото ти отклонение го пропускам. Бъди си млад и красив, ама недей да мислиш вместо другите.
Извинен си. Peace

Това го разбирам по следния начин: Човек, който не взима заплата от сорта на 700-1000 лева, няма да е щастлив от това, с което се занимава. Ако това е, което си имал предвид, тогава признавам, че е глупост в най-чистата й форма.
Имам познат, който е учил архивистика и постоянно са му повтаряли, че пари в тази област няма да има. Сега е на 27, един от най-готините и интелигентни хора, които познавам, занимава се с много и различни неща, все пряко или косвено свързани с любимата му история... Човекът е щастлив, без да е богат! Винаги е следвал няколко простички стъпки - интересувал се е от всичко и всички, свързани със специалността и последващата реализация, учил се е сам на много неща и е започнал да си търси начини за развитие от самото начало.
По-напред беше казал нещо за идеалите, последвано от финансовите интереси. Де да знам, малко парадоксално ми дойде. Или имаш идеали и се водиш от тях, стремиш се към нещо, или просто си правиш кинти, работейки в банка, присъединяваш се към политическа партия или пък притежаваш фирма, монополизирала производството на чорапи.
Към авторката на темата - ако искаш да се занимаваш с нещо, искай го наистина и се стреми да го постигнеш с всички сили. Щом ти се учи журналистика, започни да следиш новините, развивай креативността си, чети и пиши повече, за да изградиш стил. Разбира се, диплома от ФЖМК или друг факултет няма да навреди, но тя няма чак такова фундаментално значение, каквото повечето завършващи си мислят(пък и аз, допреди половин година).

Искам да кажа и едно "Ти си лудак, човече!" на човека, успял да ядоса Мила дотолкова, че тя да заговори за безумния подпис, цитат от Хорхе Букай.

Прочети ми и другите мнения по темата, не си единствения с "приятел, който работи нещо което не е много добреплатена работа, но просто го кефи" - демек отговарял съм и преди на този довод.

Ако те мързи - накратко е, че ако човек не се издържа с дадена професия, дори и да му е любима, рано или късно ще я смени. Щом не я сменя и му е любима, значи парите му стигат.

А доколко е щастлив? Темата е какво да учи автора на темата, не как ще бъде щастлив. Щастието може да не е в парите, но 99% от хората почват работа за пари, не за да станат щастливи.

Здравей! Първо да кажа, че не съм изчела коментарите, които предполагам са в двете крайности. Имах абсолютно същия въпрос и докато не дойде време да напиша желанията си се лутах измежду различни специалности. Да, вярно е, че можеш да се опиташ и да станеш журналист, независимо какво си работил, но е коренно различно, когато попаднеш в обстановка от хора, които искат същото като теб, преподаватели, които работят това, наясно са с професията и получаваш някакъв вид образование, което ти е от полза. Първи курс съм и ми харесва това, което уча, въпреки че ще се доближим до матеирята, чак догодина и нататък, когато ще изберем профили - телевизия, печат, радио. Не мисли, че специалността е лека - има много лекции и изпити, но ако не мислиш, че със сигурност искаш нещо друго повече от специалност Журналистика, те съветвам да запишеш това. Ако имаш други въпроси пиши ми ЛС

http://su-stories.panayotov-consult.com/?s=76

Работата в медиите може да е леко стресиращо, не е за всеки. Това е достойна, но и доста отговорна работа.

Достойна,достойна,колко да е достойна?

Зависи, ако визираме жълтите вестници и подобните на тях предавания....хич не е достойно. Но... "Разни хора, разни идеали" Ал.Константинов.
Няма срамна работа. Затова, няма какво да се лъжем, във ФЖМК те учат и на тънкости, а не само на общите неща. Докато човек с друга професия, да скочи в нещо уж близко до неговото, пак не му гарантира успех.

А отностно парите – щастието не се измерва в пари. Ако имаш достатъчно да живееш – защо не? "Всичко е относително, дори човешката глупост." Айщайн.

Нека хората си правят сами избора, а не им се повтаря: тук няма пари, учи това. Сега това има реализация и т.н.
Хората сами си блъскат главите и след това съжаляват, а може би не. Учим се от грешките си, ако не правим грешки, как ще се учим?

Тази тема ми напомня култувия въпрос:

"Ако уча геология, ще стана ли гей?"

Следваш това, което ще ти отвори повече врати и има по-голям шанс за реализация, за което имаш някакви качества и от което ще изкарваш по-добри пари. Сега вероятно ще се намерят няколко моралиста да кажат, че парите не са важни, трябва да се занимаваш с това, което обичаш и тн. Нека аз да имам пари, апък ще намеря 1001 начина да бъда щастлив ...

И аз едно време бях факир по Математика, исках да уча в ПМГ, да стана космонавт ,археолог, мозъчен хирург, програмист, адвокат, и тн, обаче като съм от малък забутан град трябваше да си седя на г*за и да чакам да стана 8-ми клас, че да отида да уча в "големия" град ... В крайна сметка нито едно от тези неща не се случи, защото когато съм можел да го постигна не съм имал възможността и се случиха още хиляди неща, които променят уравнението. Не ми пука, сега уча нещоси, дето не знам точно какво ще го правя, ама се надявам да успея да направя нещо с него ...

Btw, Кристо, направо ме изумяваш. Като някакъв форумен хроникьор си, който винаги има нещо да сподели, било то някой абсурдно екзистенциална мисъл, пълен бъзик или нещо сериозно. Все едно от рег-а ти пишат двама-трима човека ...

А подписът ме закопа ... Нямам си и на идея какво значи, обаче съм почти сигурен, че това е някой индийски език /урду,хинди,тамилски/, та се чудя от къде пък го изкопа него ...

Не съм съгласен,че парите са най-важни.Аз се отказах да продължавам специалността от гимназията,защото не ме влече,а в нея има предостатъчно реализация.Не се виждах като шлосер в следващите 30 години и реших да се насоча към нещо по-приятно за душата.Парите са важни,защото без тях щастие няма,но и само с тях не става.

Надежден Случай, дигам палец за изказването!

Парите не са най-важни, не съм го и написал, макар че може да се остане с такова впечатление, предполагам. Живеем в материалистичен свят и парите са огромен фактор. Парите дават по-добър старт в живота, а нататък едни гърди предимство.

Като цяло бих жертвал личностните си професионални предпочитания за по-голяма финансова стабилност, съответно по-добър живот за мен и близките ми. Ако успея да вляза/да се прехвърля Право може и да не ми се наложи, защото тогава кариера и лични предпочитания ще се препокрият.

Но пък аз си имам и причини да се стремя много силно към финансова стабилност, де, така че позицията ми може да Ви се струва малко крайна.

Достойни могат да са хората. Пак те са тези, които могат да направят професията достойна.