 |
| От дъжд на вятър |
Регистриран на: 02 Ное 2009, 10:14
Местоположение: Бургас
Благодарил (а): 22 пъти.
Поблагодарили: 12 пъти.
|
Пак да ви позанимая с моята скромна персона и лични терзания...
Преди време се колебаех за университет, в който искам да ме приемат, за специалност, която искам да изучавам и професията, която искам да упражнявам след време... Първоначално се бях засилил за архитектурата, но след като ходих на уроци, цял първи срок миналата година, по математика и рисуване се отказах от тази идея. Разбрах, че не е за мен, че не се виждам над бюрото чертаейки квадратчета и смятайки разни глупости. Но какво да се прави като понякога човек има амбициозни родители?!
По дните, когато посрещахме новогодието реших да ставам актьор, но вече на Иванов, а може би на Антонов ден се бях отказал от тази безмислена своя идея...
Успоредно с това започнах да събирам мнения за това как ме виждат близките около мен... За какво ставам? И прочие... Мнението на съучениците и приятелите ми беше, че съм само за актьор, някои учители ме виждаха като архитект, както и майка ми, разбира се... За да може така аз да изпълня нейната мечта. Да, ама не...
Другите най-важни хора за мен - баща ми и баба ми също изказаха своите представи за моето бъдеще. Баща ми, като бившо ченге и брат на някакво лице от по-висш чин в редиците на МВР, се надяваше да поема по неговия път. Дори не просто да бъда обикновен полицай, а криминален психолог, криминалист или там както се води... Идеята ми се стори добра на първо време, но бързо се отказах от нея. Поради което се отказах и от психологията, тъй като ми се струваше, че бих бил добър психиатър. Но сигурно и аз щях да откача...
Баба ми, като най-мъдрия човек в нашата фамилия, като моя кръщелница (на нея съм кръстен) и като моя зодия ми посочи две професии - журналист и юрист. Основанието й беше, че съм имал голяма уста и черното не бяло, ами направо червено или златно ще да го искарам. И обмисляйки го достатъчно дълго това нейно изказване ми се стори най-трезво и най-близко до моите представи и предпочитания. Но като журналист най-вероятно да ме гръмнат на втория репортаж или на първото ми интервю още... А и не съм в езикова гимназия, тоест не знам никакви езици по-задълбочено и трудно бих могъл да пробия. Въпреки, че всяка вечер да грея на екрана на БТВ като водещ на новините не ми се струва чак толкова зле... Химера!
А да съм в някой бургаски вестник или в "кабилната ни тиливизия" - не мерси. А, предпочитам мен да интервюират, тоест аз да бъда звездата...
Правото... е това животно исках да го опитомя, все още искам и се надявам желанието ми да не спира. Реших, че искам да бъда юрист, да уча право и да ги мачкам всичките. Не желая да съм адвокат толкова за "парите", колкото за съдебната зала, в която ще доказвам, ще защитавам проститутки и крадци. Просто съм такъв човек, който иска да се доказва, а и бидейки адвокат едновременно с това ще бъда и актьор, и психолог, и журналист, че и архитект сигурно... Съда ще да е моята сцена, официалния костюм ще ми е театралния костюм, ще си имам и публика, и всичко. Не искам да се боря за справедливостта и правосъдието, а просто за моята истина...
Даже се чудих къде да уча право - в СУ, в УНСС, в БСУ, във ВУ или някъде другаде. Водят СУ-то за най-престижния университет в България, но мисля, че е наивно вече да се говори за "престиж" в образованието ни, а и не само там. Престижна ни е само чалгата май, май... 
Проблема идваше от там, че съм трудно приспособим и отивайки на едно непознато място, с непознати хора, започвайки един нов живот, без да съм никой (тоест приятелю, гълъбче, синко и т.н.), преживявайки някакви трусове в самия учебен процес ще перколясам тутално, сиреч ще се побъркам. Но...
И точно когато сънувах, че ще имам частен кабинет, ще обядвам в луксозни ресторанти с клиентКи и в скъпи костюми, се появиха в медиите изказвания за промяна в плана за приемане на кандидат-студентите. А смятах лятото да започна подготовката си за КСК 2011-2012, но уви... Даже и тука писах... Сега ще съм 12-ти клас и въпреки, че не е болка за умиране като не те приемат първия път, не искам да си загубвам една година... то кой нормален би искал де?!
Във форума тука пак писах и хора, които учат право ми откликнаха на истеричните словоизлияния и ми казаха, че все още нищо не се знае... Демек сме с вързане ръце, крака, ама гащите ни не знам кога ще ни се завържат и преспокойно да си седна на задника и да започна да уча като хората и това, което трябва де.
А изобщо знае ли се кога попринцип започват КСК-та?! Та доста неясноти имам към своето бъдеще, но всякакви съвети, предположения, коментари и т.н. ще са ми от голяма полза. Но най ми е чудно как ще протече тазгодишната кандидатстудентска кампания и как да се подготвя пълноценно за нея...
_________________
|
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Бих се радвала, да не се окаже истина това, което ти казвам, обаче като гледам ще става все по-зле. Те дори НЕ СЕ ЗАМИСЛЯТ какво искат да стане от тях...
А относно литературата не я пренебрегваи както направих аз и се прецаках.Наи-важното е като начало да си знаеш перфектно произведенията,дори ги прочитай по няколко пъти.Недей да назубряш анализи, които не разбираш. 