Днес ви набих ректорските печати в книжките. Остана само Ректорът да ви се подпише на всичките 349 книжки и след около две седмици ще можете да си ги вземете от отдел "Студенти".

maria.georgieva. написа:
... важното е,че имахме достатъчно нерви и чакащите,и лелките в отдел "Студенти",и двамата сладури от СС,които помагаха на вратата (евала и на двама ви за железните нерви,честно!) въпреки понякога малко "по-напечените" ситуации
Хах, то без напечените ситуации би било скучно и нямаше да го искаме ЮФ и тази година (на мен ми беше за втора, а на колежката - за трета).

Шегувам се, радвам се, че сме ви били полезни, тъй като бяхме там, заради вас, а не заради някого другиго.

Mimiito.O написа:
... на момчето и момичето отпред не им е било по-приятно със сигурност.. чудя се момчето как си запази усмивката докрая...
Не ми беше леко- спор няма, но пък наистина ми е приятно да помагам, като тази ми помощ ме караше да продължавам да се усмихвам, колкото и тежко да бе... пък и съм на принципа - каквото повикало-такова се обадило, така че щом съм се усмихвал, то значи и хората срещу мен са били достатъчно готини, че да ме карат да го правя това действие... защото тези, с които се карах или пък тези, които ми се правеха на "дръж ми шапката" или "ти на мен ли ми говориш пък сега", никак не ме предразполагаха да се държа добре с тях...
marihanncheto написа:
although,ти имаш голямо благодаря и от мен,герои сте си,направо евала за това,което направихте,дано на 18 и 19ти не ти е свършвало кафето толкова бързо

добре,,че има и такива като вас
Хаха, добре че Starbucks е наблизо, та да не ми е проблем да си взимам ново и ново кафе... иначе се сещам как си изкоментирах на глас свършването на напитката ми.

Благодаря ти за благодаренето, много мило от твоя страна. : ))