Това явление със слабите оценки на предварителния изпит по литература е винаги било и ще бъде традиция в Софийския. На мен ми е доста странно как може да има такива резултати при положение, че Талев е много интересен, лесен и приятен автор? Но, това е мое мнение, а относно групите, мисля че като дойде времето за втората кандидатстудентска кампания за изпита по литература, в сайта ще бъде публикувано нещо по въпрос! Учете и късмет!

И аз съм на мнение, че Талев е приятен автор, но предполагам много хора като мен не бяха стигнали до него за съжаление...

Тук има информация за кандидатстудентските курсове на СУ: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/p ... ki_kursove


Не знаеш колко си прав тук.

това явление със слабите оценки май го има всяка година и то не само на предварителни, като гледам процентите от преди 2000 даже.. и то май си е напълно нормално, имайки предвид, че доста народ се явява на олимпийския принцип - "важно е участието" аз познавам поне двама такива сладури, които отидоха просто ей така, "да видят".. кой знае колко още е имало..

П.П.: в моята работа в момента и да ме удушат не мога да си спомня какво ТОЧНО съм писала - обикновено сама се изумявам като си чета работи от каквото и да е изпитване след това... тезата, която защитавах, беше обвързана с колективното виждане за семейството като опора и с факта, че Ботев намира тази изконна опора в семейството и дома си, макар хармонията им да е взривена от насилието и беззаконията на поробителя, а Яворов не открива в никого и нищо така необходимата утеха. в изложението бях започнала от доста далеч - от естествената мечта за красив и хармоничен живот, която после се сблъсква с реалността (при Б. - робство, при Я. - духовен и нравствен кризис) и предизвиква по този начин жалбата (тук си гледах мотива за жалбата пространно) и тая жалба трябва все пак да бъде чута от някого - тук идват образите на майката, бащата, братята и сестрата (гледала съм ги паралелно в цялата българска литература, в Б. и в Я., но ми липсваше конкретика на аргументацията - цитати, примери от творби и прочее изобщо нямах достатъчно и го осъзнавам); после вкарвам образа на дома като пряка пространствена проекция на утехата и опората на семейството и образа на пътя като алтернатива , защото домът и при двамата е разрушен , и тук си идва мотивът за хайдутството като начин да се излезе на пътя.. май това беше в общи линии.. и 300 препратки на подходящите места към Дебелянов, Славейков, Смирненски и др. около 12 страници излезе всичко.

П.П.2: уау, че дълъг пост О.о

Не знам, в моята зала, половината от кандидатите предадоха празни листи, а аз писах и пак имам ниска оценка... това ме стимулира да кандидатствам и в други университети. Дано поне там стане.

някой знае ли кога ще може да си видим работите по БЕЛ, че никъде не намирам инфо...

Все още няма информация. Тук: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/p ... ite_raboti ще ги обяват.

да, благодаря. и аз именно тук проверих, но реших, че може някъде другаде да е поместено
инфо

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

могат да се идентифицират в двудневен срок

на 23 /понеделник/ и 24 /вторник/ април 2012 г. от 10 до 16 ч.

в Ректорат, бул.”Цар Освободител” 15, Информационно-рекламния център, Конферентна зала

Знам, че сега всички обсъждате изминалия предварителен изпит, но имам един въпрос за цитирането, който ме тормози.
Ако пиша изречение, което завършва с цитат, който е цяло съобщително изречение, тогава точката след кавичките ли е или преди тях? Например :
Героят прави своята тъжна констатация: "Така е било, така и ще върви ... няма да стане по-добре." или
"...по-добре".
Моята учителка ми каза, че точката е преди кавичките, но в темите си го е писала по другия начин, та това ме наведе на мисълта, че нещо се бърка ... та реших да ви попитам.
И също така, ако изречението в кавичките завършва с ? ! или с ..., тогава трябва ли да има точка след кавичките ...

Според мен в първия случай първо се пише точка и след това затваряш кавичките, а за втория случай съм сигурна, че първо пишеш знака, после затваряш кавичките и накрая пишеш точка.

Благодаря ти, m.g.. Четох в стари теми, че общият алгоритъм за писане при сравнението на цитати е горе - долу следният:

Longbow написа:
Ботев:
Биографични извадки, кореспондиращи с цитата (не си ги спомням вече); не-много-натрапчив психологически портрет на автора, основан на горните извадки (примерно: ранната му ангажираност с натоварващи и угнетяващи събития <конкретни примери> и реалност, както и борбата за промяна го ограбва от това, което във времето се е запазило като представа за най-хубавите, весели, красиви и романтични години от човешкия живот - младостта; експресивният стил и насочеността на цитатът предполагат силна емпатия на екстровертната личност към адресатите - тези, които вижда като свои събратя по съдба и тези, които тънко упреква, че не са такива...); на базата на психологическият портрет - интра- и интер- текстови връзки - всичко, за което можеш да се сетиш и след това да обосновеш (тук паметта ми изневерява), доказвайки свързаността му с конкретната ти теза за личността на съответният лирик (в случая - експресионист, емпат, екстроверт <непълно - има и още>)...

Дотук - заедно с увода - около 3 - 3.5 страници се събират.

Далчев:
Биографични извадки, кореспондиращи с цитата (не си ги спомням вече); не-много-натрапчив психологически портрет на автора, основан на горните извадки (примерно: в съответната политическа и обществена реалност, имайки предвид социалното развитие през последните десетилетия, фокусът се измества от общото, обединяващото към личното, интимното, отличаващото личността от всички други - това, което я затваря сама в себе си и я ограничава в контактите й с обществото, което при Ботев е диаметрално противоположно - залага се на присъединяващите черти, на това, как личността трябва да се идентифицира с общността и нейната съдба...); тук идва място на цитатът - тази затвореност ограбва < > човека от същественото в младостта му - емоционалната жизненост; аналогии и интра- и интер- текстови връзки - къде и как показва самотата и самоизгнанието на личността (за „Балкон“ мисля че бях дал пример, редом с другите) - всичко, за което можеш да се сетиш и след това да обосновеш, доказвайки свързаността му с конкретната ти теза за личността на съответният лирик (в случая - импресионист, интроверт <непълно - има и още>)...

Дотук - някъде около 5 - 6 страници.

Съпоставяш самите цитати като показваш, чрез дадените преди това примери, в какво си приличат, като не пропуснеш да подчертаеш нюансите - колкото по тънък и труднодоловим - толкова по-добре (не стигай до крайности - недей да твърдиш неща, за които се изисква твърде абстрактно мислене дори, за да се допуснат като възможни - това рядко го правят дори професорите в съответната област). Покажи разликите - в случая - при Ботев фактическата реалност го лишава от младост, докато при Далчев - психологическата, субективната представа за реалността е факторът, оказващ влияние; практически срещу имагинерен рестрикт - различни по характер, но еднакви в ефекта си - и двата премахват младостта - едното с практическа принуда, а другото - с психологическа превенция... And so on, and so forth...

Ограничавай цитатите до абсолютно необходимият минимум. В крайна сметка, търсят се знания и мислене... Според мен, в отношение 3:7. Това не значи, че не е необходимо да знаеш много - означава, че трябва да мислиш повече.


Писах ЛС на момчето, но не вярвам да ми отговори. Знаете ли дали общо-взето това е алгоритъмът, описан в книжката на Кирова по темата? Някой тук чел ли я е?

Доволни ли сте от матурите?

дам, не мога да се оплача 5.04

Как върви с подготовката, хора? Ако не се падне Ботев в случая съм абсолютно изгубена аз :Д:Д