Искам да се боря не по-малко от теб , но искам и да си изживея живота както аз искам ,без да се ограничавам и без да се притеснявам за утрешния ден . Милея повече от всеки да се опрай тая наща държава , но всичко те притиска .. В крайна сметка цял живот ще се бориш ли .. ?
Обичам родината си , но мразя държавата си !!!!

А държавата - това сме ние . Ще се боря до когато и до колкото мога . Това всъщност е много дълга тема на разговор и не само .. Могат да се напишат хиляди есета , фейлетони, книги и прочие относно положението в страната ти.

Всъщност една дума е достатъчна - ТЕГАВИНКА. =)

Вярно е, че няма никаква гаранция дали борбата ти ще даде резултат, но няма как да разбереш, преди да опиташ. Аз имам възможност да уча и живея в чужбина, но предпочетох да остана в родината, защото още вярвам, че има надежда, стига новото поколение да се мобилизираме и да отстояваме своето. Осъзнавам, че оставането в БГ е рисков вариант, но именно поемането на рискове е начинът за постигане на радикалната промяна, от която всички се нуждаем . Всички са много черногледи, но аз с очите си съм видял, че в България все още съществуват млади, амбициозни, способни хора, които могат да променят нещата. Това ми дава надежда !

Моля те, не наричай журналистически текстове "статии". Горкият факултет и без това има достатъчно лоша репутация (и с право). Не знам как е сега, но преди три години форматът на изпита беше обявен като журналистическо есе, и според мен никой проверяващ не би бил много щастлив, ако вместо това му се наложи да чете нещо друго. Отделен въпрос е какво точно означава журналистическо есе, но да предлагаш на някого да пише стихове на кандидатстудентски изпит - освен ако не са цитати - звучи несериозно.

В моя личен опит, най-много зависи кой те проверява, защото всеки има различни представи за журналистическата материя, както и за света. Единствената рецензия на моето есе беше, че на латински министър не означавало слуга, което просто не е вярно. Изводът е, че когато има риск да ти се паднат проверяващи с калпав латински, най-добре да си седиш тихо в ъгъла и да не се отваряш много-много.

И-да, и -не. Преди три години форматът беше журналистическо есе или фейлетон. Именно това се обсъждаше на курсовете по журналистика. Че може и двете. Целта е да се покаже последователна мисъл, добра езикова култура и познание в областта на новините. Мисля че , ако притежаваш всичко това, не би трябвало да има проблем да те приемат с разказ или фейлетон. Според мен тук трябва да се оценява идеята, която е вложена, а не дали е есе или не е.
Другото, на което ми наблягаха е, че речта трябва да бъде издържана. Кратка и ясна. Да се защитава позиция. Мога да ти напиша фейлетон - да кажем, който ще звучи точно като есе, само дето ще има лирически герой. Можеш да обвържеш също така един фейлетон с факти. Защо не с някоя наболяла тема. Или пък с някоя тема, която е забравена. Ще ти дам идеален пример- наводнението в с. Бисер- да кажем. Голяма новина! Прииждащата река. Порутените къщи. Само дето през 2005-та например заради човешка грешка беше потопен и откъснат от другите градове- половин град Елин Пелин. Само, защото шлюзовете на язовирът не бяха вдигнати навреме. Защото подобно на много други язовири в България и този нямаше контрол. И когато валя цяла седмица без да спира- порой. На Елинпелинчани им се случи същото, което се случи в с.Бисер. Само дето двойно по-страшно. Защото, ако в с. Бисер наводни няколко къщи, там водата превзе цял цех с работници, пътищата към Мусачево, Нови Хан, Григорево, бяха наводнени. В един момент Елин Пелин остана без ток, без вода, без храна. И разликата между тогава и сега беше, че не дойдоха помощи. Нямаше хора, които да събират дрехи. Нямаше кой да ти протегне ръка. А на нас сами ни се налагаше да изливаме кофите с вода, да чакаме водата да се отдръпне. На нас сами ни се налагаше да построяваме къщите си, наново.
Може би, ако още тогава не бяха забравили, трябваше да се направи контрол на всички язовири. И сега-втора трагедия.

"Според мен" са ключовите думи в подчертания цитат. Не оспорвам мнението ти, но то едва ли има голямо значение в този изпит, освен ако не проверяваш ти. Моят личен съвет за младите кандидат-студенти е, разбира се, да вложат оригинална мисъл, но просто за няколко часа да подтиснат егото и собствената си представа за гениалност, и да се ограничат в някакви стандартни рамки, защото прекалено дръзките идеи рядко се оценяват по достойнство.

Ако решим да пишем разказ, в какво лице трябва да се пише?Можем ли да се въплатим в нещо или някого и да пишем от първо лице,или трябва да пишем в трето лице?

В други теми бях чел,че устния изпит е отпаднал , в предните страници на тази тема , видях че има такъв изпит ? Някой да разясни ? ))))

Беше отпаднал няколко години, но от тази отново го има.

Благодаря А да приемем,че съм изкарал достатъчно висок бал за да вляза , какво става ако на устния имам ниска оценка ? Събират се 2те оценки и се делят на 2 ? И понеже изпита е на 16 юли , това значи,че вече се знае кои са влезли и кои не , на какво влияе самия изпит ?

Моят съвет е да не ви избива на излишен артистизъм, пишете ясно, подредено, логично и за бога, избягвайте прекаления патос и художествено-изразни средства, тук целта е да покажете, че сте грамотни и информирани, не да впечатлявате някоя неуспяла поетеса-литераторка.