Цитиране на откъс от лирическо произведение:

  а) При цитиране на дума или кратко словосъчетание не се използва нов ред.
Цитатът се разграничава от разсъжденията в съчинението чрез кавички, а в някои случаи и чрез тире:
 
*Определението “юнашка” може да се приеме и като характеристика на жената, която има сила да застане редом със своите чеда.
С любов определя родната граница бунтовникът чрез името на реката, а епитетите “тиха бяла” внушават представа за светлата победа. Либето във всеки момент живее със страх в сърцето, разкрит чрез оригиналното по звучене определение “тиха усмивка”.
 
б) При цитиране на един стих може да се използва нов ред.
В този случай в  края на разсъждението се поставя двоеточие, а цитатът не се огражда в  кавички:
 
*Любовта към родината ги прави физически и духовно несломими:
                         не сещат ни жега, ни жажда, ни труд
 
в) Възможно е цитираният стих да не се обособи на нов ред, а да се  разграничи чрез кавички, както и чрез двоеточие или тире:
 
*В унисон с окрупняването на образа на онези, които се нуждаят от закрилата му – целия народ, се явява и обобщението, назоваващо противника – “срещу врагът си безверни”. Горчивината от “срама” и “теглото” достига своята най-силна изява при най-жестокото за народа ни обвинение, което лирическият говорител отново приема с достойнство, с привидно смирение:“нека таз свобода да ни бъде дар!”.
 
г) При цитиране на два или повече стиха се предпочита използването на нов ред. Цитатът е след двоеточие и без кавички:
 
*Във втората смислова част на встъплението доводите на лирическия говорител са градирани във възходяща посока и достигат своя емоционален изблик в категоричната оценка:
едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично...
*В заръката до тях бунтовникът отново повтаря един от основните мотиви:
                                              затуй, че клетник не трая
                                             пред турци глава да скланя,
                                             сюрмашко тегло да гледа!
 
д) Ако в стихотворението има израз в кавички, те се запазват при цитиране:
 
*Единствено хиперболата може да служи като похват, когато трябва да се
изрази възторг пред героизма:
                                    “Грабвайте телата!” - някой си изкряска
                                     и трупове мъртви фръкнаха завчаска...
 
е) Цитираните стихове може и да не се разграничават чрез нов ред от разсъжденията. В този случай цитатът се записва след двоеточие, огражда се в кавички и стиховете се отделят чрез наклонени черти. Необходимо е да се прилага единен принцип на цитиране: или само чрез обособяване на нов ред, или само чрез наклонени черти без използване на нов ред.
 
Цитиране на откъс от белетристично произведение (разказ,повест, роман):
 
а) Цитатът се огражда в кавички и не се отделя на нов ред, точката се поставя след кавичките, но ако е необходимо да се постави удивителен или въпросителен знак, той се поставя преди кавичките, а след тях, се поставя точка. При цитиране на отделни думи или кратки изрази обикновено не се пише двоеточие:
 
*Тя гальовно ще го нарече “синко”. За нея той е едно момче, тръгнало “курбан да става”, беззащитно.
 
б) Когато се цитират реплики на героите, изречения от вътрешен монолог или от авторовата реч, се пише двоеточие. Цитатът не е на нов ред и е в кавички:
 
*Трудно можем да забравим искреността, с която звучат думите на героя, приковал вниманието на другарите си с прочувствената си реч:“Ние трябва пак да сме готови – аз със старите си кости пак ще взема байрака...”.
*Майчиното  й сърце се свива, прилив на нежност и любов я обзема, когато наблюдава отдалечаващия се младеж:“И тя го видя как той се изгуби в гората, като куцаше. Очите й се наляха със сълзи”.
*Възрастната жена откликва на душевната му тревога с думите: “Как къде? Ами у дома!”.