Вярно, когато има място за споразумение, но и тогава, както в случаите, при които става въпрос за решение „или-или“, председателят на Студентския съвет е предназначен за да бъде удобен на студентите, а не на ректора. Иначе и "споразумението" ще бъде такова - като ректорско постановление - докато, в контекст на удобството за ректора, вече може да смятате, че студентите в СУ всъщност не разполагат с председател, който да им защитава интересите. Нито студентите в Университета като цяло, нито в частност Студентския съвет имат полза от председател, който защитава интересите на ректора пред тях, вместо да прави точно обратното.


Противоположните позиции произтичат от реда и начина, по който са поставени субектите, а не от приумиците или предпочитанията на тези субекти. Така стоят нещата и в пазарната икономика, и в демократическата система и в правовата държава ... - сблъсък на интереси. От там нататък е въпрос на умения да си прокараш позициите, което значи (повтарям) да си прокараш позициите, съзнателно и систематично, а не да приемаш тези на другите, каквато в случая представлява ректорската, които не си призован да защитаваш в съответното си качество.

Това осъзнаваш, че важи и за двете страни, нали?

Да, в случай че разсъждаваме от позицията на някакви теоретици или изследователи. Но ако си разсъждаваме от позицията на студентите, по нашия казус, какво има да се съобразяваме с интересите или уменията на ректора?



За нас си е важна нашата позиция и нейното прокарване. А като се има предвид в колко от случаите тази на ректора се намира в противоречие с нея, то виждате само колко трудна и отговорна всъщност е работата на един истински председател на Студентския ни съвет.

Не знам защо, но при открит конфликт между Ректора, олицетворяващ интереса на Университета и председателя на СС, изразяващ добре разраните интереси на студентите, бих прогнозирал пълен успех за Ректора... Е, той най-вероятно ще маскира успеха си с някой дребен компромис...

Очевидно, не всеки става за председател на Студентския съвет и както споменах в предходното си мнение всъщност твърде малко са хората, които биха се справили успешно, така че наистина да постигнат нещо, а не просто да си седят и да не направят нищо, както е удобно на ректора, или само каквото той им (по)каже. Например, всеки който разбира поне малко от дипломация, би трябвало да знае, че не всяка загуба винаги представлява загуба, защото често стъпките на зад могат добре да се използват за отскок и фактически постигането на нещо по-голямо. От друга страна, дори човек да не е чувал за Давид и Голиат, според мен, може да се досети, че не е нужно непременно да си толкова голям, колкото другия, за да успееш да го победиш.

Тогава изберете някой по-дребничък, защото и проф. Илчев не е двуметров баскетболист.

Явно никога няма да се добера до това място ....

http://www.focus-news.net/?id=n1311429
Айде, бат'Яне ги подхвана.
ед: само да доуточня, че днес в Комисията по корупция в НС са внесени материали по темата