На няколко пъти ми се налага да се допитвам до административните органи на университета и съм потресена от нежеланието им да ми помогнат, да ми подадат правилна информация, да не говорим за огромната дезинформираност.На какво се дължи това?
Защо е възможно, понеже аз съм задочна форма на обучение, да се обадя по телефона на Учебен отдел към моя факултет - ФЖМК, и да помоля за информация, най-учтиво!!!, за датите за изпитите, а те да ми отговорят - Има си табло, точно тук пред нашата врата, погледнете там!
Що за отношение е това!След проверка установявам, че няма изнесени дати за задочниците, а пре повторно обръщане към съответните органи ми се заявява - Това не е наша работа, потърсете преподавателите и разговаряйте с тях!Според вас нормално ли е това?Да обикалям от кабинет на кабинет, да щъкам до София, в различни дни от седмицата за да спазя приемното време на преподавателите, които понякога даже и не идват?Каква е тази дезинформираност?Що за черна дупка и омагьосан кръг е това?
Да не говорим, че е-майлите, които са разпространени навсякъде из сайта на СУ и факултетите към тях или вече не съществуват, или са препълнени от непрегледани писма, а доста често никой не отговаря на писмата с месеци, което говори за тяхното нередовно проворяване!
И съм уверена, че не само аз съм се сблъсквала с всичко това!Що за чудо е това?Не става въпрос за влизане в ЕС или нещо такова, а за личната съвест и желанието с което работят не само преподавателите в този университет, защото повечето от тях също не са цвете за мирисане (кажете ми що за отношение е преподавателя ви да забрави дадата си за изпита, а след това, след дълги извинения за неудобството, да назначи дата за поправка и отново да не се появи), но и цялата администрация.Никой няма да дойде да им свърши работата, а и нещата не са толкова сложни, изисква се само желанието, което явно им липсва!
Някой има ли разумно обяснение на всичко това?!

След всичко, което прочетох, наистина ме смути информацията и мога само да кажа, че в такава система, където бюрокрацията и липсата на контрол създават най-неописуми практики... единственото, което остава е да се проявяваме като нахални, да чукаме по вратите, да вдигаме повече шум около себе си и да търсим правата си, защото интерес от съблюдаването им имаме само ние, потърпевшите!

Моят съвет е да не се отчайвате, а да проявявяте повече настоятелност! Свържете се с преподавателите си и редовно ги информирайте за съществуването си! Ако сметете за необходимо оплачете се на декана или подадете жалба - ако трябва затрупайте ги с жалби!

Добре дошла!

Не ми се ще да се повтарям на какво се дължи това. Но е от ясно по-ясно.

Метла за тези, които не искат да бъдат превъзпитани!

Но сега си припомням, че в държавна институция, където ресурса е публичен, няма необходимата мотивация за това превъзпитание!