@ Мила:
Съвсем не съм се вкарвал... Просто не съм излизал... „Пак“? Само веднъж...

@ renesanz:
Теееехнически... Няма как да се случат две еднакви неща на двама различни човека... Т.е. не може да ти се е случвало... Може би ти се е случвало нещо подобно... Но на мен ми е за пръв път (имайки предвид, че другото събитие, което споменавам имаше съвсем различен <чети „крайно положителен и позитивен“> оттенък). А аз нямам проблем с откровеността... Въпросът е, че принципите ми твърдят че всичко трябва да има мярка... И докато успявам да я огранича до абсолютният задължителен и неизбежен минимум в почти всички случаи на общуване, то вчера я оставих да бъде безкрайна... А колкото до повечето ситуации, в които може да има някаква болка, предпочитам да не я споделям със събеседника си (може би, единственото, което не съм склонен да споделям).

@ Търговецът на кристал:
Ели, много добре знаеш, че „по-лесно“ рядко означава и „по-полезно“... Колкото до "mind-game"-овете - има две причини, поради които бих се впуснал в такива: а) просто за цвят и когато не могат да произтекат негативни последици (по-честият случай); б) когато са необходими да предпазя някого (но никога себе си). Ситуацията вчера си беше достатъчно „цветна“, а вече изчерпах силите си да пазя... А и...нека подчертая: нямам проблем с откровеността - Хората имат проблем с рязката промяна в представите си... Затова гледам (доколкото зависи от мен) всичко да става постепенно и полека, но навреме...

Ангеле, говорим на различни езици, това е. Факт.
Винаги съм била на мнение, че е по-добре да преживееш ужасен край, отколкото да живееш в ужас безкрай... Колкото и клиширано да звучи.
Имам чувството, че някои хора обожават страданието като начин на живот. Не говоря за теб конкретно или за форума. Говоря по принцип.

И не - съжалявам (ги), но не ги разбирам. Човек е устроен така, че да устоява на всичко, освен на смъртта.

Айде... махам се, че както съм яхнала метлата точно в момента...

Ели, тук бъркаш.
...и за да не виси тази констатация просто така, ще я уточня и аргументирам
Не говорим на различни езици - просто не взимаш предвид алтернативната гледна точка и конкретното наслагване на обстоятелствата. Последното е, защото не са ти известни (в известна степен ). А гледната точка е, че се опитвам да избавя някого от „ужас без край“, дори това да означава „ужасен край“... Що се отнася до мен, нямам против което и да е от двете като мое лично състояние...
И, за да няма неяснота, не обожавам страданието като начин на живот - (напоследък обичам да цитирам Пиперков и по-точно тези му думи: ) „животът е едно постоянно неудобство“...
Надявам се, това е хвърлило малко повече светлина и (ме) разбираш по-добре

хората, които винаги казват "Ей, там виждам, че има още едно място.", "Айде свийте се още малко" или нещо от сорта и накрая заради тях свършваш притиснат до стъклото с минимална възможност за поемане на въздух, изпонастъпани крака...ииии...какво ли още не...просто ме дразни "оптимизмът" им!

Днес трябваше да работя извънредно 4 ЧЕТИРИ! часа заради едни гадни копеленца!

Не знам какво да правя с него,не знам,не знам!
А и най-гадния и проклет градски транспорт,който може да съществува.

А, да, движението може да е умопомрачително...
Освен това, заболя ме зъб.

на една приятелка са й откраднали портмонето с всички документи...познайте къде... - в автобуса

shouldn't trust people.

Имам проблем с 'умъртвения' зъб и..пак всичко наново...и..и.. просто.. не знам

уморена съм до смърт.

Много е кофти така, мдааа...

Не съм класиран и на 3то класиране, сега става интересно...

Неприлично рано станах...

Платон.