До нас има рокерска сватба, страхотни мотори, уникален рев... и Харли Дейвидсън..лъскав..аууу И още повече- мъжете са страшни,не са от ония с грозните типични дрехи и държание.

Сега още ми е странно след последния ти стих и няма да крия, че всъщност тази сутрин станах рано,защото снощи го прочетох на бързо...нямах време-а ми трябваше едно такова време, за един такъв прочит на саме...
Знаеш ли?
Красив свят е твоя - с всичките ти страсти....когато се опитваш да мразиш....да отхвърляш....да откъсваш нещо от себе си...е някак хем човешко и простичко....хем дълбоко драматично....аз усещам пластовете на твоите чувства ,както усещам и колко нежно и топло и истински и уникално проявяваш своята любов и болка.
Стихът ти ми хареса.
Всъщност този последният и още един, който няма да назовавам, са ми любимитеи честно да ти кажа-аз си ги имам разпечатани и сложени в една папка твоите стихове...
и сигурно пиша глупости ,но рядко е създаването на дълбоки неща тук и аз , когато ги открия не мога да ги подмина.
Тази сутрин ми е някак странно...трябва да пътувам на някакъв излет до Дунава, а небето се кани за завали....задушно е....тежко - пак си мисля за момичето на което си посветил този стих - тя сигурно много би заплакала , ако го прочете....и много би искала да те прегърне и да отвори ъгълчетата в свитото си гърло, за да изкрещи вярата си...и сигурно гласът и би бил присипнал и много слъзлив от много любов...
Да-сигурна сим , че би го усетила така...защото дори аз - чуждата....го усетих драматично дълбоко....и исках просто да знаеш, че стихът е прекрасен...и не само той...а аз ти желая много щастие и любов.
не преглеждам за правопис...и пунктояция...сега само усещам - извини ме ако съм досадила - просто беше утро изпълнено с мои си мисли и чувства и с твоя поезия:)