И съм сигурен, че могат да се направят доста забележки и по твоите субтитри, било то технически или не, но никой не е тръгнал да те храни из форумите.
Всъщност както и да е, и на мен понякога ми идва да храня храня, така че не е голяма работа Ама просто да се обадя

Като ти се прииска да храниш някого, да знаеш, че не отказвам шоколад и портокали

Аз пък се ядосах, защото се събудих в 6 сутринта, за да отида на лекции, при условие, че предната нощ учих до 3, а преподавателят не дойде...

имам тъкмо едно финети и някъв шоколад от 1,20 лв и се чудех кой да ми помогне в яденето им

ммм, шоколади от 1,20 - класика

Ами всъщност не.

4 години търпя смахнати преждевременно-критически настроения
След това не се виждаме 2 години
Наминавам днес с еЕЕЕЕЙ толкова широката усмивка, забравила всичко, за да кажа едно здрасти и да питам как е
Отговаря ми с `А, здравей, ще трябва да изчакаш, в момента имам работа`
Хубаво
Слизам, говоря си с библиотекарката, която наистина ми се радва, въпреки че не сме били в кой знае колко топли отношения преди
Качвам се пак горе, вече е приключила
`Е, как си, какво ново?`
`Ама аз ако ще говоря, съжалявам, просто може да останеш, не ми пречиш`
Никой. Никога. Не ми е. Говорил. Така.
Мри, кучко, съсипа 1 ден от живота ми.
И спечели вечната Ми омраза, честито.

единствените, които все още не смърдят толкова силно на какао

надрусай се, ще ти олекне

Днес една лелка в едно кафе,седейки на лаптопа си ме помоли да говоря по тихо защото работи.След като положих усилия да си обясня защо тази зла жена иска от мен такова нещо при положение ,че никак не говорех високо (просто около нея нямаше никой друг) се опитах да говоря по тихо ,но човекът до мен никак не ме чуваше.Тя не престана да пръхти,сумти,цъка и издава нечленоразделни звуци,докато аз съвсем неволно (дори темата не беше кой знае колко сериозна) спомехан един цитат на Ницше..Тогава тя се намеси с тъпия въпрос:тя- "извинете на колко сте години?Не че ви подлушвам,но просто така силно говорите ,че няма как да не чуя...":аз-"на 20.А и не смятам ,че ако извършвате велика научна дейсно това трябва да става от кафенето,молейки хората да мълчат-В кафето хората обикновено говорят.":тя:"е виждам,че за вас това което кажете е закон."-аз:"...."-вече видимо исках да я насоля,главата ми пулсираше от цялата кръв ,която се беше изляла в нея и от неимоверните усилия,които полагах да се въздържа от адекватно злобен отговор
тя"От вас ще стане добър адвокат":аз"..благодаря" -кръвта ми вече беше завряла прилично много за да и цитирам нещо друго,момчето което седеше до мен за зла беда беше малкия ми братовчед,който беше направо стъписан...тя:това не е комплимент"....аз запазих мълчание и това ми костваше доста усилия,предвит видната ароганстност с която тази женица се отнесе с мен.Вбесих се до така степен ,че като се прибрах в нас разлистих книжките да видя дали цитата е бил на Ницше и защо тази особа намери за адекватно да ме пита на колко съм години...и най-вече какви са тези видни български общественици и умотворци които "умотворят" в кофи шопЪ и се намесват нагло в чужди разговори,правят забележки и още по неадекватно пръхтят и грухтят,когато и "неразумний" ти що си в кофи шопЪ-дръзна да говориш...

И в крайна сметка на Ницше ли беше цитата?

Да на него беше .мразя да говоря неща ,които не знам-а тази жена направо си ме убеди ,че не знам с тъпата си забележка за годините ми.А и въпросния цитат не беше казан с цел дидактика и нравоучение (което би било предполагам дразнещо) ,а по повод едно питане на братовчеда,който сега учи това.Това,което ме вбеси е че тя просто си се заяде.Ако действително това което казах беше грешно просто да го поправи,но тя хал хабер си нямаше милата.Да не говорим че се намеси грубо и злобно в разговора,който не я засягаше.А забележката за високото говорене си беше яко неадекватна.Въобще каква е тая злоба у хората и защо толкова неистово се вкопчват в толкова дребни неща.А и дори да бях на 15 и да бях объркала половината цитати на Ницше каква и е работат на нея.И защо тези проклети самотници не си гледат дълбоката научна и тФорческа дейност и не спрЪт да се занимават с околните материални дадености...

Един нещастник, лелееееее... Още ми излиза пара от ушите.
Съвсем накратко - почваме да танцуваме ча-ча (за пръв път по двойки) и аз се хващам да танцувам с него. Съответно, след първите няколко такта, в които правим познати неща, Памбос и една от инструкторките се отплеснаха и почнаха да танцуват някакви работи, дето нито сме ги виждали, нито са ни ги показали/обяснявали и които даже не пасват на броенето. И всички двойки (към 20 и няколко) спряхме (с изключение на 2 или 3, дето се мъчеха безславно да имитират онова, което прави Памбос). И моят кавалер ме гледа на кръв, а аз го питам: "Защо? Виж, че всички спряха, понеже това не сме го правили."
И той - "А, да! ТИ спря!" И ме гледа някво обвинително. Ама как се ядосаааааах... Да бях омотала някакви познати работи, да се сърди... А той само се прави на луд, пффффф!

Без да преувеличавам, днес ВСИЧКО ме вбеси. Без един филм, който гледах във влака - For my father. Горещо препоръчвам.