О, Боже, в каква каша се забърках...

И аз, а дори не бях там, като са ме забърквали

Пак ми изядоха главата

Аз съм ок, но едно момче е със счупена ръка...трябваше ние да го местим и да го караме до ВМА, щото ония не щат да си помръднат скапаните задници...ще се оправи все пак.

В момента организмът ми се колебае дали да се разплача или да припадна от умора. И двете са твърде възможни, но разумът ми няма особен контрол върху ситуацията. Да не кажа никакъв.

Дреме ми за шестицата - тройка да беше, но да не се бе наложило отново да прекарам 8 часа в университета в правене на глупости, чакане, успокояване на разтреперани колежки, докато ми дойде редът за презентация. Дотук нямаме изпит, продължил под 8 часа и това НЕ Е нормално. Лошо ми е. Главата ме боли, вие ми се свят, кръвното/захарта са ми ниски (не знам кое от двете, но предвид факта, че ходя като ударен самолет и ми е лилаво пред очите, ще да е комбинация), уморена съм и сега само чакам да видя коя от двете опции ще си избера. Отправям се към леглото.

Не знам дали трябва да чувствам огризения... не знам...
НО аз питах, питах.. питах.......................

от тая квантова механика вече си чувствам мозъка като памук

неделя - гаден ден!

ще си говорим пак след 2 години

Днес осъзнах, че няма никакъв смисъл от повишителния изпит за оценки от зимния семестър... Тъпа рал*та...

Нито болен - нито здрав

Един добър и дългогодишен приятел загина в Банско преди 10 дни, сигурно сте видяли по новините... днес се видях с един наш общ приятел, и отново се натъжих
R.I.P., Victor!

Много съжалявам.