Вайпър, и на мен много ми липсва брат ми

и тъжно ми е за моите родители - едни непорасли деца... за 20 години, как само говорят и нищо не правят...
и тъжноо ми е пак, защото срещам някого, когото бих искала да опозная, а отсреща все старите очаквания и предразсъдъци, само с други думи...
и тъжно ми е пак, че всичко след малко ще ми е безразлично, ще загася лампата и ще махна с ръка...

квото и да тръгна да правя
все не става както трябва

Ayakashi, само махни това за родителите и получаваш начина, по който се чувствах до някое време днес. После наистина махнах с ръка и точно в момента се контя за "навън". Остава да ми мине главоболието, да си пусна голямата ария на Виолета от "Травиата" и всичко ще е на 6 А, да - и да си намеря черните сандали.
Естествено, отивам на единственото място в света, където не е ама никак препоръчително да бъда, но се оказва, че мазохизмът не ми е толкова чужд. Пък да видим... Ако после пак заобяснявам колко съм тъпа, явно наистина не е трябвало да ходя.

Феникс, баща ми има един лаф за тия моменти: "Ние го правим както трябва, то става както обикновено".

хахах, това ми е до болка познат сценарий...стискам палци да не става "както обикновено" (т.е. не така както ти се иска)...
Пък моите ядове с наште си ги имам откакто се помня, но тук не е мястото да ги обяснявам тези неща...
Търговец, аз ще взема другия завой - мия си зъбите, слагам пижамата и гушкам книжката (и махам с ръка, разбира се )

а както казва едно приятелче: "като ти е тегаво, най-хубавите неща измисляш, ама все ти остава тегаво"

правилно ти е казал твоето приятелче ;--)

Бе аз по-скоро си мислех за една песен от Crazy Heart, където се казваше "It's funny how fallin' feels like flyin'..." и се чудех дали понякога не е обратното. Но, така или иначе, the best is yet to come. Това поне е категорично ясно - само дето понякога вземаме обиколния път към щастието и нещата изглеждат труднички. Но то пък иначе щеше ли да е забавно?
Предлагам тия работи да ги обсъдим на някоя форумна среща - харесвам те.

Не е баш натъжаващо, но съм объркан. Не обичам да съм объркан.

"щом е лесно, не е интересно"

Е, поне съм спокойна, че е много интересно - по тази логика.

Прагът ми на търпимост ми лека полека започва да пада..

Колко много хора постоянно харчат без да имат и накрая остават без нищо.

Мотаме се из Метро с баща ми и на няколко пъти фиксирам един много симпатичен младеж (младеж, младеж, около или много малко над 30), който - на всичкото отгоре - застана на опашката зад нас на касата. И баща ми го мярка и ми разправя, че бил някакъв лекар, негов колега. Поговориха си съвсем неангажиращо, излизаме и баща ми ми се хили, понеже просто знае какъв ще бъде следващият въпрос.
Аз: "Женен ли е?"
Баща ми (след драматична пауза и смях): "Два пъти."
(пет минути по-късно, през които си говорихме за други неща)
Аз: "Ама втората бивша ли е, или настояща?"

Според баща ми била настояща. Ей, няма справедливост на тоя свят. Изглеждаше страхотно, супер харизматичен момък. Ама на'.

Студено ми е

Не е справедливо и няма логика.

Постоянно ми се пие кафе