Утре трябва да пътувам за София ...а въобще никъде не ми се ходи ..... му!! И на всичкото отгоре -трябва да си стоя сама в тъпата стая цели два дена, защото приятелката ми няма да си пътува и ще тъпея през 90% от времето!

За пръв път от седмица започвам да усещам липсата му... Още три седмици обаче ще има да си чакам

всичко е в главата ти
там е проблемът
винаги е там

Значи, как може да става толкова тъпо нещо?! Вчера видях едно нещо и му се зарадвах, ама не мога да го взема това нещо, защото не се знае шу ста'а. Имам някои много неприятни подозрения и ми е яко тъпо, честно! Уф, к'во тъпо нещо!

Никой, който в момента не трябва да шофира/пилотира и е под 55, не трябва да е буден по това време.

Съгласна съм. Именно за това днес изгубих цял ден в писане на фразеологизми, обяснението им, произхода им...ръката вече не си я чувствам. Ама пък е хубаво, че главата ми е заета с учене
Днес ме направи тъжна обаждането на един приятел. Много мразя приятелите ми да имат проблеми и да не мога да им помогна.

Ах, колко е дразнещо да чакаш някой в скайп, без да знаеш, дали изобщо ще се появи Ама има и нещо странно приятно в това де.

голям студ вънка

Искам да наритам един словоблудствен драскач на разкази, който има неприятния навик да пише изречения от по един средно дълъг параграф, в които да наблъсква никому ненужни и интересни само нему шивашки термини. Ако е жив, искам да го направя класик, дет' се вика!

Уф, пак стана никое време, а имам още толкова неща да свърша... Утре пак ще се спи през деня, а това го мразя най-много!

Бе, нек'ви токови удари ми изключват компютъра цяла сутрин и то все, като пусна игра. Едната игра не прави сейвове и чак се издразних такъв.

Тъкмо се стопи в Англия и аз трябва да си ходя
Ми не искам пък.

Тъкмо да кажа, ти Балзак ли четеш, и като видях шивашките термини викам, че е невъзможно .


Болна съм

Ходих да ми вземат кръв, което само по себе си никак не ме радва - ама доведоха (т.е. донесоха) едно бебенце - съвсем мъничко, на 2 месеца. И него трябваше да го бодат. Майката пребледняла цялата, стиснала устни и само каза по едно време: "Ох, припотих се.", а бащата го раздаваше много мъжки, до момента, в който не го убодоха наистина. Малката мишка се разплака... таткото и той. Много ми домиляха и тримата - само дано всичко да е наред с дребничкото. То до няколко минути ще е забравило, вероятно, ама на родителите му ще им трябва бая време да влязат в крачка.

А пък Данчо каза, че може да напише за Жмудите и да го пусне във форума. Ама още не е пуснал нищо.