За Ангел:


Един човек
бил направен от хартия.
Оженил се.
За кибритопродавачка.

Очаквало го
топло семейно щастие.

Петър Вортеп

Justice... is this what it takes for you and me to get back on track?
Commitment... is this what we need to believe in to make sure we're stronger than we once were?
Love... is this what we wanted to feel or was it just a game we'd played for so many times?
Tragedy... is this what pushed us to keep on going through the years of constant changes of the existance?
Poverty... is this what made us buy more online time and more phone cards to be together?
Silence... is this the rearview mirror that always made us cry because "objects are closer than they appear"?
Laughter... is this the only thing we used to fake more than crying?
Lust... is this what really made us grow up faster or brought us too low?
Society... is this what eventually preserved us from freaking out?
Loneliness... is this what made us think about who we really are?
Distance... is this what killed us?
Fear... is this what made us fly and break down at the same time?
Air... is this what connected us through the years because we were breathing it all the same?
Sea... is this what taught us to worship and cherish what we had?
Roads... is this what made us remember all over again that we travel to ourselves?
Endlessness... is this what made us so lazy in loving each other?
Cruelty... is this what made us successful in the other people's eyes?
Airport... is this our unfulfilled dream?

Напук на всички депресари - и в моментите на най-големите си кризи и тежки периоди, намирам нещо обнадеждаващо и не ми дреме на лопатата за останалото.... Пфуй....

Егасиииииииии.... СМЪРТ ЗА ЦЕНЗУРАТА....

Коя цензура?

знаех си,че и един по-симпатичен колега е достатъчен...

Уморих се, нямам вече сили да се боря. Отлагам мечтите, желанията, щастието, любовта, живеенето (като нещо различно от работа, работа, работа) за неопределено време.

Димо, а шамари не щеш ли?!

Димооо... я да стягаш редиците и да не хленчиш, че не знам Мила доколко е сериозна, обаче аз хич не се шегувам.
Животът е толкова прекрасен! И да не съм чула да ми възразяваш, че ставам лоша.

По повод отлагането на каквото и да е (заради нещо по-маловажно и по-неприятно и неносещо наслада), ето ти един поздрав и си помисли хубаво, моля: http://www.youtube.com/watch?v=ZmA_JFu7ul4. Никога, ама никога, никога, никога не оставяй нищо подобно за утре, вдругиден или след година - защото може и да няма утре, вдругиден и догодина. Do me a favour - trust me.

бе точа се от известно време на един черен хавана клуб... да си го купувам ли, да не си ли го купувам...

Беатриче, като те оставих в българия не пиеше Какво са ти направили

Хахаха. Той и квазимодо така казал, ама после помниш ли кво стана

хахахаа, добре, джак ще те черпя като се върна