Охранително е производството по вписване на сдружението (то е от т.нар. безспорни производства), но не и оспорването на актовете му.

Прав си, ако разглеждаме правото на отмяна на такъв акт като потестативно. Освен това хипотезата е най-близка до тази по иска за унищоване на договор, при която искът е конститутивен. Може би Русчев е очаквал от изпитваните да се сетят точно това, защото никъде не пише конкретно какъв трябва да е искът.

Ох, аз се обръках с актовете на другите органи, които сега се сетих, че се обжалват пред ОС, значи остава да е конститутивен, но не мисля, че има нещо общо с унищожаването, защото тук става въпрос за противоречие със закона....

Е, то и за недействителност на административните актове едно от основанията е противоречие със закона (материална незаконосъобразност), но това не изключва унищожаемост на опорочения акт на това основание. Да не говорим, че за т.нар. сделки-решения основанията за недействителност не ги търсим в чл. 26-33 ЗЗД.

Иначе, ако направим аналогия с незаконосъобразните/противоречащи на устава (учредителния договор) решения на общото събрание на търговските дружества, мисля че е очевиден характерът на иска, а именно: конститутивен.

Ето и извлечение от ТЗ за целта на аналогията:

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството

Чл. 74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.

(2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

(3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.

(4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.

Нищожност при повторност на отмененото решение

Чл. 75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.

(2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

Дори и да изключим горната аналогия като неиздържана, от трите иска веднага изключвам осъдителния като средство за защита срещу незаконосъобразни/противоуставни решения на общото събрание на сдружението: или ще е установителен (ако квалифицираме решението като нищожно), или ще е конститутивен (ако актът е отменим).

http://www.legaltheory.org/index.php?rid=26&id=90 Ето как стоят нещата в действителност

А тук :
16. Вземането е:
а) относително облигационно право с притезателен характер
б) относително облигационно право с непритезателен характер
в) особено потестативно право да се наложи определен облигационен резултат
г) притезание

Твърдо А.

някой да има точно представа, след като днес се промениха малко нещата по ГП, къде и по какъв начин ще се навре митичният "казус"

Скорпион, навсякъде пише, че всъщност вземането е престацията по облигационното правоотношение, но от друга страна обезщетението за непозволено увреждане е също вземане, но не е облигационен характер. За мен няма еднозначен отговор.

Обезщетението за непозволено увреждане се дължи по силата на извъндоговорно облигационно отношение - имаш кредитор (увредения) и длъжник (делинквента).

Отново си прав

5. Чл. 2, ал. 1, от Закона за наследството "Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството"
урежда
а) оборима презумпция
б) фикция
в) необорима презумпция
г) изключение от правилото на чл.1 от Закона за наследството

10. Оборимите презумпции:
а) са норми на материалното гражданско право
б) са норми на гражданското процесуално право
в) особени диспозитивни норми с
процесуален характер
г) са несамосотятелни правни норми

Тук ?

Б и на двете

Ок де, а устния какво ще рече? Теглят се въпроси по конспект? Да знам ако е така да си изстрелям всичките налични псувни сега, докато съм вкъщи и няма опасност някой-дето-не-трябва-да-чува всъщност да чуе.

От втори курс нагоре (особено по частноправните дисциплини) няма такова нещо като "говориш само по въпросите, които си изтеглил". И правилно.

Ненененене, изобщо не ме разбираш. Тъй като аз като цяло се противя на идеята някой да изпитва по теми по конспект. Предпочитам тестове, казуси и т.н., ама не и идиотщината "айде сега ми разкажи тази тема, айде разкажи ми другата, айде сега ми отговори на още два въпроса". Защото това означава, че трябва да влагам глупаво голямо количество време в подготовка на отделни теми и на структурата им. А в крайна сметка, не това са трайните знания, които остават.

Абсолютно си права. И аз се бях настроил за четене на учебници и закони без поставяне за цел запаметяване, но ще трябва да се пренастроим.