ше пропусна лорд ъв дъ денс, щото ми е криво, тъпо, умряло и просто нямам настроение
и още по-криво ми става, че ше ги пропусна...
има нещо много грешно вцялата ситуация

Днес ми се случи ситуация стил веднъж на милион:

На спирката на НДК, секунди след като трамваят е спрял и пътниците са се почти качили, мяркам на пейката на спирката банкнота 50 лева. Колебах се как да постъпя в ситуацията, но честното в мен се обади и се провикнах: "Някой си е забравил парите". Едно младо момиче, току що качило се в трамвая, ми отгорови че са нейни, и й ги подадох през затварящата се врата. Така се зарадва момичето...

А кое е тъжното? Покрай мен мина една бабка и ми каза "Глупак! Защо не си ги задържа?! Това са 50 лева!!"

А дали наистина са били на момичето ?

Да. Трябваше да идеш. На концерта неминуемо щеше да се почувстваш по-добре. Аз в такива случаи излизам. Било на събитие или просто с приятели. Винаги, винаги, винаги е по-хубаво, отколкото да си висиш вкъщи и да си страдаш за това, за което си страдаш.

нейни или не, няма как да знае, човекът е постъпил честно и е много гадно да се отнесе някаква бабка така с него.

Ще се будува цяла нощ, а тия дни ми е толкова мътно на главата, че предпочитам да не се налагаше. Ама а' де... Дано си заслужава.

Гадно ми е. Сдухвам се без причина, не мога да се зарадвам на постиженията си, нито на някви глезотийки, нито на хубавото време, нито на нищо. Егати.

Защо трябва да е толкова трудно, човек с добри, неегоистични намерения да постигне нещо хубаво в живота си?

Все още не мога да повярвам, че няма да видя Morcheeba на живо И всеки ден се вкисвам все повече и повече, адски ми е гадно, щото надали ще имам шанса да ги видя на живо друг път.
Толкова е глупаво - не можело, само защото съм само момиче (а то и каквато съм невзрачна, все ми е на ума че някой ще ме забележи...)

нали имаш 18

Ъх, проблемът не е в годините. А в това, че условието на нашите беше "изкарай добри оценки на матурите и намери с кого да отидеш" (първото ок, ама няма с кого...). А не ми се ходи напук сякаш - като се върна на следващия ден, току-виж бравата друга. (то и полицейска дъщеря да бях, сигурно по-добре щеше да е положението)

the evil that men do

Натъжава ме, че няма какво да ме зарадва

кой ме е възпитавал по тоя начин? х.х