Разбрах ти само първото изречение - никога не съм говорила/учила/се интересувала кой знае колко от тоя език, обаче сутринта закусвахме в онова прекрасно местенце на "Оборище" 37 - изкарали са сладките дървени масички на тротоара, слънцето печеше, чуваха се птиченца, звучеше Zaz... Тооооолкова френско! Само дето нямаха пържени филийки днес, ама с всичко останало предвид, не беше драма.
Ей това време от годината чакам, за да се съживя.

Близо до магазина за музикални инструменти, точно срещу някаква бакалия, която си развява зеленчуците навънка?

Ъъъъм... срещу това място, за което говоря, е някакъв магазин за хранителни стоки - може и бакалия да е. "Верде", струва ми се. А иначе на същия тротоар е "Дон Домат" и едно кафене, точно до кафенето (което също е много приятно, впрочем) е "Павилион 37" (със зелена дограма, много големи прозорци и зелена метална врата). Есента го открихме и е просто размазващо яко за закуска през уикенда. Правят много вкусни неща и атмосферата е много, много приятна. Иначе през деня си функционира като ресторант, правят и продават и хляб, имат доста видове вино. Абе... на фона на градския пейзаж, който често е смотан и никакъв, си е много хубаво място. Препоръчвам!

Е, сигурно си забелязала магазина за муз. инструменти, който е в посока военната академия - а нагоре е френското посолство...

Ние или сме с колата, когато ходим, или ако е хубаво времето и сме пеш, идваме откъм френското посолство, та не се сещам за магазина. Отдавна не съм слизала надолу по "Оборище" пеш, но вероятно говорим за едно и също място, де. На тротоара на посолството и музикалното училище е.

При моя дефицит на сън- цял ден спя!!! Много хепи

книжки

Леле, просто трябва да пиша, защото ми е тоооолкова хубаво! Ходихме на лайв на Мери Бойс Бенд и понеже познавам барабаниста им, го подкачих да ми изпеят най-сетне "Тръгвай с мен", защото я обожавам, а така и не я пеят по участия. И той ходи да пита Мери, ама после каза, че тя казала, че ще я изпеят, ако я изтанцувам. Пък аз каквото съм срамежливо... и се хиля, и викам "А, не, не...". И така си оттече работата.
И тъкмо приключват, и Мери казва "Ама аз ще изпея още една песен, искам само една китара" - и си дръпна едно столче и седна в нашата част от заведението (частта за непушачи в Битбургер е встрани от сцената) и ми я изпяяяяяя... И беше толкова мило, че просто щях да се разплача. И после отидох да й благодаря, и тя беше страшно мила (за пръв път се престрашавам да говоря с нея). Мммммм, колко малко му трябвало на човек - тая вечер си лягам много щастлива.

С другите неща, които напоследък ме правят щастлива, и горното мнение допринесе за това ми състояние

Скъсиха ми косата и сега е пухкава и обновена, сега остава да я боядисам шантаво и удоволствието ще е пълно

Бях забравила колко обичам да рисувам...

Чесах кучето по ухото сигурно час и се хипнотизирах. Даже забравих за какво се притеснявах преди това

Развълнувах се, което си е трудно, от това, че знам какво да правя от тук нататък поне в един аспект.
Така че реално погледнато са две неща.

Maртин, когато направи огромната жертва да остане да спи в моето леглото.
И то не е да се гуши в мене, а просто кротко спи на кълбо на нивото на главата ми.. и като му стане студено на малкото розовко носле, присвива лапички, кръстосва ги по възможно най-сладурестия начин и го мушка под тях.. и когато приближа ухото си до него, чувам малкото котешко сърчице да тупка в равномерен ритъм.. и се успокоявам... за всичко!.. и сутринта, когато слънчевите лъчи почнат да докосват милата главица, гальовно се протяга и свива отново меките пухкави лапи.. и като протегнеш ръка да го погалиш, първо се мръщи, присвивайки пренебрежително очи, а после почва блажено да мърка..
толкова прекрасно същество..

"тихият пролетен дъжд"...