Мисля,че тук е най-удачното място,на което да пусна тази тема.Поогледах насам-натам и не открих някой да е питал за подобно нещо.Ако все пак съм пропуснал и вече има такъв topic,моля да ме извините.А въпросът ми към Вас е следният:

Смятате ли някога да напуснете България,за да живеете в чужбина?Ако "да" ,защо? Нека и тези,които пък смятат да останат тук,да обосноват отговора си.Моята позиция е следната:

Много ми е болна тая тема. Гледам как младите хора напускат страната и отиват да живеят в други по-уредени държави. Тъпо ми става, но донякаде ги разбирам. Дразни ме факта, че много от тях плюят БГ и въобще нямат намерение да се върнат. Тъжно е, но някак си постепенно забравихме кои сме, какво сме постигнали... Забравихме да ценим всичко българско... Робуваме на някакви модели и тенденции наложени от другите държави. Нямаме самочувствието да се изправим пред останалите и без срам да си кажем, че сме от България. Искаше ми се да зная какво е вашето мнение по въпроса. Бихте ли живяли в друга страна, защо?Бихте ли останали в България? Какво Би задържа тук? Лично аз имам чувството, че не мога да живея никаде другаде по света. Тук са приятелите ми, близките ми, всичко, което обичам. Вярно е... Доста е лайняно положенито в БГ сега, но аз някак си си я обичам моята малка красива "татковина". Тук всички говорят моя език, мислят както аз мисля, разбират ме и ме карат да се чувствам обичан и значим. Това е.

не бих напуснала България.. харесвам си родината, езика..хората тук..всичко ми е мило..това се осъзнава най-лесно зад граница...държавата влага толкова много в младите хора, а всички масово се изнасят.. аз съм патриот ( а и упорито копеле ) няма да се дадем лесно, нали ?:)

Предпочитам България!!! В чужбина е по-уредено в много отношения , но за тях си.На нас там гледат като на 2-ра категория хора.Каквото и да постигнем , няма да ни признаят за равни.А и не е същото , ще ми е мъчно...Привързана съм към всичко тук.няма лошо да отидеш да поработиш и да СЕ ВЪРНЕШ обаче...А повечето , веднъж отишли , не го правят.Тва си е предателство.

аз също предпочитам БГ, не ми се ходи навън, смисъл да живея де.. иначе като куфар искам целия свят да обиколя а тези , дето не се връщат, също ги разбирам - много по-добри условия намират те навън и оценка на труда си понякога и .. знам ли.. не че тук сме третия свят съвсем, ама не сме и съвсем западна европа.. но и ние имаме с какво да се гордеем. затова си искам тук

Е зависи какво ще правя в чужбина. Имам един познат, който работеше като лекар към метрото/underground, the tube, subway, a не магазина/. И отиде в САЩ за да продава сутиени... Ето това никога
не бих го направил... Да отида в някоя друга страна, за да мия
чинии или да сервирам в МСДоналдс "за да усетя от духа й" /цитатът
е от заучените реплики за интервю за виза./ Но ако се открие възможност за добра работа в чужбина, която е престижна и е по специалността ми - /един роднина поправя кораби в Малайзия и Индонезия/ няма да се колебая дълго.

кофти ще ми е там.. местил съм се веднъж, когато дойдох тук от Украина, и не искам пак докато свикнеш си е жива мъка

разбира се и аз предпочитам България, но не бих отказала да работя професията и на друго място

тази тема ми е... мога да напиша роман:) на кратко обичам България и нямам намерение да ходя другаде,моята история е леко объркана, като за начло половината от роднините ми.. тези на които им пука за мен са в Украйна,а тук незнам какво, имам част от семеиство и... мястото където съм се родила, мястото където съм ходила на училище,където съм намерила малкото приятели които имам... ходила съм на гости на баба в Украйна.. но на края на двумесечните ми престои с нетърпение съм хващала влака за БГ,макар че обожавам Украйна:) но тук е моето място и не мога да си представя как след като не съм пожелала да остана в страна с която ме свързва толкова много... как бих могла да живея другаде?? НЕ МОГА!!!

deadriver, и ти ли Бруте.. много станахме украинците от кой град си?

аз съм родена тук майка ми е от градче близо до Лвов

аз съм роден в Киев, ама съм живял там съвсем малко, после се преместихме тук..

забелязвате ли иронията? българите бягат в чужбина, а чужденците се натискат за България

още едно доказателство няма значение какъв си по националност:) аз не съм по-малко българка от 5-те милиона чисти българи единия милион "турци",които някога са си били българи:) или неизвестния брой(поради тяхната неизброимост) цигани и мелези като мен:) всички живеем тук, защтото това е нашата родина нашата България , което не мога да кажа за милионите дезертьори които не успяват да намерят изход тук:) не бих живяла другаде.. за година-2 може но не и завинаги

Tripio....да да.."точно така е" аххахаха

Аз няма да си казвам мнението, че ще ме засипат с домати, както винаги.

Само едно мога да кажа, Cheeeeers!

Аз за пръв път влизам в този форум... тази тема в момента много ме тормози. Аз уча в БГ и се опитвам да взема решението струва ли си да правя магистратура в чужбина, понеже няма да се прежаля да уча там... та се чудя дали две години ще ми издържат нервите далеч от всичко, което обичам, а камо ли да отида да живея там... лошото е че темата дето искам да се ровя по нея е слабо засегната в България, нищо няма, ни книги достатъчно, ни кой да те насочи, и сега сам подхванала едно ми ти разпитване наляво надясно, но като гледам май и магистратурата тука ще си направя, пък ще застана на челна стойка ако се наложи, не знам, свидно ми е всичко, от езика, до вкуса на водата и миризмата на въздуха...а за приятелите да не говорим.

kalbo, ако наистина отиваш там...с такава нагласа ще ти е много трудно и тягостно...Според мен ти въобще не се колебаеш- ако си намериш задоволителна алтернатива тук- оставай! Ако пък специалността е такава, че наистина си заслужава- в крайна сметка това са две години и някак ще се справиш. Вярно все от нещо трябва да се откажеш- гледай да е по-малкото !