Берс, това е темичката за Витоша Вече е на лице...

Малко зарибявки:
Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна

Витоша е част от Планско- завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Смоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преслап и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площа на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси, на дъното на намиралото се тук сенонско море. В следствие на тези процеси се е образувала интересна структура. Сърцевината на Витоша е от плутон, който в ниската част обграден от венец от по- стари, андезитни скали. Венеца е отворен от запад- северозапад, където плутона граничи с отложени през терциера скали. На юг, над с. Чуйпетлово има контактно- променени седиментни скали. Издигането на планината е ставало на етапи, като в паузата между две издигания денудационните сили са образували поредната заравненост. Така днес има три денудационни повърхнини. Първата (най- стара) е на 2000- 2050мнв, втората на 1500- 1600мнв и третата (най- млада) на 1100- 1200мнв. Тези заравнености са известните витошки плата, по които често духат силни ветрове. След Мургаш, Черни връх е вторият по ветровитост връх, измерен у нас със средногодишна скорост на вятъра 10,2 м/сек. В планината преобладават ветровете от северозапад и югозапад.
От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.

Та "баирбудали" ще се намерят ли, освен нас двамата?

абе то аз за Витоша винаги съм навита, ама проблема е кога да стане - хем ми се иска да е преди сесията, хем се очертават доста напрегнати следващи седмици. мисля си че следващия уикенд (20-21) може да съм свободна... ама днес ще го обсъдим на живо ...

20-21 може - то може и не за два дни, ами за един. Не знам - каквото решим, това. Трябва само времето да видим, да не е като днес...

Е, за един. Да няма да правим изследователски походи.

е не съм казала да спим в пущинака, просто посочих ориентировъчно какви дати се падат, щото примерно някои хора могат да имат ангажимент за 21, ама да не знаят че това е по-следващата неделя ... ама сте ми досетливи !
сега остава да определим деня или казано с думи прости "в събота или в неделя - това е въпросът..."

сорка ама още на първото изреченуие се уплаших че е много сложна и не съм я чел кажете ми като се уговорите и ще дойда, ама края на май точно ли трябваше да е? балове ала бала....дай началото на юни, преди сесията.
То не пречи няколко похода де... ще видиме, довечера ще се разберем....

Да погледнем нещата отвисоко преди сесията

тази идея не се ли роди онзи ден в "Лучано"

Е, да де. Нали бяхме събота там.

Началото на юни става, тъкмо ще сме загрели, само че без мен... на 2-4 юни ме няма, и на 10-11 сигурно също

1 юни - Ден на Детето - Ден на Форума - Ден на Форумните Витошари! Да живей другари! Пеше ти си гений!!! мерсаж за идеята!