Баташкото клане било мит
Нарекоха "Записки по българските въстания" пропаганда
[ 2007-04-24 ]Татяна Тасева

Останките на близо 3000 души, предимно жени, деца и старци, изклани или изгорени живи, почиват в костницата на църквата "Св. Неделя" в Батак.
Снимка архив "Новинар"
Германското правителство е отпуснало пари за реализирането на исторически проект със заглавие "Митът Батак", съобщиха вчера неговите автори от Берлинския свободен университет. Целта им е с оглед влизането ни в ЕС да се направи "ревизия на националните исторически митове" и да се "реситуира историята на страната в европейски контекст". В проекта е записано: "Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 година срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската култура и религия". По-нататък авторите продължават с изводите, че неразделна част от мита са преувеличеният брой на жертвите, който се осланял на много едностранчиви сведения на западноевропейски журналисти (вероятно се имат предвид репортажите на американския журналист от "Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан, б. ред.). Според германските изследователи в тях се говори за "мними извършители и техните жертви". "Записките по българските въстания" пък са наречени "повече пропагандно произведение, отколкото исторически извор".
Скандалната интерпретация на историята възмути Историческия музей в Батак. Неговият директор Екатерина Пейчинова отхвърли тезата на авторите, че клането е мит, и добави, че никой никога не е искал тяхното съгласие за участие в подобен проект, въпреки че са посочени като партньори.
Авторите са се вдъхновили от картината на полския живописец Антони Пиотровски - "Баташкото клане" от 1892 година. Според екипа на историка д-р Улф Брунбауер картината е инсценировка на клането и представя мнимите злодеи. "Ние не отричаме клането, а начина, по който е показано визуално. Очаквахме такава реакция в България и сега сме сменили името на проекта като "Батак място на паметта". Предполагам, че объркването е станало, защото изпратихме всичко на немски и преводът е бил неточен", каза още той.
Директорът на Националната галерия за чуждестранно изкуство - Ирина Мутафчиева, обаче потвърди, че е отказала да приюти изложбата, защото не е съгласна с концепцията на авторите. Все пак засега проектът остава и ще бъде показан в Етнографския музей на 17 май със съпътстваща конференция, каза още д-р Брунбауер. Експозицията ще включва картината на Пиотровски и примери за "фалшификациите" в Батак.

Германец и българка отричат Баташкото клане


Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет твърдят, че Макгахан е преувеличавал в репортажите си
24.04.2007
Германски учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.

"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.

Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.

Акцията им е представена като научен проект.

Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.

От мита за Баташкото клане тръгвало насаждането на омраза към турското население в България, което в крайна сметка довело и до преследванията на етнически турци през 1989 г.

Берлинските изследователи твърдят, че известният американски журналист Дженюъриъс Макгахан (1844-1878) е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник "Дейли нюз".

Балева е изкуствовед. Преди една година във в. "Култура" тя разви тезата си в статия, озаглавена "Кой (по)каза истината за Батак".

Като анализира картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пиотровски (в колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство), изследователката твърди, че тя е единственото доказателство за случилото се.

Но, подчертава Балева, "картината е създадена през 1892 г. по едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи".

Като проучвала биографията на полския художник, българката била открила, че в основата на замисъла стоят репортажите на Макгахан, а не, както самият той твърди, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Балева съпоставя датите и установява, че третата част на книгата е излязла от печат през 1892 г., три години след смъртта на Захари Стоянов, когато картината вече е била завършена.

Изкуствоведката смята, че художникът е използвал фотографии, които и днес са в експозицията нта музея в Батак, но те са правени две години след клането, и според нея също са част от мита.

И прави извода, че художникът е ползвал Макгахан, който пък според нея се ползвал с "лоша слава", макар неотдавна да е бил "реабилитиран".

ТЪРСИ ОЩЕ В ГЮВЕЧ ЗА:
Макгахан
Баташко клане

Балева търси различни доказателства, за да докаже твърдението си, че картината на полския художник е единственият образ на случилото си. Преди и след нея никой, никъде и никога не си спомнял за Батак.

Една от целите на проекта, финансиран от фондация "Памет, отговорност и бъдеще" в Берлин и фондация "Роберт Бош", е да се промени експозицията на музея в Батак, тъй като "излишно акцентира на клането".

В изследването се подлага на съмнение костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите, в музея се твърди, че тази костница е "посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим".

Директорката на баташкия музей Екатерина Пейчинова заявява днес във в. "24 часа", че

"постановките в проекта са ненаучни, некомпетентни, плод на политическо и историческо невежество".

Музеят и Националната галерия за чуждестранно изкуство се разграничават от проекта, в който пише, че са сред партньорите за реализацията му.

Също в "24 часа" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява, че ще съди Брунбауер и Балева "за оспорване на холокоста" и сега юристите на музея проучват дали това е възможно.

"Става дума за пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на събития в българската история", казва той. Според Димитров това, което е извършено в Батак е "български холокост".

Балева се опитва да отрече описаното от западните журналисти и от международната анкетна комисия от официални представители на Великите сили, казва Божидар Димитров. Той посочва, че се прави опит да бъде отречен национално-освободителният характер на Априлското въстание, за което се твърди, че е "резултат от социална, локална разпра, т.е. е махленска свада".

Божидар Димитров напомня, че преди години е бил правен опит по подобен начин да се докаже, че не имало потурчване на населението в Чепинско, а разказът на поп Методи Драгинов, послужил за основа на романа "Време разделно" от Антон Дончев, е фалшификат.

Хайде да отидем на тази конференция и да им се изплюем в лицата.

Аз съм ЗА !

Къде и кога е конференцията?

Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.

да се "реситуира историята на страната в европейски контекст"