|
За какво плюене говорим? А. Семов е изложил една градивна критика, отражение на действителността, като е предложил и функционални решения. Естествено обаче, сам човек не може да поеме инициативата, защото е твърде зависим от различни фактори и хора. Образователната система е много бавна и мудна и извършването на коренни промени е трудна задача. Да не говорим колко "личности", за които системата е изгодна, ще се надигнат срещу евентуални реформи.
Аз лично най-се дразня именно от "тази мания" за кандидатстване, втълпявана най-вече от родители и роднини, за които една хартийка макар и без реално покритие значи много. Важното е "детето да бъде учено", обаче за натрупаният стрес при повечето не става въпрос.
Методите за кандидатстване също са много неефективни - механичното запомняне(зазубряне) на теми и задачи не отговаря на реалните умения и умствени възможности. Да не говорим, че за подобни индивиди реализацията в бъдеще е доста трудна, защото съзнанието свиква да действа механично, а не логично. Няма развитие. В 21-век работодателите все повече разчитат на резултати, а не на хартийки. Залага се на практиката, не на теорията. Трябва да се ориентираш бързо и сполучливо в обстановката, да импровизираш, да експериментираш, а не да следваш някакви готови модели на поведение. По този начин трупаш авторитет и се изявяваш като личност, прогресираш. При стотици "студенти" обаче няма никакво развитие, пълен застой точно заради грешният начин, по който възприемат образованието - заучаване на материал, за да се вземе изпита, без да се извлече реалната полза от него и да се приложи един ден практически. Да не говорим, че повечето студенти не учат това, което искат, което допълнително усложнява нещата.
Както и да е, тези неща са всеизтестни, но имах нужда да ги кажа, защото всички "учещи студенти и кандидат-студенти" все повече ми заприличват на едно стадо овце, което на където и да го буташ натам отива.
Образованието трябва да бъде по-гъвкаво и функционално, насочено повече към практическите действия, отколкото към теоритичните знания(които са основата естествено). Трябва да се даде възможност на всеки ученик/студент да се изгради като личност, да използва главата си и сам да се оправя в ситуацията, да търси начини за развитие и прогрес, да не се задоволява с малко, да обогатява интелекта си и т.н. Общо взето, когато системата на образование те спъва, ако си достатъчно интелигентен винаги ще намериш начин да успееш.
Въпроса за неграмотността също е голям проблем, но той според мен не зависи толкова от системата на образование. В наши дни върху децата влияние оказват различни фактори - социални, психилогически, емоционални, външни фактори като медии, телевизия, интернет, кино, музика и т.н... т.е. колкото и добро да е училището/университета ако едно дете не е настроено да учи и да се образова няма начин да му внедриш на сила подобни навици. По-скоро трябва да се засили контрола над външните фактори, което обаче е изключително трудно и дори непостижимо в 21-век. Живеем в демокрация, в свят на технологиите и информацията, в свят без граници, където всякакви ограничения нямат почти никакъв ефект. Следователно неграмотността тенденциозно ще се увеличава, деградацията е неизбежна, с всеки изминал ден се появяват все по-разкрепостени хора, на които така да се каже "не им пука от нищо и от никой".
Въпроса е тези, които са с по-будно съзнание да им бъдат предоставени достатъчно добри възможности за развитие и реализация. С влизането в Европейският Съюз предполагам ще се учим постепенно и ще прилагаме при български условия онези модели, които ще се отразят положително на нашето общество.
_________________ Imagination is more important than knowledge
|