Magian написа:
Bastich написа:
Аз ше ти отговоря, че не е възможно.
По-назад писах, че сме учили едни теми на един автор, познавам го
от 6-7 години вече и знам, че е достатъчно интелигентен да предаде
достоверно 10 листа.
Т'ва не обяснява защо аз примерно имам 5 и нещо а той 4.
Тук никой не поставя под съмнение неговата интелигентност. Даже напротив, личи си че е умен и амбициозен. Просто, според мен, е прекален идеалист (говори за справедливост, истина и т.н.), което е много хубаво, но не е мъдро. Или по-просто казано - аби се за глупости. За това му казах по-горе да го дава по-споко и изи.
Не е мъдро... а кое е мъдро... да се подчиняваш на всичко, да прекланяш глава пред всеки и да тренираш ума си с "няма смисъл" ли? Какъвто и да съм в живота, в главата ще си остана, или поне ще се старая, да съм един и същ... защото това е всичко, което имам... Това е моето аз.
А това може да се разбира както и да е. Разбирайте го като... жалване (колко тъп трябва да си, боже, боже)... като "приемане насериозно"... всъщност, идеализмът е единственото нещо, което трябва да се приеме насериозно.
Но всъщност... какво ли обяснявам... Единственото нещо, което различава този форум от останалата част от уеб-пространството е добрият правопис... посредствеността си е същата, неразбирането, вглъбяването в материалното, в титлите, в статусите, "аз съм студент в СУ"... И да, защо наричам дадени хора посредствени... защото сте, драги мои. И никога няма да го разберете наистина. Няма да осъзнаете, че най-лошото в този свят е... ограничаването на мисловността, на духовността... и то ограничаването в името на някаква измислена гордост и самовлюбеност. Ясно е, че световната ирония затова съществува, затова движи света... за да могат стъпканите да се наслаждават на обувките на тези, имащи се за богове, просто защото няколко обстоятелства са се стекли по-добре... и бас държа, че когато дойде време за умиране, тези, стъпканите, пак ще са под обувката... в името на тази ирония.
И да... сега някой ще го приеме това за жалване, ще си помисли, че съм се депресирал със сладолед и безалкохолна бира и гледам "Дързост и красота", плачейки... Ами, не... не това е есенцията, не това е истината. Ако "жалването" звучи така, предпочитам да си остана "депресант"...
Брей, то стана като финален монолог в среднокачествен американски романс... и защо не? Какъв е смисълът да караш стена да ходи и идиот- да мисли?