Макс Фриш, Ерих Мария Ремарк, Михаил Булгаков (благоговея пред него), Тери Пратчет, разбира се и така нанатататък.

Вапцаров-човек?!

Аз съм фен на Хърб Шилдт , голяма душа голямо нещо

Йовков-пише истински красиво,без излишни похвати.
Жан Батист Поклен Молиер- заради Тартюф
поет-Ботев,просто защото е единствен!

Поет-Борис Христов(не баса);"Честен кръст" ми предефинира разбирането за стойностите в лириката.
Иначе-много автори(и нито един българин за жалост)
Тери Пратчет,Ремарк,Геймън,Реймънд Фийст,Дан Симънс,Уилям Гибсън,Филип Дик,Саймък...-прекалено голяма е бройката всъщност.

Оскар Уайлд е N1 Жалко, че е бил малко...... обратен

Ами то съвършено щастие няма... Уайлд е чудесен, наистина.

Любимци от КСК авторите определено са - и вероятно ще останат - Смирненски, Вапцаров и Милев (в тази поредност).
Ако се падне който и да е от тримата, усещам оценката оттук.

Иначе други любими автори... наши и чужди... списъка е мнооого голям. Доста ще има да пиша...

Малко ли? Ама той Бози е бил сладур . Все още ми е пред очите, в тялото на Джъд Лоу във филма "Уайлд" ...

От поетите в КСК (при все, че моята мина отдавна): Слънчевото дете Смирненски (на просто недостижимо първо място), след това се колебая между Гео и Вапцаров. Така и не се разбрах със Светата Троица и ужасно се радвам, че не ми се падна някой от тях на изпита: Дебелянов, Славейков, Яворов.
От писателите - Елин Пелин.
По принцип харесвам много наши поети, от писателите любимци са ми Борис Априлов и Павел Вежинов.

Ох... все едно си ми погледнала в душата. Хем топ 3-ката ни съвпада, хем и Светата Троица - който и от тях тримата да ми се падне, моментална смърт от досада...

Йовков

ДИМОВ Е ТИТАН!

Amellie,
Ние с тебе май се разминахме и по повод на "Английският пациент", ако правилно си спомням. Сега ще се окаже, че харесваш и Радичков.
Не съм написала защо ги харесвам, сега си видях пропуска. Смирненски ми е най-близък като светоусещане, показва човека такъв, какъвто Дебелянов, Яворов и сие не биха искали да го виждат - груб, оскотял, мачкащ, смазан... Докато в поезията на Светата Троица оставам с усещането, че смазаните са самите те, че светът тегне на техните плещи и че те са понесли всички несгоди на живота. Което, до голяма степен, е така, но са толкова обърнати към самите себе си, че не са ми интересни. Имам си собствени драми, за да се вълнувам от техните, колкото и грубо да звучи.
При Смирненски, Вапцаров, Гео, жертва е не поетът, а човекът - аз, ти... той... И затова ми е интересно. Защото Смирненски пише за ония нищо и никакви хора, с които се разминаваме всеки ден по улицата и за които, видимо поне, не ни дреме - стария музикант, цветарката... за всички Гаврошовци...
Затова са ми любимци. А и Гео ми е нещо като градски, ако приемем, че старозагорци много нагло сме си го присвоили.
Елин Пелин ме радва поради близка причина - любовта към човека: искрена, неподправена, простодушна, чиста. И Чудомир обичам заради същото, макар че не съм го споменала. И Димов, и Талев, разбира се - добре, че Ники ме подсети. Наистина са титани.
За Борис Априлов и Павел Вежинов съм писала много, няма смисъл да се повтарям. Първият от двамата е човекът, с когото най-много бих искала да се запозная (айде, един от двамата такива) - уви, вече е невъзможно.