Ти малко като политиците - питат те едно нещо и ти говориш за всичко друго,но не и за въпроса Просто кажи няколко неща които след това можеш да работиш Ти самият не записваш ли тази специалност с мисълта,че искаш да работиш нещо определено, за което тя би ти помогнала или просто е така,защото ти харесва какво се учи?

Ооо мен хич ме няма там - в определенията за бъдеща професия!
Дава възможност за същото развитие, както , ако завършиш политология, история или балканистика.

Точно и затова ще е пред тях в желанията, тъй като не е ограничаваща в една сфера, както изброените по-горе от мен.

Сега разбира се всеки си има гледна точка и ако се различават съвсем не означава,че едната е правилна, а другата не, но аз все си мисля,че като тръгваш да учиш нещо не го учиш е така просто, а с оглед на някаква евентуална професия, която след това би искал да имаш

Мислете я тъй "Аз като завърша право, ще стана адвокат!" , "Аз като завърша икономика, ще стана икономист" и ще се редите по алеята на черноморските ни курорти да продавате сладолед

Идеалист съм, така че не очаквай от мен да ти кажа точно каква професия искам, това за мен е странично!:wink:
Важното е, че имам желание да уча, не би го убивай, молим!

Интересни са ми езиците, които ще се изучават, най-малкото след завършването с тях може да се намери работа!

Хепи, много си прав, подобно нещо мислех да напиша, но ме изпревари!

А какво да мислим? "Ще завърша политология и ще стана...ъъъъ...нещо...квото дойде...важното е да имам некакво там висше, пък то вече и за сервитьори почват да го искат...важното е да ми е интересно какво уча, нищо,че ще го уча само няколко години, а ще работя 30-тина..."???

O|OeHukc, въобще не искам да ти убивам желанието Просто съм си любопитна по природа

То и да влезеш право с мисълта, че ще станеш адвокат, пак нищо не гарантира, че накрая това ще излезе от теб. Повечето хора в България след като завършат не работят по специалността си. Това въобще не значи, че изкарват лоши пари или са на някаква "непристижна" работа. Просто такава е действителността. (Фирмите и без това не разчитат много на обучението, получено във висшите ни училища и пак си обучават персонала.)

Според мен варианта да избереш да учиш нещо, което ти е приятно и ще те обогати (като знания или като каквото там си поискаш), е по-добър от това да запишеш някаква икономика (в която нямаш никакъв интерес), просто защото знаеш, че след това можеш да станеш счетоводител или нещо от този сорт.

После винаги има и магистратури, винаги можеш да запишеш и второ висше, което по някакъв начин да те доспециализира в някаква насока.

Аз на година си сменям решенията по два пъти, мога ли да знам какво ще искам да работя след 5 години? Обаче ако не мога да изкарам и една година в специалността, която съм записала, само защото не ми харесва, това което уча - тогава кел файда от кандидатстването. Най-добрата ми приятелка записа КСТ в ТУ заради баща си и ако знаете с колко мъка изкара първия семестър... Е успя да се махне от там и сега е в Япония и си учи това, което иска. Възможности винаги има много.

Подкрепям напълно горното мнение

Дам +1

Въобще не казвам,че трябва да запишеш някоя специалност, която не ти харесва. Напротив - според мен е най-добре да учиш нещо което наистина ти харесва и да го правиш с оглед на това,че един ден ще работиш отново нещо което обичаш. И естествено, че факта, че си завършил право не означава, че ще станеш адвокат, но ако наистина искаш да станеш адвокат имаш много по-големи шансове да го направиш от някой, който хал хабер си няма защо го е записал това право. Аз лично не мога да разбера как може някой на тая възраст още да не знае поне горе-долу с какво иска да се занимава, но пък всички сме си различни в крайна сметка

То аз имам някаква идея с какво искам да се занимавам, обаче така от страни нещата изглеждат по един начин, а ако наистина стигна до това, което искам, нещата може да се окажат съвсем различни.

Иначе ако на тази възраст (16 години в моя случай, защото тогава почнах с уроците по история и литература) и после не си бях сменила още три пъти мнението, сега може би щях да съм един студентите в ЮФ. Най-вероятно щях да умирам от скука.

Обаче понеже си сменям решенията по два пъти на година, сега съм някъде, където преди 3 години не съм си и представяла, че дори мога бъда. С всяка малка промяна се откриват един куп различни възможности. Вече кой на къде ще поеме си е изцяло негова отговорност.



Проблема с това е, че това, което искаш да учиш не винаги те извежда до нещо, което искаш да работиш. Ситуацията беше точно такава при мен - записах филология, но нито миналата година, нито сега искам да ставам преподавател по език/преводач и тн. Просто реших, че предпочитам да уча език пред икономика в УНСС, защото прецених, че това ще ми е по-приятно. А какво искаш да правиш после... това винаги можеш да го решиш по-късно. (Както споменах - специализация, второ висше и тн.)

Ема там е работата, че повечето хора имат избор между много повече от 2 специалности. Колкото до второто висше, да - така е, но защо да се затрудняваш ако можеш да се улесниш

Защото живеем в България.Тук няма почти никакви гаранции, че като завършиш нещо ще го работиш.Пазарът на труда тук е малък и е трудна реализацията.За това често става така, че има хора, които много добре знаят какво искат да учат, учат го и накрая работят нещо съвсем друго просто защо няма къде да се реализират.Не сме Америка, за съжаление..

Не мисля,че е лошо, че не сме Америка. И естествено - няма гаранции,че ще работиш това, което си завършил или пък искаш. Просто за мен е неразбираемо как може човек да няма някакви точни и ясни цели - какво иска да работи след време, как иска да живее и тн. Много ясно, че е доста вероятно плановете ти да не се сбъднат, но все пак твърдо си защитавам позицията,че е по-добре да имаш някакви планове от колкото да чакаш да видиш какво ще направи живота с тебе

Тук бъркаш термина - това, което ти описа са мечти, а не план.За мен план е когато имаш доста конкретна представена какво ще правиш.За мен "ще завърша специалността X и искам да работя като X" не е план