Реалността човек сам си я избира... Ако при някой връзката от разстояние не се е получила, това не е реалност... Просто нещо в нея не е било достатъчно споено явно..

DiStuRbeD, мотото ти ми харесва

никой не казва, че е невъзможно - просто не е препоръчително ...достатъчно пъти ми се е случвало, за да се чуствам компетентна. и все пак не си натрапвам мнението

Нали се сещате, че при всеки е различно... Малко е трудничко, да, но РАЗСТОЯНИЕ не бива непременно да е синоним на РАЗДЯЛА

е, аС говоря за себе си ....все пак 500 км, факта че той си бачка в Квн, а аС ще уча в Сф и мога да се връщам най-много 1 на месец правят от връзката нещо доста мъчително...а на една връзка основната и функция е да те прави щастлив (или нещо от сорта)
П.С. моля математиците да не се впускат в изследването на функцията, търсене на производни и т.н.

DiStuRbeD, използваш щастлив като синоним на задаволен нали

не е задължително....'задоволяването" може и без връзка

Много неща, но най-вече отношенията с приятелите ми, хич не са същите вече

сън

Каквото и да е било, не е било особено жизнено важно, след като всичко си е по старому, освен че съм приета това, което искам

Е значи си мн щастлив човек....БТВ с какви оценки влезе право сори че е офф
*Raya_Alexandra: Сложи си отметка в полето пред: "Изключи HTML в това мнение", за да ти излизат добре цитатите в постовете.

Аз, като премисля цялата година, се сещам само за едно нещо, което съм жертвала Концерта на Manowar в Каварна Всичко останало не мога да го нарека жертва, просто си организираш времето и така се получава. Ама за тоя концерт ме е яд, честно!

Мисля...и при мен се случи нещо подобно...гадно е, но не се ли замисли, че в крайна сметка не с помощта на приятелите, а сам/а постигна целта си.

Донякъде съм доволен, защото без да искам си направих цедка на приятелите т.е. добрите останаха до мен, а неистинските станаха само познати.

това, което искам да кажа е, че в живота има само едно непоправимо и необратимо нещо и това е неговият край. ако някой не е приет тази година ще бъде приет следващата, ако е похарчил много пари ще спечели пак. те са нещо, което идва и си отива. жалко е обаче, когато животът ти отнеме приятел, който губиш завинаги

Доста пари жертвах, и по-скоро нашите похарчиха, за уроци, за курсове, за документи, за изпити...
Време в чакане по опашки за подаване на документи, записване...
Иначе не бих казала, че съм се лишавала от нещо, опитвах се да съчетавам полезното с приятното и понякога даже прекалявах с приятното. Слава богу не ми излезе през носа