А вие реално с тая педагогика измислили ли сте какво точно искате?

Аз лично съм решила вече какво искам да работя като завърша педагогиката. Искам да стана учителка в детцка градина, защото много обичам малките деца. Допълнително, че вече си имам такива в нас. Имам братовчед на 2 годинки и брат на 10 месеца, така че имам представа как трябва да се общува с малките.
П.П. Но първо трябва да ме приемат педагогика.

?!?!
DanaO Нали човек е добре да се занимава с нещо, което му е приятно, а не с нещо, което не харесва?! Да ти имам логиката!
В пъти е по-добре да работиш това, което искаш, отколкото от страх "ужким" и "може би " да не вземе да спре да ти харесва, да не го направиш. Освен това няма гаранция, че ще си намразиш работата. В крайна сметка ако бачкаш това, което искаш и ти харесва,да не го намразиш е много по-вероятно. Работата си е работа, а ако тя ти харесва ти носи удоволствие. И е както си я направиш - ако се кефиш на деца ще ти е кеф и да се занимаваш с тях.А ако спре да ти харесва се махаш и толкова. А аз не знам работа, след която да не се чувстваш уморен,изтощен в края на седмицата, ако ще и да е най-якото нещо което правиш.

Едно време не беше така. От първи до четвърти клас (1996-2000г) бях случил на доста строга класна и като се провиним момчетата, ни нареждаше пред целия клас и я шамар, я издърпване на ухо, а помежду другото не спира да ни крещи. И тогава доста я мразех за това. Но явно е имало ефект и сега съм и изключително благодарен за принципите, на които ни е научила.
Та така, както казва Макаренко: "Боят е главно средство и стимул за възпитание!"