В разговор с Longbow, той сподели още опит от миналата година. На моята молба накратко да изложи посоката си на аргументация и съпоставка, той отговори изчерпателно и може и на други да им се стори полезно:
Longbow написа: Ботев:
Биографични извадки, кореспондиращи с цитата (не си ги спомням вече); не-много-натрапчив психологически портрет на автора, основан на горните извадки (примерно: ранната му ангажираност с натоварващи и угнетяващи събития <конкретни примери> и реалност, както и борбата за промяна го ограбва от това, което във времето се е запазило като представа за най-хубавите, весели, красиви и романтични години от човешкия живот - младостта; експресивният стил и насочеността на цитатът предполагат силна емпатия на екстровертната личност към адресатите - тези, които вижда като свои събратя по съдба и тези, които тънко упреква, че не са такива...); на базата на психологическият портрет - интра- и интер- текстови връзки - всичко, за което можеш да се сетиш и след това да обосновеш (тук паметта ми изневерява), доказвайки свързаността му с конкретната ти теза за личността на съответният лирик (в случая - експресионист, емпат, екстроверт <непълно - има и още>)...
Дотук - заедно с увода - около 3 - 3.5 страници се събират.
Далчев:
Биографични извадки, кореспондиращи с цитата (не си ги спомням вече); не-много-натрапчив психологически портрет на автора, основан на горните извадки (примерно: в съответната политическа и обществена реалност, имайки предвид социалното развитие през последните десетилетия, фокусът се измества от общото, обединяващото към личното, интимното, отличаващото личността от всички други - това, което я затваря сама в себе си и я ограничава в контактите й с обществото, което при Ботев е диаметрално противоположно - залага се на присъединяващите черти, на това, как личността трябва да се идентифицира с общността и нейната съдба...); тук идва място на цитатът - тази затвореност ограбва < > човека от същественото в младостта му - емоционалната жизненост; аналогии и интра- и интер- текстови връзки - къде и как показва самотата и самоизгнанието на личността (за „Балкон“ мисля че бях дал пример, редом с другите) - всичко, за което можеш да се сетиш и след това да обосновеш, доказвайки свързаността му с конкретната ти теза за личността на съответният лирик (в случая - импресионист, интроверт <непълно - има и още>)...
Дотук - някъде около 5 - 6 страници.
Съпоставяш самите цитати като показваш, чрез дадените преди това примери, в какво си приличат, като не пропуснеш да подчертаеш нюансите - колкото по тънък и труднодоловим - толкова по-добре (не стигай до крайности - недей да твърдиш неща, за които се изисква твърде абстрактно мислене дори, за да се допуснат като възможни - това рядко го правят дори професорите в съответната област). Покажи разликите - в случая - при Ботев фактическата реалност го лишава от младост, докато при Далчев - психологическата, субективната представа за реалността е факторът, оказващ влияние; практически срещу имагинерен рестрикт - различни по характер, но еднакви в ефекта си - и двата премахват младостта - едното с практическа принуда, а другото - с психологическа превенция... And so on, and so forth...
Ограничавай цитатите до абсолютно необходимият минимум. В крайна сметка, търсят се знания и мислене... Според мен, в отношение 3:7. Това не значи, че не е необходимо да знаеш много - означава, че трябва да мислиш повече.
Както вероятно забелязвате, бях му задал и въпрос за количеството цитати, което е употребил освен дадените. Изобщо, полезен пост. На който му е интересно и нужно, 100% е извлякъл нещо за себе си. 
|
