Общо взето моя опит на интервюто не се оказа толкова ползотворен и не се наложи да правя тестове или да получа неустоими предложения!
Имах малко затруднения да намеря офиса им на ул. Поп Богомил 1А, защото на сградата отвън няма никаква табела, на която да пише, че там се помещава bulwork. Едва като влезнах в малкото входче видях на пощенските кутии залепени стикери на фирмата. Честно казано закъснях, заради ужасния трафик, но това според мен не даваше право на служителката да ми държи сметка по телефона защо и т.н. Аз жертвам от времето си, имам разходи за транспорт (общо 4 лв в двете посоки) и съм принуден да бия път почти 12 км от местото където живея, за да се замъкна в "централния им офис" според думите на интервюиращата ме HR-ка, в който няма нищо централно освен, че се намира на около 100 метра от Сточна гара срещу Агенция митници. Изречения от сорта ама къде се губите, защо не се обадихте, че ще закъснеете колко още да Ви чакаме просто ме изкараха леко извън релси. Алооо я се озсъзнайте, вие ме викате, при това нито сте ми работодатели, нито имаме някакви взаимоотношения, за да ми държите сметка още повече това по никакъв начин не ми направи добро впечатление. Казах си наум: абе ако искате да имаме едно сътрудничество и да сме си взаимно полезни трябва да сте готови не само на компромиси и отстъпки ама и да ме чакате, защото аз ще ви напълня джобчетата ако ме наемат...ама си замълчах. От там нататък последва представяне и повърхностно споменаване на името на някаква компания, заедно с копие на тяхното обявление за позицията, ставаше дума за Proxy AD и позицията German speaking analyst. Компанията ми е известна, френска, при това текучеството при тях е като във фабриа за сапун - хората като на калъп се наемат и сменят - поне такива отзиви съм чувал в бранша и от познати, затова директно я запитах за какви пари става дума и последва контра въпроса какво очаквам. Естествено директно си поставих искането минимална граница от стартово 1800 лв до 2400 лв. На което тя сякаш преглътна и каза ами някак си не се вмествате в бюджета или нещо от сорта...явно очакваше да "клекна" и да си поискам 800 лева хахаха. Е, казах ами тогава да си ходя и станах. Последваха няколко прибързани едно през друго изречения ама чакайте, кажете сега за вашия опит нещо да измислим, което да ви подхожда.... хаха стана ми смешно. Направо се чудех дали да не и се изсмея в лицето, но горката тя какво ли беше виновна... Затова седнах и започнах да си преразказвам CV-то, което г-цата държеше и явно не беше погледнала, защото не спря да си записва или беше изчела подробно, за да ме пита защо не е упоменато, че имам някакви сертификати... Ми викам, за всичко което четете, че владея като технология имам документ. Беше ми на езика да допълня, че ще ми трябва още един лист да си опиша сертификатите, а съм еко-френдли и не искам да хабя хартия
или да я питам като и казах, че имам сертификати защо тогава иска да им попълвам тестчета ама не ми се заяждаше, тя женицата си върши уж работата. Затова описах своите качества: владея англ. немски език, руски; Линукс дистрибуции ред хет, сусе, убунту, уиндоус, подържал съм сървъри, мейл, файл, nas servers, нетуърк, опит като администратор, опит с МYSQL, скриптове, конфигурация, водене на трейнинги и т.н. и в този момент влезе някаква нейна колежка и вика ела за срещата, тя се извини и ме остави 15 мин. да си "помисля" върху посредническия договор и каза, че после ще минем към тестовете. Викам добре и почнах да чета въпросния договор между посредника (булwork) и възложителя (т.е. моя милост). Значи не съм адвокат, но съм изкарал средното си образование с гимназиален профил право и много обичам стриктно да прочитам всичко от-до, а техния, както госпожицата се изрази типов договор, беше просто абсурден. Запомних няколко члена: чл.4, ал.7, чл.6, чл.12 на които трябва да се обърне внимание от всеки един кандидатстващ. Значи даваш си всички лични данни, сметки, копие на лична карта и т.н. и ако някой злоупотреби по тяхна вина с тези данни, пише те с нищо не са длъжни да те овъзмездят. После, пише 3 години срок на д-ра, после когато те се обадили и те поканили на интервю задължително трябвало да се явиш .... опааа почнах жестоко да се изнервям как някой си мисли, че може да ме прави на маймуна. Парил съм се, патил съм се и на подобни небивалици никога вече нхе бих си сложил подписа. Затова изчаках чинно да се върне младата мацка и като се появи и заявих, че такова нещо никога няма да подпиша и обективно обясних защо не бих го подписал. Тя се опита да ме убеди, че този тип договори били само за чиновниците от държавната администрация ама не си даде сметка, че по този начин само затвърди моето убеждение. Казах и ясно и точно, че съм ходил в други агенции за подбор на перонал и в чужбина и в България ама никъде не съм чел по нескопосан д-р. Освен това и цитирах някакъв член от техния договор, който гласеше, че страните имат право да променят по тяхно усмотрение клаузите и да постигат съгласие ако е писмено изразено и заявих просто, че съм готов да си сложа подписа само и единствено ако се съгласят да коригират спорните клаузи, което тя естествено нямаше как да приеме, защото със сигурност не бе опълномощена. Малко сконфузно стана, но пък не искам в мой ущърб друг да си гледа интереса, а моя да е на заден план. Веднъж ми опразниха така банковата сметка, но късмета бе на моя страна, че се намирах в Германия и с помощта на едно писмо от адвокат принудих банката да ми върне всичко до последния цент. А тук ме карат да се подпиша, че каквото и да ми се случи, да не се притеснявам нямало да ме възмездят по никакв начин, т.е. доброволно сам да се откажа от правата си и да приема, че по всяко време някой може да злоупотреби с мои данни, сметка и др. Благодарих за поканата и се разделихме без да се налага да ме тестват с благопожелания и т.нИмайте си едно наум!