При междуградските превози получавам адекватна цена за превоза си. Никога не съм търсила лукс. Просто ми трябва превоз, за да стигна от точка А до точка Б.
Не разбирате идеята ми, но както и да е. Аз не сравнявам кое е по-луксозно или удобно. Говоря за суми в лева/ цена за превоз. При едните си отговаря, даже ми се виждат евтини, но за градките линии нещата са много далеч от истината.
Така или инче повечето време ходя пеша или с колело и не се тормозя за глупости. С малко повече желание има начини и аз съм си ги намерила. Кола е абсурд да ме накараш да карам в София, реално няма и смисъл. Градския е по между другото, в аварийни ситуации.
Стига сме дъвкали въпроса. Различни хора, различен начин на мислене за живота. Ако някой задочник желае, ще изкарам карта и ще я предостъпя за ползване. Ще се договорим

Относно тезата. За мен не е смешна. Когато нищо не се променя въпреки многократните ти опити да го промениш, макар и сам стърчащ срещу масата, какво? Бориш се, бориш се и накрая пак удряш на камък. Аз каквото мога съм се опитала да променя. Е, след като не става? Един човек не може да промени нещата. Трабва цялото ни общество да го направи. Но...повечето предпочитат да ги пъпчат и да се примиряват с всичко, което има се налага, с всеки гласуван закон от 5 човека например. И така цял живот. Билетче - 1лв., сметка за парно - 300лв., сметка за ток...да речем 150лв., работна заплата - минимална, минимални осигуровки - 250лв., работно време - както на шефа му скимне, боклуци през балкона - няма наказани, прегазани хора - няма наказани, ограбени и насилвани стари хора - няма наказани, разпродаване на природата на България - няма наказани, застрелват те на улицата - няма наказани, искаш да осъдиш престъпника/работодателя - няма правосъдие. Ето срещу това е моят простест, колкото и нищожен да е на фона на всико останало.
Ето това са неща, за които трябва да се мисли и да се променят.