|
Дачев и новата 2008 Не можах да спя на Нова Година ( разбираме , че вечерта е прекарана в компанията на близки и . . . ) . Бях принуден, изнуден да акумулирам целия нюанс на чалга шлагерите. Имаше от тия . . . силиконови хубавици и онзи прословут костинбродски. . . Оказа се, че любимият ми народ си е намерил идoли. И припява! Пеят. Знаят ги.
Дачев и функциите на държавата (модерната държава) В заключение: Какво трябва да се направи? Трябва да се построи българската държава като силна съвременна държава. Как трябва да стане това? Първо - като се определят приоритетните функции на държавата, като се ограничи периметъра на държавата. Приоритетът трябва да среща обществените потребности. Според мен функциите на държавата трябва да се ограничат до 3 - сигурност, образование, подкрепа на предприемачеството. Второ - закриване на всички излишни институции, а средствата да се насочат към приоритетните дейности. Кой да го направи? Вие сте призвани да сте строители на съвременната държава.
Дачев и либералната демокрация Следващият голям радетел на представителната система с присъщия й мажоритет е Йеремия Бентан. Бентан не мечтае за непосредствено участие на всички граждани в изразяването на народната воля. Тя се предоставя на законодателното събрание, което за по-пряка връзка с народа трябва да се избира за кратък срок, според него - едногодишен. За Бентам по-важно значение има въвеждането на всеобщо, равно и тайно избирателно право упражнявано ежегодно като гаранция за ефективност на представителната система. Бентам, както и Сийес, свежда идеята за народния суверенитет до представителното управление като се позовава на своята морална философия. Всеки човек се стреми към своето щастие, всеки най-добре разбира в какво е неговото щастие и желанието към щастие най-добре гарантира правилен избор. А понеже всеки има право на щастие, то и всеки трябва да има избирателно право. От тази позиция той отстоява и "еретичното" за неговото време искане да се признаят избирателни права и на жените. Бентам не храни илюзии за единомислие сред представителите в Парламента, не предвижда доброволно съгласие на малцинството с мнозинството. Също като Сийес, и той обявява волята на праламентарното мнозинство за обща воля на народа. Бентам обосновава правото на мнозинството отново с определящия принцип на щастието. Съотнесен към политиката, този принцип въвежда в дълг на властта да осигури "най-голямо щастие за най-много хора". Оттук логически следва изводът, че двама имат повече право на щастие, отколкото един; трима- повече, от колкото двама и т.н. Най- важният критерий, от който да се ръководи законодателството, са количествените отношения, измерени с числа. Решаващо значение получава численото превъзходство, тъй като щастието на мнозинството е по-важно от щастието на малцинството. Тук по думите на самия Бентам е достатъчна само аритметиката. По мнението на руския изследовател П.Новогородце, теорията на Бентан изразява новата форма на учението за народния суверенитет - свеждане на общата воля до волята на мнозинството. Нека се запитаме сега, какво става с народния суверенитет- общата воля на народа, сведена до волята на мнозинството. Прав е Бентам, че тук е достатъчна само аритметика. Ето един пример - избори за 39 Народно събрание, 17 юни 2001 г. Брой избиратели по избирателни списъци - 6 874 668 души. Брой гласували - 4 608 289 души. За Национално движение Симеон втори гласували 1 952 513 души; за Движение за права и свободи гласували 340 395 души. Двете партии получават абсолютно мнозинство от 141 народни представители. Ето сметката: около 2 милиона и триста хиляди души определят парламентарното "мнозинство", което изразява "общата воля" на народа, но то е една трета от суверена. Първият извод, който се набива на очи е, че волята на наложилите се като мнозинство 2 милиона души не е волята на действителното аритметично мнозинство, още по-малко на суверена като цяло. Да се говори, че това е волята на народа би било смешно, ако не беше тъжно. Волята на това "мнозинство" е "обща", доколкото е сума и нищо повече. Има ли смисъл да коментираме основаната на тази воля "власт на народа"? Това не е нищо друго освен власт на малцинство от народа върху мнозинството от народа. Все пак това е пример от българската политическа действителност, а по традиция всичко у нас е малко по-иначе. Възможно е праламентарното мнозинство да се определи от реалното мнозинство на суверена, но и тогава изборните резултати разделят народа на мнозинство и малцинство. . .
_________________ Значи, така решихме да ги подредим във форума - потребител, модератор, потребител, модератор . . .
Последна промяна aL` на 14 Май 2008, 21:20, променена общо 1 път
|