Да бъде притисната - добре, но КАК?

С призиви за борба!
Сега по-сериозно:
1/ шествия, хепънинги, протестен концерт или протестна спортна изява - времето е подходящо за външни протести.
2/ петиции, които да се внасят в МОМН, МС и НС - на всички управляващи им харесват такива неща, защото ще ги покажат по ТВто.
3/ публични заплахи, че ще се организира кампания за негласуване - това ги делигитимира и ги ужасява, особено в изборна година.
4/ контакти с Атака - те са в управлението, но рядко им се чува гласа. Това вие няма да го направите, то е ясно.
5/ инициирайте разговори по факултети с преподаватели - те няма как да нямат идеи.
6/ протести пред европейските институции - все трябва да се опитаме да намерим някаква полза и от тях.
7/ ден на неприсъствие на учебни занятия - това ще впечатли журналягите.
8/ официална позиция на СС - по факултети, университети, на национално ниво - имаше някаква казионна структура.
И добре разберете: живеем в система, която повече одобрява легитимните канали, отколкото обществените движения, нищо че се твърди точно обратното. Използването на казионните средства демонстрира зрелост и умения, които впечатлряват всички.
Хайде и успех!

Не мога да повярвам за "големия" интерес към проблема..защото за мен това наистина е проблем! Кандидатствам в СУ, и искам да влезна в специалност за която трябва да плащам 750лв.... ако татко или съответно аз вземах по 3-4 бона нямаше да ми е проблем, но и 50-100лв. повишение са много! Нека стачкуваме, както е тръгнало ще надминем скоро НБУ и УНСС... Вместо таксите да са нормални и достъпни за всеки, и повече млади хора да следват, то по-голяма част от тях завършват и почват работа! Не може всяка вечер по новините да ми казват колко скъп става живота и всичко, и за завършек и таксите да се вдигат.... Не искам да са безплатни, а на нормални цени!

Цените и таксите са ниски, но още по-ниски са заплатите и стипендиите - там е проблемът!

9. Проблемът с промените.
Представете си, че сте преподавател. В края на годината правите тест, защото така ви е наредено. Три месеца преди теста ви казват, че няма да има тест. След месец ви казват, че всъщност ще има тест. Дни преди теста ви казват, че трябва да има еди какви си въпроси, а да няма еди какви си. Колко добре измислен може да е един така правен тест? Всъщност въпросът е каква е мотивацията на преподавателите да влагат по-големи усилия в правенето на по-добри лекции и изпити, ако във всеки един момент може да им дръннат един телефон и да ги принудят да захвърлят месеци труд на вятъра?
Единствените, които имат интерес от по-високо качество на образованието сме ние! Можем да се оплакваме на ръководството и да правим протести за всяка малка промяна в университета, която пречи на добрите преподаване и изпитване. Но едно добро преподаване или един добър изпит са задължително продукт на еволюция , която изисква време . Следователно не можем да докажем твърденията си, които са по-скоро аксиоми. Ако от министерството и от ръководството на университетите спрат да си мислят, че всичко трябва да се промени незабавно, независимо как, то ние трябва да сме спирачката на тия безумни промени. Трябва да изискваме преподавателите ни да имат достатъчно мотивация да си вършат работата, като им се дава някаква поне частична неприкосновеност по отношение на преподавателския метод. А не както сега - всяко нещо им се казва как да става и непрекъснато им се дават двусмислени и глупави нареждания. Да не говорим, че ръководството се сменя често, а преподавателите - не. От това следва, че понякога новаци нареждат на опитни.

Кой, ако не студентите, могат да защитят преподавателите от произвола на шефовете им? Ако искаме качество на преподаването, трябва да сключим споразумения с преподавателите си, а не да искаме от тях, защото ни се било полагало. Ами на тях какво се полага и какво ги стимулира да работят?!? По-коректното е да им дадем защита, да вдигаме шум, да не ги оставяме уязвими пред некомпетентни или корумпирани интересджии, защото "такава ни е държавата". Каквато и да е държавата, ние не сме такива. Ние сме достойни граждани с отношение към своето и на следващите поколения бъдеще. Затова заставаме зад исканията си качеството на учебния процес да е приоритетно и вмешателството на ръководството в учебния план да се сведе до минимум. Така, най-малкото, ще спечелим много уважавани професори на своя страна. Помислете добре за това. Иначе кой друг може да ни бъде съюзник? Нима не са и преподавателите не по-малко потърпевши от нас?

Съгласна съм с теб , за заплатите и стипендиите. Но за мен 750лв. са доста трябва да работя само за таксата си?!

ФФФ, къде могат да наредят на преподавател такива неща? Вярно, титулярът, който е отговорен за курса може да нареди на асистента си, но от някакви ръководства? Нали в ЗВО изрично е записано, че има академична автономия. В ПУДСУ е обяснено какво значи това и свободата на методите на преподаване и изпитване е оставена изцяло в ръцете и на добрата воля на преподавателите.
От друга страна, да си преподавател трябва да е вътрешна необходимост и призвание. То не е като да продаваш килоти, примерно. Истинските преподаватели не работят по 8 часа на ден, защото когато не са в занятия или приемни часове, а си говорят помежду си, особено на прлофесионални теми, мозъкът им пак си работи и по техните научни и преподавателски въпроси. Сигурно имам доста розова представа, но тя се гради на конкретни случаи, които познавам.

1. Не може (или по-скоро не трябва) да се комбинират (истинска) кредитна система и пълна автономия на формите на изпитване. Това са две несъвместими практики.
2. Дадох пример по-скоро от училищната реалност. Не е точен тук, но механизмът е същият, макар да се отнася до малко по-различни неща. Прекалено елементарен пример, признавам.
3. Има много неща, написани, но случващи се различно. Някои хора вдигат телефона и дори никъде да не пише, че могат да наредят, те го правят. И то дори не "нареждат", а "поясняват възможностите" с маниер, който предполага как ще стават нещата.

Този начин на въздействие си зависи от самия преподавател. Ако си тежи на мястото, никой не може да му въздейства, още по-малко да му нареди. Нали затова има катедрени и факултетни съвети, където ако се разчуе, нареждащият ще трябва да мине в нелегалност поне един семестър.

Много добра

Не знам какво си представи, но нямах предвид това. Явно не съм обяснил добре. Имах предвид ситуация от типа:
Проф. Някой Някоев: Здрасти, Пешо. Изготвил съм един проект...
Чиновник на удобно място: Да, сигурен съм, че ще бъде приет, много ясно - ти си наш човек. Между другото се надявам, че ще подкрепиш моето предложение за промяна на еди кое си...

Тия работи няма да стават, ако преподавателите имат пълната подкрепа на студентите, защото тогава няма да имат нужда от подкрепата на интересджиите от администрацията. Идеята ми беше, че от студентите зависи да отнемат възможността на администрацията да държи преподавателите изкъсо. Оттук нататък студентът ще има повече власт като цяло и исканията му ще бъдат чувани.

Хмм, пак се съмнявам, че стават такива неща, освен като изключения. Иначе си повече от прав, че студентите трябва да подкрепят качествените си преподаватели и обратно. Но не мисля, че трябва да се демонизира и администрацията. Там също си има и свестни хора. Нещата се променят, но бавно, за съжаление.
От друга страна, нямаш ли наблюдение, че т.нар. "студентски активисти" рядко стъпват на занятия? На мен така ми говорят доста хора вече... Нещо като "професионални студенти".

Аз имам въпрос? Таксите, които студентите заплащат за обучение по "държавна поръчка" в държавен университет не са ли само част от пълните такси, остатъкът от които университетът се предполага, че получава от държавата? Не съм сигурна, че пълните такси са същите като тези, които чуждестранните студенти плащат според правилника за таксите, т.е. минимум 3300 евро .... Че някак си ми се струва нереално университетът да получава тези пари годишно за всеки студент и стопанисваните от него сгради да са на това дередже и всеки да се оплаква от заплати, 'щото няма пари.

Как може частен университет, който няма откъде да види държавни пари по легален път, чиито студенти плащат около 1200-1400 лв на семестър и където постоянно нещо НОВО се прави, а старото се поддържа, да се издържа, явно успешно, с тези такси? Визирам НБУ, откъдето имам наблюдения.

Та ... Откъде идва тази разлика? Нямам лекции в Ректората конкретно, но всеки път като му видя мръсната фасада или имам изпит в някой разнебитен кабинет ми става жал и ме хваща яд на идиотите, които най-безочливо унищожават нещо, строено преди доста години и което ако не друго, е емблематичен елемент от родното образование. 'Дето се вика, присъщо е на хората с власт да крадат, ама да иззимаш нещо из основи, да не би да оставиш нещо след себе си, е само най-долна простотия.

Държавата плаща за един студент по-малко, отколкото за един ученик!
Тя плаща само два семестъра за магистърските програми, дори и когато те са 4 семестъра.
Пак тя не плаща за задължителното допълнително образование на т-нар. магистри-неспециалисти.
Студентите от страни от ЕС плащат такси колкото българите.
Има ли смисъл да продължавам с подобни примери, за да стане ясно какво се случва?
Иначе ни лъжат, че кризата приключвала...

Окончателно ли ще вдигнат таксите