Колеги, днес бях на последната ни лекция за следването. Доцентката ни пита - "радвате ли се или ви е тъжно? Ние като завършвахме ни беше мъчно."
Отклик от иначе не препълнената зала (9 човека) за такова събитие - механиката наистина ще е мъчна.
Шегата настрана, но наистина мнението на повечето (да не кажа всички) беше изпълнено с позитивизъм относно бъдещето завършване. Дори и аз подкрепям тази теза - "веднъж да се завърши - ураааааа" както малките деца се радват пред лятна ваканция. Откровено казано, след унито предстои точната противоположност на ваканцията, но да спра с размислите за живота.
Обобщение на видовете лекции на които съм присъствал през годините
- чудесна лекция без да записваш нищо, схващаш на момента (това бяха информатичните дисциплини)
- стойностна лекция на висок академичен език, от която след това като седнеш научаваш всичко (математическите дисциплини)
- лекция базирана повече на дискусия, а теоретичните обосновки на последните - всеки си чете книжката за лека нощ
- лекция, в която диктовката заема голяма част, но се дават показателни примери, за това какво е в действителност (методиките по математика)
- лекция с разхвърлени по дъската драсканици, кандидатстващи за графити проект, в която аудиторията хваща оттук-оттам, а какво става в действителност... подробност... нали преподавателя си ги знае нещата (през сесията имам изпит точно по такъв предмет)
- лекция само с диктовка (при нас имаше само един такъв случай - психологията)

Ето видовете упражнения:
- асистентът решава задачи, като не смята за нужно да обясни откъде идват нещата (на тъп език би изглеждало ето така - лекция номер 15, ред 6-ти, 5 знак след запетайката)
- асистентът обяснява перфектно задачите, след което само "минаване" за устен става с минумум подготовка
- асистентът оставя аудиторията да реши задачите, след което се коментират решенията
- дискусия със случки от реалния живот с теоретична обосновка последните лекции, да речем
- асистентът вика, псува, ругае, избива комплекси и не се прави нищо друго, освен да участваш в цирка му (един такъв случай имахме, не 100-200 човека, а хиляди са й чакали скръбната вест на вратата на факултета, към днешна дата 21.01.2009 - жива е)

Ами общо взето това е, вече не чакайте от мен да коментирам лекции.

Пожелавам на всички колеги четвъртокурсници навременно завършване!

Ето това включване очаквах.

Добре , ясно е че всеки си има виждане и няма да се разберем.Само едно още не ми става ясно като толкова се искат да се задават въпроси, когато се "диктува" и се пита "Имате ли въпрос?" - има "гора от ръце".Като ви се дава възможност не питате.Като не се дава "Защо не се дава?".Макар че ,възможност винаги има ,но е по-лесно да пишеш във форума отколкото да питаш на лекция , когато ти се даде възможност?Или на живо , може би се притеснявате , колеги ?

Не разбрах накъде биеш с тоя пост. Ти нито ме познаваш, нито знаеш нещо за мен, нито си присъствал на лекции от моята специалност, за да знаеш дали задаваме въпроси, кои ги задаваме, как ги задаваме и дали ни се отговаря?
В този ред на мисли мнението ти е необмислено и написано абсолютно априори.
Всъщност именно преподавателите, които четат, се страхуват най - много да отговарят на "неудобни въпроси", защото се чувстват неподготвени. Да не говорим за влиянието, което има монотонното диктуване върху самата аудитория. За какво говорим изобщо?

Нищо не пречи един път да ходи един, друг път друг. Като се диктува все тая кой ще записва. Ние сме 20 човека в курса, примерно ако се редуваме, аз ще отида 1 път на 20 седмици.

@camel
Не мисля че , поста ми е необмислен поради простия факт че както ти сам казваш не се познаваме ,незнаем нищо един за друг.Просто оставам с впечатление че когато има възможност въпроси не се задават ,а когато няма се мрънка(това разбира се е мое впечатление не искам да обвързвам никого с него).
@ Дъжд върху лицето
Добре ,съгласен съм че като сте 20 човека наистина е по различно , просто самата тема стартира в раздела на ЮФ , а там както знаеш се прескачаме .

Винаги ми е било досадно това четене и диктуване. Една от главните причини и да не им ходех много. Все тая дали ще го чета или някой ще ми го диктува същото.

Уфф, това е най - глупавото нещо в целия университет, в цялата програма въобще и е една от отличителните черти на закостенелостта и липста на каквато и да е модернизация в СУ (по-конкретно ЮФ)! А най-любимото ми е - купете си този и този учебник и после на лекцията - шляяп да ми се чете от него Както каза колегата по-горе - аз да чета мога отдавна - има няма 18-19 години. И като едно умно, интелигентно и мислещо същество, честно, направо ми е обидно да ходя по такива лекции, затова и не ходя

Олелеле, от къде да знам че всичките ми колеги са вундеркиндчета и още от родилното владеят четенето.Освен това като се замисля като си купиш учебника/книгата на един професор , не мисля че може да се очаква нещо по различно вътре от това което ,той/тя ще каже на лекцията.Все пак по един и същи въпрос ще е малко странно да ти говорят едно , а да са писали друго

(Първо, не от родилното, а от детската градина
Второ, добре, според теб какъв е смисълът на това да има лекции, когато на тях нищо ново не може да се каже, а в учебника всичко пише?
Трето, от кога правото стана зубраческа наука? От кога учебниците, написани скучно и винаги в една посока на мисълта, трябва да са ни единствения източник (ако презюмираме, че на лекции се предава същото)?

А кога не е било? Още римляните са го дефинирали така, а май Соломон е бил единственият, който се е забавлявал с него

Още докато го пишех и знаех, че ще предизвикам такава реакция... Все пак мисля, че идеята ми е ясна - това, че университът, откакто съществува и без да осъзнава в кое време сме, създава такава представа (за съжаление не само сред външните, ами и сред много от учещите право, което си е направо за оплакване), не означава, че науката е зубраческа и съвсем не означава, че хората, които я учат и практикуват са някакви машинки, на които като им дадеш задача (казус) и им изниква в съзнанието някакъв тъп абзац от някакъв си учебник. За съжаление обаче, практиката в самия ЮФ е такава и лекциите, които се водят, показват точно това! (разбира се, има изключения и те не са малко, а и в крайна сметка, както казах - като не ми харесват, не ходя!)

Ъмм, позволи ми да отбележа, че практикуването на правото не е най-творческата професия и в моя минал и настоящ опит с изучаването му се поощрява всичко друго освен най-сухия подход към него. Все пак идеята на законите е да можеш да ги интерпретираш по точно определен начин, а това е доста скучновата идея.

@DID_miss
Не учебниците не трябва да са единственият източник , но ако погледнем реално на нещата - всеки професор/доцент етц ... иска да му говориш/пишеш това което е говорил на лекциите или това което е в неговия учебник.Когато човек има желание може да чете безброй много източници , но факт е че като отидеш на изпит може да стане фал.
Тук ще си позволя да кажа и нещичко за университета (то като се замисля важи за българското образование ) - в България образованието е насочено теоритично , не практически.Така че не мисля че е редно да се говори за стереотипи или закостенелост в разбиранията , защотото за това нещо поне за мен нямат вина толкова учещите се ,а тези които ги учат.

За това последното никой не спори