|
Поздравявам Catherine за хубавата специалност и за хъса!
Аз не понасях нищо, свързано с Румъния, докато не отидох там.
По-миналото лято с мъжа ми отидохме на разходка в Калафат ( ей така, без кола, без багаж ), колкото да изпием 2 кафета и да разгледаме. Първо се влюбих в граничния, после в първата къща, после в църквата, после в цялата архитектура, после в банкнотите им ( толкова свежи, цветни )..... Когото и да питахме за нещо, всеки бе любезен, дори да не знаеше английски или български. Опътваха ни точно...Седнахме в едно заведение - бар, където ни обслужиха с усмивка, с радост, разпитаха ни за България, държаха се страхотно с нас. И градът е чист, и бездомните кучета не лаят и не се нахвърлят, и циганчетата не просят. Станахме свидетели на сватба. Няма мерцедеси, няма лимузини, само булката и младоженецът, десетина-15 гости и един румънски оркестър, който ги следваше неизменно до църквата. Всички ходеха пеша, пееха и се радваха, нямаше клаксони, само румънска музика - какво по-хубаво от това?
През цялото ни 8 часово пребиваване в Калафат не видяхме нито един мерцедес, нито каквато и да е друга лимузина. Хората си карат техните си коли, не като нас: мечтата на идиота - да има "Мерцедес" или "Ауди А8".
От тогава имам абсолютно положително мнение за Румъния и гражданите й.
_________________ "I am too connected to you to slip away, fade away... Days away I still feel you - touching me, changing me and...considerately killing me...
|