Ще ти кажа това, което са казвали и на мен: не искат да си имат разправии и усложнения. "Студентът е като бумеранга, винаги се връща при теб!" - това е веруюто на много от преподавателите. Защо да го скъсаш на сесия, ще дойде и през септември - все някога ще трябва да го пуснеш... Така разсъждават повечето. Но има и доста изключения в ИФ и в ЮФ, където знам нещата от личен опит. После, кофти е да се държиш съвсем различно от масата - все някой казва: Този се натяга за нещо...
Борбата за студентите, доколкото я има на някои отделни места в СУ, е съсредоточена в няколко факултета, за които няма кандидатстващи и в магистърската степен - тя е само на входа, а не по време на следването. Там основният фактор е инерцията и незаинтересоваността. А и администрацията на всички нива е склонна да направи много компромиси, но ако някой преподавател реши да се придържа към правилата - няма спасение и никой, ама никой, не може да му въздейства. Има си и такива, които си късат масово и имената им може да ги прочетеш и в този форум. За част от тях тръгват легенди и от страна на студентите, защото и ние не сме свикнали от нас да се изисква повече и при всеки подобен случай смятаме, че се проявява някакво лично отношение. Ама какво ти лично отношение? Като влезе в аудиторията за лекции и там има 50-тина души, а после на изпита му се явят повече от 100, а в протокола са поне 150... Къса да кажем 20 от 100, но има и 50 неявили се и ето ти половината курс бил скъсан... Е, такива са факултетните легенди в повечето случаи. Защото има голяма разлика между това да се е заял с тебе, просто да те е скъсал, защото не знаеш, нищо че си чел, да се откажеш по време на изпита и въобще да не се явиш. Нещата не са само къса-не къса.
