Дълбок поклон!

Поклон!

Пълно безобразие. В района на 41, 42, 50, 51 в Квартала се спряхме 4 човека, една кола и почетохме паметта на героите. Туй то!

Другите - все едно нищо. Даже някои невъзмутимо си подръпваха цигарката. и си говореха нещо. Даже сирените може да са им пречили, знаеш ли ги? Не можеш да ги различиш от мангалите, които редят плочки пред входа на 41А, защото те правиха същото. Ама при тях е, защото си е обедно време и нямат нищо общо с Ботев и другите.

И държава ще става от това.

Докато сирената звучеше, аз бях в книжарницата, но с мълчание уважих събитието и чак след края излязох навън. Бетон е прав - всички се разхождаха най - невъзмутимо, все едно нищо не е станало.

Не излязох навън.Но застанах прав пред прозореца в мълчание докато спрат сирените.
Изключително впечатление ми направи,че на булеварда пред квартирата имаше спряна кола,от която шофьорът и другият човек(един белобрад дядо) бяха излязли,гордо изправени,застанали мирно и не помръднаха,докато не спряха сирените!Евала на такива хора,но все по-малко стават ...!
Никой друг не видях да спре дори за секунда,освен ако чакането на зелен светофар може да се сметне за такова ...

Миналата година в училище целият клас почетохме паметта на Ботев в едноминутно мълчание и разбира се,една тъпа патка от класа се обади "Вижте как викат тея навънка!" и почна да се хили ... Какво да си говорим ...

В ж.к. Дружба -
нямаше и помен от сирена.

В ректората също нямаше и помен от сирена скапания ДО ШИЯ

днес пред стопанския всички станаха да почетат паметта му,само 2 девойки се разхождаха. в общи линии беше по-добре от друг път. Поклон

само аз ли считам, че за паметта на Раковски трябва да се тръби много повече.

а че не уважаваме историята и героите си- факт. на Плиска спряхме само аз и Емо

В "Лозенец" всички почетоха паметта на Ботев. Изключително трогателно беше.

В Ректората нещо се чу, но ми беше много смешно как хората вътре се спираха за минутата. От казармата е известно, че на закрито не се козирува и не се изпълняват подобни ритуали. Само на открито!

По добре вътре от колкото никъде, защото докато отидеш някъде на открито, то почетта ще свърши. Ако наистина отдадеш почит, няма значение къде се намираш, важното е да е от сърце.

Ако се и обосновеш, евала

А, плазмодий, ние го чухме бе. Бяхме в кривото по това време. Вярно, чу се едва-едва, но всички станаха. Даже се учудих - само някви момичета на една маса продължиха да си пият кафе и да се кикотят, а келнерът реши, че точно тогава е най-подходящият момент да ни донесе бирата и картофите. Иначе, освен тези четиримата, всички останали станахме и отдадохме уважение.

И при нас се чу, ние имахме лекция и нямаше как да излезем. Тъй като преподавателят ни е чужденец, като почнаха сирените, аз му казах, че трябва да прекъснем за малко и никой не посмя да не стане.