Напълно съм съгласен А направило ли ти в впечетление че после тези лекции не можеш да ги намериш в който и да е учебник ?

До някъде мога да се съглася с казаното , НО идеята поне според мен е че се разчита на самоподготовката на студента.Освен това 300 човека в 272 , ако има 50 които не са разбрали нещо ( а неминуемо ще има ) - всеки по 1 въпрос в рамките на 1 минута да зададе това означава лекция не 2 часа ,а 5-6.Освен това ако се замислим какво означава lectio (четене) , ще разберем че явно това е същността на лекцията.В нея ти дават или основни моменти ,или специфични неща , които ги няма другаде.
За така наречените книги(учебници) - на мен лично част от тях не ми допадат поради простичкия факт ,че някои от тях са на високо академично ниво , което за студента който в момента попада например в сложния свят на правото може да му звучат много странно и неразбираемо.Или другото нещо когато някой учебник(книга) - по скоро професор - реши да изпревари колегите си и да пише неща които предстоят да се учат , но се изискват за съответния изпит.
Все пак ,бих предложил в анкетата да се сложи и някакво мнение - което от една страна подкрепя идеята , а от друга не.

Класа!

Този процес на диктовка е абсурден... В един нормален университет се предлагат учебни материали, които включват цялото съдържание на курса, а т.нар. "лекции" протичат под формата на дискусии. Това принципно е нещо, което при нас упражненията би трябвало да компенсират (само дето често остава на ниво "би трябвало"). Само че при нас се получава едно непрестанно препускане през материала, за да се преподадат възможно повече теми... В същото време често се получава комичната ситуация, че лекторите четат собствените си учебници на занятията. Ако това е с цел да се спестят средствата на студентите, добре, но лично за себе си мога да кажа, че с купищата монографии и учебници, които си купих и прочетох (и чета), съм се подготвил доста по-качествено, отколкото ако бях киснал на всяка лекция в опит да запиша всичко, което се продиктува, без реално да мога да го осмисля в момента на прочитането му... Така че - твърдо против този метод на преподаване.

това наистина разцепи мрака

бтв ярък пример са лекциите на доц. Пенов, който е един от много стойностните преподаватели и от когото може да се научи немалко, бива принуден от масата пикльовци (незнаещи къде е библиотеката на ЮФ) да чете лекциите си...като иронията е, че същите тези пикльовци го боготворят за това!!!... после "държавата, университета, полицайте и знам ли какво още ни виновни!

от тази година има нова политика-проф. Тенчо Дундов(декан на ЮФ) затЯгна дисциплината!!!! резултатът е нулев няма и как да е друг!!!! ТРЯБВА ДА СЕ ЗАТЕГНЕ ПРИЕМА!!!! положителното е, че всички лумпени са струпани на едно място и така се дава възможност за спокойното развитие на останалите факултети!!!

Аз лично се кефя на преподаватели, които не четат от никъде, а си знаят материята и си я казват. И я примесват с историики, с анекдоти, с откачени примери... - такива преподаватели в ЮФ има много, малцина ги мързи да обясняват "на живо" и четат от учебника, който са написали...

Да не говорим, че има и упражнения, на които - поне моите асистенти си обясняват добре, което не сме разбрали. Там си задавам въпросите, примерно по Конст. Право, няма защо да занимавам Близнашки с нещо, което ми е хрумнало, като човека сигурно е мислил над него още преди 10 години... но пък си има ас. Белов, на който му е интересно да разсъждава тепърва...

Не мисля, че това с диктуването е разпространено и е голям проблем...

@Boromir
Като си чета пост-а си задавам въпроса какво ли не прави алкохола с човека Все пак е хубаво да се посмеем
@Camel
Цитираният фрагмент , наистина не оправдава диктуването , но все пак ако погледнеш малко по нагоре ще видиш че казваш : "Понеже съм напълно против диктуването по време на лекция и бягането от отговаряне на въпроси от страна на някои преподаватели " - за това и аз отговарям че поне за мен е невъзможно всеки да си задава въпроси просто така.

Хм, при съществуването на системата лекции-упражнения изглежда нормално лекцията да се чете/изнася, а на упражнението да се дискутират спорни моменти. В ИФ не мога да се сетя някой да си диктува лекциите... Най-полезни изглеждат спецкурсовете, където са практическите занимания с изследователски или поне специфични проблеми...
А как ли прави с някакъв напълно нов курс, който досега не е четен и по който няма достъпна литература?

Материалът, който подлежи на диктуване се дава на студентите за копиране в началото/ средата/ края на семестъра, а по време на лекциите той се преподава на разбираем език, а не се диктува. Лесно е и много преподаватели го правят не защото не могат да го издиктуват, а защото не това е целта на лекцията.

Това е ясно, но как да задаваш въпроси и да дискутираш, когато не си си изчел рийдъра и не знаеш за какво става дума? Въпросите често са по-трудни от отговорите, както знаеш... Те показват едно по-високо ниво на възприемане на материята... Уф, как го казах...