"Наскоро във в. „Стандарт” излезе един коментар на Райко Байчев, озаглавен „Българският студент” По случай 8ми декември, разбира се. За голяма моя радост този коментар отприщи вълна от недоволство в интернет пространството, където все още „свобода на словото” значи нещо.

В България понятието „студент” е натоварено с толкова много негативизъм, че дори и думата „комунизъм” може да падне от трона на омразата, ако тръгне да се мери с него. Аз ще си позволя да нарека този тип мислене за бъдещето на България с думата „КЛИШЕ”. Безсмислените генерализации от дълго време играят важна роля в изграждането на нашия начин на мислене. Студентите били пияници, студентите не били качествени, студентите били еди-си-какви-си."

„Красива Европа” всъщност е създадена точно от тези безхаберници, които не могат да пишат и четат (ако повярваме на клишетата). И като пълни пияници, некачествени кадри, необразовани бъдещи клошари и потенциални емигранти ние стоим зад думите на нашите приятели и колеги.


Същевременно каним всички, които имат мнение по въпроса да го споделят с нас."

http://krasivaevropa.com/index.php/2011 ... 05-46.html

Четох му статията на този "журналист". За мен е просто упражнение на "навъсено писане", в което явно не го бива. Да не говорим, че търсения ефект не е "дебат по обществен проблем" (щото пък другите статии в медиите са, нали) а е търсен ефекта "вижте ме, научете ми името, изпратете този линк на още хора, нека стана известин"...

И какво друго да се очаква? Това е в-к Стандарт, ако не греша - такива хора наемат, такива статии пускат. Мисля, че проблемът е по-голям - и не е "колко долен е българския студент", а "колко сбъркана е българската журналистика". Статията беше просто 1 пример "как не се прави", но купете си вестник, намерете си инфо-сайт... ще видите още такива примери.

Мисля, че единствената реакция към такива "текстове" като този от Стандарт трябва да е "Абе кой му е дал диплома на тоя бе" или "Този явно не е учил висшУ"...

Споменатата статия http://www.standartnews.com/celebrity_c ... 25777.html не е единствената подобна, появила се тези дни.
На друго място се появи "по-конкретно" писание, насочено не само срещу студентите, но и срещу нашия университет http://www.webcafe.bg/id_1708108239_Stu ... nat_kompot .

Чудя се, към какво са прелюдия тези "спонтанни" излияния.

Все пак, имаше и нещо хубаво, написано от завършила наша студентка http://www.webcafe.bg/id_1165353021_Studentkata_v_men

"Необразовани бъдещи клошари"
Хей казан здравей,здравей

Много скачате пък вие като ощипани. До голяма степен това си е истина, ама представена по твърде лицемерен начин. Като цяло всичките тия изброени неща са следствие от манталитета и същността на студента, а не причина за тях.

А пък университета ни не заслужава защитата на Dr Dulcamara, за която той всъщност само е загатнал в поста си. СУ е университет с остаряла база, методи на обучение и най-вече виждания за своите функции като такъв. Единственото, което държи имиджа му е спиралата, която се поддържа от самите студенти. А дали един студент е добър, качествен и други подобни определения, които вървят повече за животни, не се определя от това, дали чете Орхан Памук, дали се люби или поебва, дали яде лютеница или опашки от лангуста и т.н.

А на всичкото отгоре българският студент, който бил емигрирал в чужбина, си е бетер този, който си е останал у нас.

Всъщност, какво каза?

Срещал съм много студенти: от моя факултет, от други факултети, а дори и от други университети. Тези, които познавам по-отблизо, нямат почти нищо общо с описаното в първите две статии. Студенти, разбира се, има всякакви, но са важни преобладаващата част и най-добрите, а не обратното. За тях би трябвало да се пише.
Не разбирам, какво лошото има в това да се завърши тук бакалавърска степен и да се продължи с магистратура или с докторантура в чужбина. Ако след това тези хора не се върнат обратно в България, не са виновни те или университетът. На друго място е причината.


Защо да не заслужава? Дори тези, обвинени в най-тежки престъпления, имат право на защита.

Верно е, че имаме проблеми. През последните три месеца самият аз станах косвен или пряк свидетел на два много отблъскващи случая. Решения на подобни случаи трябва непрекъснато да се търсят, но те не са типични за университета ни. Ако отново погледна към тези последни три месеца, виждам (сега говоря за моя факултет- за другите намам наблюдения) десетки преподаватели, гледащи сериозно на работата си - преподавателска и изследователска, изнесени стотици интересни и задълбочени лекции, проведени стотици семинарни занятия и ... стотици студенти, извлекли полза от тях, отделящи за обучението си по-голямата част от денонощието. Естествено е и да се забавляват.

Що се отнася до материалната база, имаме си и тук "трески за дялане". Но университетът не е фабрика за ... нови материални неща. И какво означава остаряла? Спрямо кое? Спрямо кои други университети? В сравнение с тези, които не притежават почти нищо друго освен лъскавите си нови компютри ли?
Подобен въпрос бих задал и по отношение на "методите на обучение", а за "функциите" просто недоумявам.

Нека кажа накрая, че не всичко старо е лошо. Не забравяйте за "любимия си стар пуловер", например!

Да го нарисувам ли?



Каквото и да си говорим и както и да го въртим повечето студенти са от типа, описан в статията. Като цяло причината, според мен, е, че се приемат твърде много студенти, но това е извън темата.




Не твърдя, че всичко в университета е лошо, напротив. И сега ще отговря едно по едно:

Преподаватели има всякакви - както добри така и слаби (говоря от моя вероятно чисто субективна) гледна точка. Изследователската дейност, изобщо научната дейност като цяло е нещо много хубаво (майка ми също е преподавател и понякога го виждам от първа ръка почти), интересните лекции и упражнения също са нещо положително. Все ми се струва обаче, че подготовката на студентите трябва да е малко или много приоритет. Мнение мога да споделя единствено за моята специалност, но тя е и доста добър пример всъщност. Подготовката, която ми дава университетът, е изключително недостатъчна за моята професионална реализация и това го разбрах едва когато започнах работа. Обученето е ориентирано основно, ако не и напълно към теория.

За базата няма какво да говорим. Мен ме е гнус дори кафе да си взема, тъй като смрадта от тоалетните стига до кафе машините, камо ли пък да вляза да се изпикая. Имаме големи плазми в коридорите, по които никога не върви нищо, също така прилично наредена подова настилка беше сменена, за да изглежда сега точно по същия начин, но не може в 272 аудитория да се оправи един ред седалки, който стои под ъгъл 30 градуса. Самите пейки пък са по-трагични от тези, които видях лятото в една възстановка на Априловата гимназия в Габрово. В повечето стаи не мога да си позвам лаптопа, тъй като няма контакт... В някои от стаите няма дори бяла дъска, а там където има никой не си прави труда да изтрие това, което е написано с изтриваем маркер и след време ефектът е същия като от перманентен. За проектори и стени да не говорим. В администрацията лелки ме записват в някаква грамадна книга, която сигурна е там от 19 век. Малкият ми племеник, 6-годишен, се справя с използването на елементарни бази данни, но в отдел студенти трябва да се записваме в книги от Хари Потър. За услугите, които се предлагат в интернет пък положението е същото. Когато някой ми иска академична справка, не мога да му покажа СУСИ, тъй като в него ми няма половината оценки. Няма място в сайта, където да се известява за всякаква информация от преподавателите относни лекции, изпити и т.н. Тази информация достига до мен, ако изобщо достигне, от колеги. на които са предали други колеги.

Под методи на обучение разбирам точно начинът, по който се преподава само теория. За 4 години в уж най-добрия юридически факултет в България аз не съм видял една искова молба дори. А за функцията го казах - университетът не полага почти никакви усилия за професионлната реализация на студентите си. Връзка с бизнеса на практика не съществува.

Наблюдения върху други университети почти нямам. Присъствал съм само малко в НБУ, който в много отношения е доста пред нашия университет. Всъщност доста наблюдения имам и въртху ТУ, където доста работи са направени значително по-добре.

С това категорично не съм съгласен. Очевидно, по този въпрос имаме коренно различни становища/наблюдения.


Да, съгласен съм напълно, че подготовката на студентите трябва да бъде приоритет. Във връзка с това искам да отбележа, че в моя факултет изследователската работа е част от споменатата подготовка, защото значителен брой от студентите физици се реализират в живота именно като изследователи. Провеждането на научни изследвамия е важно и по много други причини, но нека това oстане за други теми.


В това отношение при физиците нещата стоят доста по-различно:
+ лекции;
+ семинарни упражнения - решават се за дачи, а при Вас казуси, ако не греша;
+ практически упражнения или практикуми - експеримантална работа по различни проблеми - абсолютно задължителни - не ми е известен аналог при юристите;
+ дипломна работа - самостоятелна работа под ръководството на преподавател - експериментална, теоретияна или обзорна - студентът избира сам.
Алтернатива на дипломната работа е държавният изпит, но не толкова тежък, както е при юристите. Болшинството студенти предпочитат дипломната работа, от която се придобиват много повече практически умения.
Неофициална, напълно доброволна и без да носи никакви административни или финансови облаги е така наречената кръжочна работа: по два-три часа седмично, без ограничение отгоре, изследователска работа (теоретична, експериментална или чисто приложна), съвместно с преподавател, в неговата лаборатория или кабинет.
Може би на юристите им липсват подходящи форми на последните три неща. Не мога да преценя.


Тук аз не съм разбрал добре. Изброеното от Вас за ме се свежда до поддръжка и организация. Наистина, може много да се желае в това отношение.


Разбирам, но не желая да коментирам. Молбата ми е да помислите, какво точно сте видели: някава фасада, показана под точно определен ъгъл или нещата в дълбочина и ширина, както ги знаете за нашия университет.

Не исках да задълбавам за другите университети, защото не това е темата, но все пак едва ли ще има проблем да я изместим. Майка ми е професор в ТУ и имам много сериозни наблюдения върху изследвателската дейност там, методите на преподаване и "бонус услугите", които се предлагат.

Относно методите на обучения много разлика няма, но все пак, въпреки ограничения бюджет, се прави всичко възможно студентите да бъдат запознати и на практика с това, което изучават. Това все пак е учебно заведение на техническите науки и противното, разбира се, би било странно. Хубаво би било обаче и при нас да се наблегне малко на практиката. За моята специалност дори няма предвидено изучаване на език... Миналата година се пробвах да запиша немски по някакъв начин - йок. Тази година просто помолих една преподавателка да посещавам лекциите й, които съответстваха на моето ниво, но тя ми заяви, че били страшно много хора. Кълна се, че 15 минути след началото на часа нямаше повече от 10 човека в стаята. За сравнение в НБУ - юридически английски, немски, френски. Ходил съм на английски и никой там и никой не ми е забранил да слушам.

Базата в ТУ не е нищо особено освен няколко изключения, но все пак е по-добра от тази на СУ. Не говоря само за фасада и поддръжка, а изобщо за всякакви екстри, макар това изобщо да не са екстри, които се предлагат на студентите. Най-простият пример е това, че в нашия стол готвят сигурно най-отвратителната храна от всички ВУЗ-ове, в които има стол.

Преподавателите в ТУ се занимават с научноизследвателска дейност и то вероятно сраавнително много. Привличат се обаче и студенти, които да участват в проектите и самите проекти не се обективират само по списания и разни форуми.

По отношение на връзката с бизнеса са много пред СУ. Осъществява се комуникация, и то дълготрайна, с разнообразни компании, които развиват дейност в сферата на техниката. Съответните комапнии, с помощта на университета, правят конкурси и си набират кадри. В моята специалност стотици студенти се бутаме само със сиви-та за позция слуга.


За НБУ по-добре да не отварям дума. Това е частен университет и ресурсите му вероятно са несравнимо по-големи от тези на един държавен. Все пак има обаче какво да се вземе за пример, кеото да не е свързано с много пари - отношението към студентите и поддържането на интернет услуги.


В крайна сметка аз наблюдения върху СУ имам само за специалност право и в другите може би е различно, но честно казано не ми се вярва. И решение не се нагърбвам да предложа, още повече че тук всички скачат като се намекне за увеличение на таксите.

Странно! Доколкото знам всички лекции в нашия университет са публични. Ако Ви се прииска нещо от областта на физиката, не се колебайте...


ФМИ го правят отдавна и то с голям успех. Ние също се опитваме, но с по-скромни резултати.

Има едни елементарни неща, които могат да бъдат направени на момента, но липсва воля да бъдат направени:
- увеличено работното време на ЦУБ и някои факултетни библиотеки
- в увеличеното време да работят студенти
- да се увеличат практиките в специалностите, като някои от тях не просто да ги има, а да бъдат задължителни
- да се дигитализират административните услуги и библиотечния фонд

По мои скромни сметки тези "неща", биха стрували на един държавен университет колкото една визита на ректора в Китай или колкото 3-4 гостувания на наши преподаватели на западни конференции. Остава обаче волята.

За съжаление българският студент е твърде пасивен. Имаме само по един студентски съвет във всеки ВУЗ и нищо повече. А един студент трябва да е деен. Затова трябва да се създадат редица мероприятия в рамките на българското студентство. За Мис и Мистър еди кой си ВУЗ няма да говоря, твърде банално звучи. Обаче, би било интересно да се проведе междууниверситетски конкурс за певци примерно, както и редица тренинги, които да възпитават студентите, да им обяснят че студентството не е само алкохол и мацки. Да ги научат да бъдат целеустремени, да имат някаква цел в живота. Тези елементи на възпитаването много са необходими на днешните студенти.

Колега, мисля че в твоя случай става въпрос за липса на информация. Има дейни студенти, има и клубове по интереси.
Студент съм в Исторически факултет, където освен, че има Факултетен студентски съвет, но и Исторически клуб 28 и Клуб по военна история.
От другите факултети се сещам за чудесни инициативи и организации като Асоциация на студентите по социология, Студентски клуб на политолога, Студентски дипломатически клуб и още други.
Ще те разочаровам, но за конкурс за певци не съм чувал. Смятам обаче, че ни стигат предаванията по телевизията. Университет не е длъжен да бъде, но е за предпочитане да дава алтернатива на комерсиалното, защото все пак - не всичко е алкохол и мацки.

Е да, алтернативата на комерсиалното сигурно имаш предвид онези псевдоинтелектуални събирания които завършват с всеобщото напиване. По-добре да има конкурси за песни, танци, рецитиране и др. Ще обедини много студенти, и недей го сравнява с телевизионните предавания. Иначе, тези студентски асоциации за които говориш ги знам, но това е недостатъчно. Има още много какво да се желае. Студентския живот в София би могъл да бъде шарен, разнообразен и не свързан с алкохола, а вместо това с интересни мероприятия и тренинги.