ОМГ! Само като гледам колегите как ги пържат с ИБЖ втори семестър, лошо ми става, честно.

Аз уча журналистика. Не, не ни скъсват от учене. Да, срещаме се (предимно) с изключителни преподаватели, които са много повече от учебниците които могат да (се) изпишат. Да, учат ни на много неща за живота като отношение, отварят ни очите, без да ни карат да зубрим. Мен това ме устройва. За вас - не знам.
*ЕДИТ* - впрочем, за устния съм писала подробности, но трябва да се разтърсиш, в момента нямам време. Комисиите са готини, рядко сформират някоя ужасяваща, но ти и да ги видиш тия преподаватели, няма как да знаеш, че са ужасяващата комисия, така че... споко. (Можеш да разпознаеш само Гого Лозанов, Любо Стойков (бях при него, нямам думи, изпитът се оказа прекрасно изживяване, щом веднъж ти падне пердето) и... толкоз май). Аз си представям, ако сега трябваше да се явявам и ми се паднеше някой от "любимите" преподаватели, УеУе...

Търговецът на кристал,
а какви възможности за реализация мислиш, че имаш занапред? Отначало много се бях надъхала за ЖУРНАЛИСТИКА, но ми се струва, че повечето журналисти работят за едната слава- много бачкане, малко пари. Докато се издигнеш, минават мноооооого години... Не знам... Сериозно се замислям за PR-а

Естествено е Пиар е по-добрият избор! Писаружяк можеш да станеш и с българска филология - в университета практически не могат да те научат да пишеш... То си е до теб самия!

В пиара е хлебеца, мойто дете! Нова и актуална професия, огромно поле на действие и както обичам да казвам - пиарът може да бъде и журналист, но журналистът трудно става пиар...

Ориентирай се навреме в правата вяра!

А най-хубавото е, че един книгоиздател винаги може да стане журналист или ПР, но те трудно биха се котирали като добри книгоиздатели

Книгоиздател пиар...

Жоро, аз викам да спреш да си налагаш мнението, а? Сериозно, понякога ти се дразня на приказките. Това, че ти си избрал нещо и то ти харесва, не означава, че е най-доброто. Писна ми да се разправям с ей такива. После що не харесвам ПРите. Щото носовете ви са в небето и сте претенциозни като разглезена госпожичка. Прощавай, че ти го казвам, макар че едва ли ще те заболи от това. То нашето мнение, журналистическото, едва ли има някакво значение. Нали вие сте най.
Така. Ако станеш ПР, можеш да изкарваш много пари. Не е сигурно, но е възможно - само че никой няма да ти ги даде само заради "титлата" ПР. И тая работа иска блъскане, нерви и, вероятно, талант. Плюс това, ако си наистина добър, никога няма да станеш известен. Или поне не би трябвало.
Можеш да станеш и журналист като Карбовски, който е относително млад, наложил се е отпреди -амнайсет години и бичи 5-цифрени суми на месец. А може да пишеш и в някой посредствен вестник и да се оплакваш, че те ползват само за стойка за микрофон. Зависи от борбеността и таланта ти, от решимостта ти да успееш и пробивността. Това е общото между двете професии (и не само между тях).
Колкото до моята реализация - аз ще пиша, в това съм сигурна. Едва ли ще бъде като журналист, но причините за това не са нито в самата професия, нито във ФЖМК. Всичките ми колеги работят по специалността и не съм чула да се оплакват от заплащането, ако това ти е зорът.
Просто имам по-добра алтернатива за самата мен и смятам, че ще бъда по-щастлива, ако се занимавам с нея. Но! ФЖМК ми даде прекрасни години, много истински хора около мен, които ценя, знания, които не бих могла да придобия другаде, възпита у мен умения и качества. Така че - смело, това е мястото. Колкото до специалността - ти се решаваш какво те влече. Само не се предоверявай на "последни инстанции", фанатизирани относно онова, което (си мислят, че) правят.
...който го е прочел това, евалла...

Аз го прочетох...

... и никъде си налагам мнението. Просто си го ИЗРАЗЯВАМ, а двете са различни неща, сметам знааш!

Много съм мислил преди да избера какво да уча. И ми трябваше време и много претегляне на кантара, докато осъзная, че именно Връзки с обществеността е специалността. Защото ти позволява развитие в три насоки:
-пъблик рилейшънс
-журналистика
-реклама

Това е моето мнение. Всеки има правото на свой избор и на никого не казвам какво да прави. Просто споделям мнението си и е факт, че досега не съм сгрешил в избора си...

Мерси за подробностите, хора, много ме просветлихте!! Дано наесен да съм във вашия факултет!!
А може ли да ми кажете с какви оценки влязохте и колко долу-горе са местата за трите специалности във ФЖМК??

5,75 по литература, 4,75 на писмения по журналистика и 6,00 на устния.

Май са по 45 места журналистиката и пиара, а книжките са 30.. Нещо такова. Не се шашкай, напълно постижимо е!

Дано си прав!!
При момчетата е по-лесно
BTW- везните все повече се накланят към Връзките

Напълно постижимо е. Не се тревожи. Още повече, че за последните 6-7 години балът (за момичета, за момчета не знам) за ПР неизменно е по-нисък от този за журналистика.
Моите оценки бяха 5.25 на литературата и есето и 6.00 на устния, с 6 в дипломата. Бях 3та в класирането, така че - споко.
Жоро, разбирам ти мотивите, но все не мога да се отърся от усещането, че говориш от позицията на последна инстанция. Колкото до това кой може да бъде ПР, повярвай ми, единственият успешен ПР на една от водещите културни институции в България е завършил БИН. Да те светна, това са Библиотечно-информационни науки. Който си го има, си го има. Който го няма, и докторат да направи, файда никаква.
При теб виждам нещо странно - записал си ПР, защото с него можеш да работиш и трите изброени от теб неща. Не беше ли наясно още в началото, че искаш да работиш точно ПР, или се записа с надеждата да ти се избистрят нещата в даден ммент, или просто, за да имаш задни вратички? Не го приемай като заяждане, просто ако си толкова сигурен, че нещо е толкова хубаво, защо ти е да си оставяш изходи в други посоки?

В интерес на истианта журналистиката и пиар-а в реалното им приложение са две коренно провиповоположни явления.

В гореизпроените "професии" човек може да пробие с редица специалности - например всяка една филология + тримесечен курс в конкретната област...

Ели, не се ядосвай толкова с Жоро. Това си му е стил на изразяване, изобщо не означава, че придава някаква особена важност.
Ако може и аз да се включа по темата: във факултета се влиза лесно, аз съм пример, че и без изпити и впечатляващи оценки се влиза. Трябва обаче да ти кажа, че ПР изобщо не е толкова невероятно прекрасно нещо.. И другото, че сме хора без образование, също не е вярно. Невероятната истина (за кой ли път) е, че ПР можеш да станаеш, ама независимо какво си учил! За журналистиката не мога да говоря - там май е същото, поне като чета вестници - явно на места приемат куцо и сакато.
В крайна сметка обаче всичко е въпрос на късмет и не професията ще те направи щастлив, а това да си намериш мястото в нея;)