Новите малки, или за нещастието да си млад човек без принципи

Покрай епичните борби за Студентския съвет се оформиха, с или без етикети и омаскаряване, две групи студенти. Много колеги твърдят, че това са просто две борещи се групи, които се различават по това, че едните "са на власт", а другите “им искат властта". Е, със сигурност може студентите да се разделят и на такива две групи. Но много по-важен е сблъсъкът по една друга линия - линията на принципите. Вместо "принципи" може да употребите и думите "ценности" или пък "морал", но няма да ги използвам тук поради това, че те са нещо по-лично и неосъзнато. За да имаш принципи трябва само малко по-добро осъзнаване и зрялост.

Искам да говоря за Новите малки - за студентите, успяващи, защото не се подчиняват на (вътрешни) правила, на принципи, защото взимат решения и действат на базата на своите желания, на ползата тук и сега, на поединичното преуспяване. Искам да говоря за тях, защото много колеги станаха такива в университета и в Студентския съвет, и вместо Млади станаха малки. Тях СУ ги научи на единачество - на неспособност да живеят в общност, на илюзията за щастие сред хора, които правиш нещастни. Искам всеки непредубеден човек, влизащ в Студентски съвет, да знае накъде води пътят на Новите малки и, ако иска да поеме по него, то поне да го направи съзнателно.

Новите малки нямат принципи. Това ще рече, че няма правила, които те биха приели, на които те биха се подчинили, ако това е против техния личен интерес. Малките смятат правилата за безсмислени предписания, на които се подчиняват слабите и глупавите. Твърде често малките учат Право, защото искат да имат власт над нормата и да я употребят в своя полза. Малките не искат да знаят, че когато всички нарушават правилата, всички са ощетени - включително самите те. Малките не разбират, че правилата са нещо, по което всички се съгласяваме, за да живеем по-леко един с друг.

Малките имат лична представа за свободата. За тях свободата е да правят каквото пожелаят. За тях е приемливо всеки да действа така, и да успяват силните в конкретната ситуация.

Малките обичат силата. Малките искат да са силни. Понеже винаги има по-силни и по-слаби, малките са диктатори към по-слабите и прекланящи се пред по-силните. Малките обичат йерархията, която дава възможност да използваш сила.

Малките обичат да подражават на по-силните. Те се обличат като тях, говорят като тях, жестикулират като тях. Това подкрепя илюзията им, че са всемогъщи. Че взимат решения за съдбата на другите, а не за собствените си малки дела. Че са избрани от народа, а не от хора, докарани под строй.

Малките често изпадат в заблудата, че са всемогъщи. Че могат да направят каквото си пожелаят. Че те ще са единствените, които ще успеят и ще им се размине. Че дори всички да правят така, те пак ще са успешни. Че са над правилата, че са безсмъртни.

Малките от мъжки пол обичат да се правят на мъже, да се "разбират по мъжки". В тяхното разбиране мъжеството е непосредственото изхвърляне на емоциите, прекият сблъсък, сравняването на уменията за насилие над нещата. Те не разбират мъжеството като търпение, като почтеност, като изчакване.

За малките човешките отношения са търговия. Те не се базират на доверие и ценности, а на размяна на ресурси за задоволяване на личните интереси. Често малките сменят ролите на съюзник и враг - в зависимост от интереса в момента. Малките не вярват на другите - те познават себе си и, съдейки по себе си, знаят че на другите не може да се вярва. Затова се кооперират с другите заради общ непосредствен интерес.

Когато малките се кооперират с други малки, това става по отношение на някакъв външен ресурс, на общи блага, които да си поделят. Малките не обичат да търгуват със "свои" блага, затова правят глутници за чуждите. Поради тази причина много от малките работят в публични институции, където могат да плячкосват обществени фондове - данъци, студентски такси...

Малките оценяват себе си в двоичен код - прецаках ги/прецакаха ме. За тях успехът винаги е игра с губещи. Затова истинското сътрудничество за тях е неразбираемо. Затова са винаги бдителни за заплахи и възможности.

Малките живеят в параноична тревога. Техният свят е населен от други малки, които се опитват да ги прекарат. Всеки път, когато прекарват някого, малките за кратко се успокояват, преди да се почувстват отново застрашени.

Малките постоянно се тревожат, че това, което правят, не е съвсем правилно. Някъде дълбоко и в най-малкия малък има съвест, която блъска в мрака. За да я заглушава, малкият иска постоянно да вижда как всички правят малки дела. Малкият вярва, че светът е лош като цяло. Малкият иска всички да са малки, за да може той да е нормален. Да е нормално да си малък. Затова върховно удоволствие на малките е да правят другите малки. Всяка мерзост, към която са подтикнали някого, всеки малък, капещ компромис, който изтръгнат от другия, им дава увереност, че това е нормалното поведение, че всички са такива.

Поради липсата на принципи малките изпитват постоянна несигурност. Принципите ти дават насока в ситуация, в която опитът и знанието не могат да помогнат. В непозната ситуация или в криза помага придържането към принципи. Но малките не могат да прибягнат до тях и затова не толерират непознатите неща, и много трудно учат.

Малките са много фрустрирани, те са постоянно ядосани. Техният Принцип на ползата (който всъщност изобщо не е принцип) често се сблъсква с обективната реалност. Желанията им невинаги могат да бъдат удовлетворени. Илюзията им за всемогъщество често се сблъсква с непреодолимата реалност. Търпението им да се трудят и да чакат резултата е нулево. Понеже не са научени да се съобразяват с външни фактори и са свикнали да получават удовлетворение, малките много се ядосват на лошата реалност. Това ги прави груби и цинични. Някои от тях искат физически да се разправят с проблемите пред тях.

Липсата на принципи е и проблемът с липсата на граници. Малките не обичат ограниченията и това ги прави много безлични. Малките нямат собствена идентичност, не могат да кажат докъде стига тяхната личност, тяхното поле, и къде започва реалността. Поради това малките са и алчни - те се възприемат като център на света, в който се протягат всемогъщите им ръце, търсещи задоволяването.

В несигурния свят, населен от други малки, от глупаци, които спазват принципи и от лошата неподатлива реалност, малките си създават свой свят. Техният малък свят е изграден на илюзията, че може да си щастлив сред нещастни хора. Малките си мислят, че когато построят къща и вдигнат 3 метра стена, няма да виждат всичките други малки и глупави хора - но всъщност им остава да гледат само стената около себе си. Често малките бягат от своя тъжен тесен свят в света на алкохола, наркотиците и хазарта.

Малките всъщност са нещастни хора. Никой доброволно не би искал да е малък. Но натискът отвътре и отвън понякога е много силен и малко по малко ние се навеждаме, смаляваме, вдетиняваме.

Защото това са Новите малки – не Млади, а малки. Защото това поведение и този начин на живот са нормални за човека на 1-2-3-6 години. На 1 година разбираш, че не си всемогъщ. На 9 години избираш приятелите си с чувства. На 13 вече разбираш защо сътрудничеството помага на всички и защо моралът е нещо хубаво. На 18 вече знаеш кой си и какъв искаш да бъдеш. Малките хора пропускат цял един прекрасен истински нормален живот.

хубаво си го написал...

а иначе аз реално нямам поглед над СУ и студентския съвет...

Добре, как ще имаш поглед, като с две изречения смислени горния юзър не каза, защо са били събрани от кол и въже наемници от разни вузове.

първа година съм в СУ - нямам реална представа за студентския съвет крадлив ли е,безпринципен ли е,къв е що е. не мога да изкоментирам такива ли са, не са ли такива..

бе аз съм 4та година и продължавам да нямам представа въобще какво е това и за какво служи и служи ли въобще за нещо

Хаха, естествено - има хора, които прекрачват прага на СУ за да учат и такива, за които идея-фикс през цялото следване е да се намърдат в Студентски съвет
Въобще не ми е ясно защо се толерира създаването на подобна нагласа у студентите - че трябва да си врат гагата из политиката на университета, едни винаги да са "по-активни" (ама не в ученето, естествено ) от останалите. Това сигурно е няк'ва школовка за после - като почнат да се "грижат за правата ни" в качеството си на политици.
Фуцк СС!

Поздравления за Николай Михайлов!
Винаги ми е било интерено, но чак сега питам, а тези хора, фунционерите, как си взимат изпитите? Какви са вашите наблюдения? Лично аз видях един, който такъв цирк направи като го скъсаха, че всичко изпоналягахме от смях, а преподавателят си гледаше невъмутимо и го успокояваше, че такива като него скъсани има много. Но може да е изключение...

същата картинка...

Жалко е, че по време на определен мандат на СС по различни причини, тази организация е придобила толкова негативен образ в очите на студентите. Това, че студентите ТРЯБВА да са част от "политиката" на университета е безспорно, чисто и просто, защото тази политика ТРЯБВА да се прави ЗА самите тях. А кой друг, ако не те могат да защитят най-добре интересите си ? Моля ви се различавайте организации от личности. Едните просто представляват другите за определен (в повечето случаи доста кратък) период от време. И не разбрах от кога активността стана порок ?

Братче имам чувството , че Мартин Карбовски го е писал това...(не го приемай като комплимент , хич не го харесвам...)

не, аз не познавам никого от СС за да имам негативен образ заради някой си... не ги знам въобще какви са, що са... ама само като отворя сайта и видя че форума им е пълен със спам с порно.. какво впечатление мога да си създам. и това не е от вчера. въобще не виждам комуникация между членовете на СС и студентите, а в края на краищата нали те уж трябва да представляват интересите на студентите? или греша

Parvo se izvinyavam za latinicata, ne sam v Balgaria i nyamam kirilica tuk
Nikolay, evala, vreme be6e nyakoy da kaje istinata v prav tekst. Lo6oto e, 4e ne samo v Studentski savet e taka, tova si e vapros na bolni ambicii, ideyata ne e da se svar6i rabota, a da se pravim na dve i polovina za6toto se zanimavame s politika, za6toto sme v Studentski savet i tova ni pravi veliki. Vapros na vazpitanie, ti ako ne gre6a si psiholog, znae6 tova po-dobre ot men.
Naskoro si govorihme s edna kitayka, tryabva6e da diskutirame temata dali predpo4itame da rabotim sami ili v ekip. Az kazah, 4e nay-mnogo obi4am da rabotya v ekip, taka se 4uvstvam nay-6tastliva, no ako tryabva da rabotya s nyakogo, koito darji da se pravi na 6ef i na poznava4, vapreki, 4e ni6to ne znae i koito ne vyarva kato mu kaje6, 4e gre6i, za6toto e ubeden, 4e e polubog i vsi4ko koeto toy pravi e pravilno, koito ne si priznava gre6kata i si darji na svoeto, vapreki, 4e tova bi dovelo meropriatieto do proval, togava predpo4itam da rabotya sama. Tya zapo4na da se smee i kazva:" Znae6 li Naili(kitayskoto mi ime), i az nay-mnogo se strahuvam da rabotya s takiva hora."
Tuk otgovornik na klasa mi e edin mongolec. Na prav pogled izglejda6e po-skoro neseriozen, no kato go izbrahme se razvihri, stra6no otgovoren, korekten, hem se vslu6va v mnenieto na drugite, hem ne se boi da vzima re6enia sam i da si nosi posledstviata, kogato se naloji, izkyu4itelno umen, saobrazitelen. Kogato v edin moment si govorihme s edna priatelka za tova, 4e sled po-malko ot dva meseca se vra6tame v Balgaria i tozi nyama da e tam, onzi nyama da e tam i stignahme do nego, po4ti se razrevah, o4ite mu bukvalno se nasalziha... ne si padam po nego, prosto e tolkova spokoyno i sigurno, kogato toy e nablizo, neveroyatno udovolstvie e da raboti6 s nego, da ima6 takav rakovoditel... V Balgaria takiva ryadko se sre6tat. Za sajalenie. Tolkova otdavna ne byah se 4uvstvala tolkova spokoyna i otpo4inala. $uvstvam se kato na kurort. Ne e neobhodimo da se pritesnyavam za ni6to, da sporya, da s ekaram, ne6tata prosto varvyat gladko i taka kakto tryabva...
V tozi smisal, nay-iskreno ti sa4uvstvam za neobhodimostta da gi tarpi6, znam kakvo neveroyatno habene na nervi i kakvi neveroyatni usiliya sa neobhodimi, za da se svar6i ne6to nay-elementarno, kogato raboti6 s takiva hora.
6te si pozvolya da ti dam edin savet, plod na moya sobtsven gor4iv opit. Ne se opitvay da razgovarya6 s tyah, ne se opitvay da gi promeni6. Ako se opitva6, samo 6te se iztormozi6 ti samiyat, ni6to nyama da postigne6. Byagay kolkoto ti darjat krakata po-dale4 ot tyah, i izbyagvay da si ima6 kakvoto i vzimane-davane s podobni individi. A ako vse pak se nalaga, kakto v tvoya slu4ay, svedi kontaktite do minimum i se opitay da osaznae6, za sebe si, 4e si ima6 rabota s idioti, ne s normalni hora, tova obiknoveno namalyava koli4estvoto izhabeni nervi. V smisal, edna 4ast ot nervite, koito habi6 v momenta, gi habi6, za6toto si misli6, 4e si ima6 rabota s po4ti normalni hora, kato osaznae6, 4e ne sa, se yadosva6 po-malko. Draj se s tyah, kakto bi se darjal s nyakoy lud. Edinstveno taka e vazmojno da se polu4avat ne6tata po-bezbolezneno...
Tajnooooo, tajnoooo... precaka se Balgaria... drugade horata o6te jiveyat normalno i sa normalni, izklyu4enia sa malkite. Syaka6 vsi4kite sa se sabrali u nas.
Silno ti stiskam rakata, Nikolay, stiskam ti palci i ti jelaya uspeh!

@Xin може ли да те питам ти къде се намираш в момента(в коя държава)?
Щото аз отдавна зная, че администрацията в БГ куца като цяло и в частност в университетите, ама ся като се сблъсках с нея пак ми стана много криво.Та се опитвам да събирам сведения и информация и живот и здраве да бягам и аз в чужбина, че тук не се живее просто:(

Xin, благодаря! Надявам се на повече мнения с мислене тук. Пратих ти ЛС.
Благодаря и на останалите колеги, които са прочели текста. Надявам се и някои от новите членове на СС да се замислят.