Здравей labaling,
съжалявам, че никой досега не ти е отговорил. От това, което пишеш разбирам, че става дума за печатна медия.
Препоръчвам ти книгите от поредицата на ИК "Слънце", серията им
Журналисти и медии е много добра, сигурно вече си се убедил. Друга добра книга е "
Журналистическото редактиране" на Ефрем Ефремов. Също и "
Медиатекстът" на Тотка Монова.
Другите, които се сещам са в областта на телевизията, а там писането е доста по-различно.
На практика обаче много често се налага да забравиш повечето теоретични правила, така че най-добрия начин да се придържаш към радакционната пшолитика е да прегледаш броевете няколко месеца назад и да видиш какви са тенденциите. Всяка медия има свои правила за загавия, лийд, съдържание, дори изписване на някои думи (като "вузове" и "ВУЗ-ове").
Аз уча журналистика и не се имам за журналист, а ине мисля да се знаимава с това. Всеки журналист, филолог... може да се знаимава с каквото си поиска и да се развие в сфера, различна от тази, за която са го подготвяли 4 или 5 години.
Много от т.нар. "топ журналисти" не са завършили журналистика, но много от тях точно това са завършили. Пак е въпрос на избор и желание за развитие (някои казват - и на "други" работи

)
Човек трябва да е способен да понася критика, особено когато става дума за явна грешка. Защото иначе и в медиите ще се появяват (и сега се появяват) подобни грешки. А то става понякога и заради това, че в повечето случаи не четем текста си преди да го обявим за "готов".
Много хора искат нериентирано и неистово да "се гледат по телевизора", но има и много, които незаслужено са останали извън стените на Москковска 49. А за отношението към завършилите факултета - различно е във всяка медия. Личният ми опит показва, че е по-скоро негативно заради "богатата обща култура" - не толкова "богата" колкото "обща" (лично мнение)

В общи линии "следването" на журналистика, "работенето" на журналистика и представата за журналистика нямат много допирни точки.