дидмисс, уважавам волейболният ти капацитет, но ще ми позволиш да не се съглася.

за съжаление, отборът ни има доста праволинейна и предсказуема тактика, която, признавам, е мачкаща, когато върви.

обаче! цялата ни игра е базирана на моментното състояние на двама играчи, а отскоро и на трети. това са Пламен Константинов, Владо Николов и младия (и страхотен!) Матей Казийски. Когато играта на единия от тях не върви, нашите куцат. Когато недай Боже двама забатачат нещата стават грозни. Матей е много млад и психиката му явно изневери в решителния петльов мач, а Владо не е известен със 100% стабилна игра. Напротив - той играе доста на приливи и отливи и просто не му беше ден.

неудобната игра на Франция пък беше също бая дебел пирон в нежното родно спортно сърце, тръпнещо за сериозна титла от голям турнир и факторите накрая си казаха думата.

и трите други отбора, които сгазихме, играят силов, мощен волейбол. французите ни победиха с друго.

за съжаление, скоро ще има генерални промени по основната петорка, ми се струва. може би още след Япония. дано да е за добро. моите адмирации, иначе. момчетата искрено ме радваха при победите си срещу тези величия.