То май по стария СК следва да се преценява сделката към момента на сключване, после новият я преурежда по силата на параграф 4 от ДР.

За първия въпрос - да се разясним първо кои са страните: ЕТ Иванов и физическото лице Захариев(никъде не се споменава сделката да е сключена от името на ЕООД). Т.е. нямаме пълно съвпадение със страните по първоначалния дълг. Затова според мен имаме уговорка да се прехвърли собственост вместо плащане (което си е чисто datio in solutum), но на трето лице, различно от кредитора. Съответно според мен това трето лице(Захариев) е поело ангажимент кредиторът да одобри сделката, за да има изпълнението погасително действие по чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Въпросното прехвърляне обаче е уговорено с право на изкупуване - изплащане на дължимите суми, като е уреден и срок, т.е. спазени са изискванията на чл. 333 ТЗ за фидуциарната продажба (която има точно за цел обезпечаване).

Тук вече можем да поспорим дали самата сделка е търговска (защото ако не е, ще е нищожна по чл. 209 ЗЗД) - според мен е, тъй като е сключена от търговец и е за обезпечаване на заем във връзка с неговата търговска дейност. Т.е. е едностранна търговска сделка. За престацията на страната, която дава при даването вместо изпълнение, се прилагат правилата за продажба. Колкото до евентуални възражения за чл. 318, ал.2 ТЗ - според мен е явно, че вещта не е за лично употребление, прехвърлянето има друга цел.

Поправка - все пак договорът има достоверна дата, тъй че наистина остава в сила за приобретателя за срок от 1 година.