|
Колеги, вярно е, че някои от асистентите се губят "по уважителни причини" в 80% от часовете за упражнения, а когато дойдат, упражненията протичат като час по музика в някое СОУ, вярно е, че е по-вероятно да се блъснеш в опашката пред мензата, отколкото в такава пред библиотеката, съгласен съм и с това, че преди сесия настава хаос, а в "източници на правото" се превръщат няколко души от всяка група, които в последните дни преди изпитите сръчно набират, архивират и изпращат (обикновено по скайп) материали на други свои колеги. Но нека, както някой по-долу беше споменал, да разграничаваме "работещи", "неработещи", "сериозни" и "несериозни" хора. Истината е, че аз също не съм привърженик на задължителното присъствие, било то на лекционни курсове или на упражнения, но посещавам лекциите и упражненията там, където съм сигурен, че има смисъл. Аз познавам доста колеги, които присъстват на всички възможни лекции, но преди сесия пак правят "дипломатически совалки", за да посъберат лекции. Това се получава, защото те отиват на лекции не от интерес към предмета, а от желание да си побъбрят на последните редове от аудиторията. Това ПРИСЪСТВИЕ е безсмислено. От друга страна, аз сутрин ставам, правя си кафе, започвам да чета от учебниците, прочитам закона, преглеждам за инфо и в Интернет, но не отивам на лекция (пак казвам, че става дума за онзи тип лекционни курсове, на които се ходи, защото носят определени кредити, но нищо повече), а това е ОТСЪСТВИЕ. Разбира се, има и трета група колеги, които си носят възглавнички и буквално "дремят" цял ден на всички възможни лекции и упражнения. Въпросът обаче е - стават ли те по-добри юристи от всички останали. Има ли смисъл да знаеш какво е иск, когато никога не си виждал искова молба? Има ли смисъл да знаеш какво е юридическо лице, когато не знаеш къде се вписва то и как става това? По какъв начин това, че не съм присъствал на всички лекции ме е лишило от някакви знания и по какъв начин е облагородило хора, които буквално "спят" в СУ? За мен истинският интелект е умението човек да се развива, но не само в една посока. Ако мога да съвместявам работата и ученето, защо да не го правя? Мисля, че е крайно време да се спре с това оценяване на присъствието и да започнат в университета да оценяват знанията. Не може да учиш като съдран цяла година и накрая някой преподавател да започне да къса всяка втора група, която влезе на изпит, защото някой си някъде бил казал нещо. Това оценка на знанията ли е? Ами като ще оценяваме присъствието, дайте да се въведем и оценки за поведение. По какъв начин присъствието има отношение към знанията? Защо трябва да се пречи на хора, които искат да видят как стоят нещата на практика? Мисля, че тук е сгрешена посоката, в която да се насочи "творческото мислене" на някои колеги. Нека все пак да се запази разликата между СУ и СОУ. П.П. За финал искам само да предложа да се създаде нова система за отчитане на броя присъстващи на лекциите. В транспорта вече въведоха електронните карти. В СУ трябва също да има система. С електронна карта, сканиране на ретината или просто билетчета, но система трябва да има. Освен това трябва да има и контрольори, които да късат билетчета и да глобяват за ръчен багаж. Билети и карти ще си купувате от дядо Стефчо.
_________________ VICTORIA CONCORDIA CRESCIT
|