Купуваме лекции по право

SteveMcQueen

Изискванията са да са актуални, грамотно написани, да няма съкращения.

Пишете ми на ЛС, влизам всеки ден във форума.

Поздрави,

la_cazadora

С цел?

SteelDragon

С цел да ги качи на "определен" сайт, и да печели после от реклами.

Аз имам всички лекции от - до. Чудесно написани, конспкетирани, набрани.
Искам 100 000 евро!

WaveMastaa

SteveMcQueen написа:

Изискванията са да са актуални, грамотно написани, да няма съкращения.

Пишете ми на ЛС, влизам всеки ден във форума.

Поздрави,

Да няма съкращения.......на лекции....в юф?! Ахахахахахахаха, даааа бе!

SteveMcQueen

Здравейте,

Лекциите наистина ще бъдат качени на Lawsbg.com, където или ще заменят съществуващите понастоящем там вече остарели лекции или ще бъдат поставени за пръв път и в последствие ще се опитваме да ги актуализираме.

За съжаление не можем да си позволим да платим цена от 100 000 евро, макар да съм сигурен, че си струва. Сайтът не принадлежи на никоя медийна група, а рекламата, която предлагаме е на Гугъл, който ни дава средно по около 15 стотинки на ден за нея, т.е. "печалба" е малко силно казано. Благодарение на рекламата сайтът сега се самоиздържа, така че можем да си позволим да вложим освен труда си и някой лев в други полезни инициативи като например тази с обновяването на раздела с лекции, актуализацията на законите и т.н.

Това естествено е в интерес на студентите, но също и в наш интерес, защото по този начин бъдещите юристи могат да свикнат със сайта и да започнат да го посещават, когато се дипломират и започнат да практикуват. Не смятам, че това е по някакъв начин израз на евтино печалбарство, спекулантство или по др. начин грозно. Всяка инициатива иска да се развива - това е нормално. Знаем, че има и винаги е имало такива студенти, които могат да си позволят да бъдат прилежни, а също е имало и ще има такива, които работят и нямат време да посещават редовно лекциите.

Надяваме се все пак някой ден да се напечелим дотолкова от реклама, че да възлагаме на наши хора посещенията и писането на актуални лекции - така ще е най-добре за всички. Но за да стане това има още много хляб да ядем:))

Batbayan

Хубаво,това е много готина инициатива, но как седи въпросът с авторското право върху лекциите?Има ли нужда от разрешение на преподавателя-лектор или не?

SteveMcQueen

Batbayan,

По въпроса си може да прочетеш мнението на kotio от ТАЗИ тема. Вярвам, че то ще отговори на въпроса ти. Аз мисля, че лекторите по-скоро биха били радостни лекциите им да се разпространяват, като естествено се посочва и името им. Все пак за тях това е вид признание. Хората, които се занимават с наука обикновено имат интерес науката да се разпространява, а не да се продава. Лекциите не са комерсиален продукт и докато някой наистина не започне да печели от тях, не мисля, че би имало проблем с правата. На сайта ще има само едни лекции по гражданско право, само едни лекции по търговско право, само едни лекции по административно право. Ние не сме сайт, където се събират лекции, реферати и пищови от кол и въже. Аз лично съм предоставил хиляди страници съдържание на десетки сайтове и се чувствам добре от това. Лекторите възпроизвеждат съдържанието на лекцията в разширен вариант в книги и учебници, които се продават. Но те са интелигентни и знаят, че книгата я продава името на автора, а не съдържанието й. Те имат реален интерес името им да се споменава и свързва с правната наука когато и където може, вкл. и в интернет.

Цитат:

Доколкото съм наясно със записването на лекциите с диктофон авторското право не се нарушава.
Лекциите в университета са ПУБЛИЧНИ и са със СВОБОДЕН ДОСТЪП.
Лекциите са част от СЛУЖЕБНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, за което се получава съответното заплащане.
СТУДЕНТИТЕ посредством семестриалните такси и държавните субсидии ЗАПЛАЩАТ съответния труд, положен от преподавателите, срещу което получават право да го ползват.

Авторското право би било нарушено, ако въпросните записи се преотстъпят на трето лице срещу възнаграждение, а когато се цитират е редно да се посочи източника им.

Ще ви дам конкретен пример с книгите:
Върху даден рома има авторски права, но когато си купувате кнугата от книжарницата, вие не купувате авторско право, а самата книга плюс право на ползване (Авторското право си остава на автора й, но срешу платената цена можете да я четете). Ако обаче разпространявате книгата(част от нея) с цел печалба - авторското право е нарушено.
По същия начин стоят нещата като си купите ДиВиДи с филм или музика. Заплаща се цената на самото ДиВиДи плюс правото да го ползвате (гледате, слушате), но авторските права за продажба и печалба си остават на притежателя им (певец, звукозаписна компания и т.н.)

По същият начин (според мен) стоят нещата и с лекциите на преподавателите. Авторското право върху лекциите си остава за преподавателя, но студентите чрез ПЛАТЕНА СЕМЕСТРИАЛНА ТАКСА заплащат за правото на ползване. Могат да ги слушат и записват ( на хартиен носител). Защо да не могат да ги записват и на лентов или дигитален носител???

Относно изричното съгласие на някой да бъде записван:
Принципът е, че никой не може да бъде записван без изричното му съгласие за това, НО има и изключения. Идват например от принципа на ПУБЛИЧНОСТТА. В такива случаи съгласието се презюмира(предполага/приема за дадено).
Пример: Публични личности са Президентът, Министър-преседателят, Говорители, Преподаватели.... Те имат публични функции. (не се изисква изрични разрешение за снимане, записване.. на публичните личности - иначе президентът и прочие не биха могли да си вършат работата, ако дават разрешения, щото щяха да правят само това по цял ден, тъй като няма да им остава време за друго)

Все пак не бих искал лично да изляза срещу преподавателите и да им обяснявам всичко това, при положение, че след някой друг ден(месец) ще ми зависи директно изпита от тях.
Ето защо намирам идеята пъпроса да се повдигне от Студентския Съвет за изключително подходяща!

Няма да коментирам факта, че в университетите в Германия например диктофони и други записващи устройства се използват свободно, доколкото не притесняват работата на преподавателя (слагат се свободно на банката пред тях и така се решава и проблемът с озвучаването)

Batbayan

Няма лошо, хубава е идеята и дано преподавателите да са толкова позитивно настроени, колкото би било добре за да се осъществи проектът. :wink:

П.П. Сега ми хрумна, но защо вместо със студентите не се общува директно с професорите?Може да им хареса идеята и да помогнат повече, отколкото би направил това един слушащ лекцията студент. :idea:

SteelDragon

Абе, kotio не го е разбрал много много авторското право, но горе долу е налучкал.
Щом забраняват да се записва с диктофон - да забранят и ръкописното записване. И това с лап топ. Разлика няма. Все едно и също нещо си записал.
Все пак голяма част от преподавателите, не разчитат само на малката заплатка, а пиша и учебници и други трудове, които очакват да продадат. Тъй като "потребителите" на тази литература са силно ограничен брой, ако всеки започне да разпространява лекциите им, за преподавателите няма да остане нищо. Не някой ще им изплагиатства лекцията.

Batbayan

SteelDragon написа:

Абе, kotio не го е разбрал много много авторското право, но горе долу е налучкал.
Щом забраняват да се записва с диктофон - да забранят и ръкописното записване. И това с лап топ. Разлика няма. Все едно и също нещо си записал.
Все пак голяма част от преподавателите, не разчитат само на малката заплатка, а пиша и учебници и други трудове, които очакват да продадат. Тъй като "потребителите" на тази литература са силно ограничен брой, ако всеки започне да разпространява лекциите им, за преподавателите няма да остане нищо. Не някой ще им изплагиатства лекцията.

Разумни аргументи.

SteveMcQueen

За съжаление много малка част от самите преподаватели проявяват активност в Интернет. За мен винаги е представлявало трудност да открия някой преподавател, а когато това е било възможно, той винаги се е оказвал твърде зает.

Цитат:

Все пак голяма част от преподавателите, не разчитат само на малката заплатка, а пиша и учебници и други трудове, които очакват да продадат. Тъй като "потребителите" на тази литература са силно ограничен брой, ако всеки започне да разпространява лекциите им, за преподавателите няма да остане нищо. Не някой ще им изплагиатства лекцията.

Това е въпрос на гледна точка. Ако приемате лекциите като "литература", която страда от таргет-групова недостатъчност, то тогава естествено нашата инициатива би Ви се сторила несправедлива спрямо преподавателите.

В случая обаче не става въпрос за поредния роман на Стивън Кинг, чиято цел е единствено печалбата. Лекциите са научен материал. Знанието и науката се разпространяват свободно и именно затова светът малко е напреднал от времето на Галилей. Вземете за пример Уикипедия. Освен това има и практически момент: феновете на Стивън Кинг може да се оправят и без новия му роман. Но има студенти, които са принудени да работят или просто не са съгласни да цепят стотинката на две цели 5 години.

Притеснява ме това, че твърде често се сблъсквам с хора, които биха патентовали и въздуха, стига да можеха. Понятието "авторско право" е почти толкова неразбрано, както и понятието "лични данни". С тези две неща непрекъснато се спекулира.

Batbayan

Щом нещо има определена стойност, представлява някакво благо, от което хората имат нужда винаги ще има стремеж към узурпиране на правата над това благо и продаването му по един или друг начин.Така сме устроени хората.Уви, може да звучи малко нечестно, но е факт.От друга гледна точка проблемът с авторските права , според мен, може да стане малко спорен.Логично е да няма проблем лекциите да си ги записват студентите , които са допуснати да се обучават в дадената специалност при конкретен преподавател, но ако неговите лекции бъдат качени в интернет ( без негово разрешение ) това би значило, че стават публично достояние, а не достояние само на обучаващите се в дадената специалност студенти, както става ако се водят записки от хората слушащи лекциите и записани за обучение в съответната специалност...Според мен тук може да се завърже конфликтен момент относно правата.

В чубина в някои университети имат практиката да записват лекциите и да ги качват на сайта на университета за отсъствалите студенти, но там на всеки студент се дават индивидуален идентификационен код с който той може да чете учебния материал.В България такива практики почти няма, макар че започват да навлизат.

SteveMcQueen

Ето какво пише в регистрационната форма на психология.нет:

Цитат:

! РЕСТРИКЦИЯ !
Учебните разработки и научните текстове, публикувани в сайта на преподаватели и студенти от специалност "Психология" в СУ, са авторски и са защитени от Закон за Авторското право: ЧЛ.3(1),1. Съответно използването на части от текстовете или на целите текстове при включването им в някакви други текстове, следва да бъде извършвано съгласно ЧЛ.24(1),(3),А - т.е.: ДА БЪДАТ ЦИТИРАНИ С ПОСОЧВАНЕ НА ИЗТОЧНИКА И ИМЕТО НА АВТОРА (независимо дали е студент, преподавател или друг автор). При неспазване на тези изисквания, виновният носи отговорност в съответствие с цитирания Закон.

Явно е, че преподавателите са се съгласили текстовете да се ползват свободно при единственото изиксване да се посочва автора. Такава е и икономическата логика, защото всеки преподавател има интерес трудовете му да се разпространяват. Говоря за икономически интерес. Учудвам, се че се налага да обяснявам тези неща именно тук: тези хора не продават филми, игри или юфка "на парче".

Техните учебници се продават, защото името им ги продава.
Името продава, когато това име е известно.
За да стане известно името, то трябва да има публично присъствие и да се свързва с предмета.

Т.е. преподавателите не изработват текущо печалбата си четейки лекции, а техните имена работят за тях, защото са чели /в минало време/ лекции, развивали са теорията и са я разпространявали, търсели са решения и са ги обяснявали /а не са ги патентовали/.

Обмислете го така: Ако днес Вие напишете един гениален учебник по право и го издадете, той ще се купува ли? Не. Защото Вие сте непознат.

Цитат:

Щом нещо има определена стойност, представлява някакво благо, от което хората имат нужда винаги ще има стремеж към узурпиране на правата над това благо и продаването му по един или друг начин.

Правната теория не е "благо" в икономическия смисъл на думата. Благо е бирата. И цацата. За да консумираш продукта "лекция по право" трябва да си напънеш мозъка, което не е много приятно. Обикновената публика /"хората", както ги наричате/ няма да го направи. В момента, в който един случаен посетител попадне на уеб-страницата с лекцията по право, той ще разбере, че това "благо" не е за него и ще смени страницата. Това благо, макар и публично достъпно /технически/ може да бъде консумирано само от същата шепа хора, които не са имали възможност да посетят лекцията или са я посещавали, но са забравили чутото или просто искат да си сверят часовниците.

Batbayan

SteveMcQueen написа:

Правната теория не е "благо" в икономическия смисъл на думата. Благо е бирата. И цацата. За да консумираш продукта "лекция по право" трябва да си напънеш мозъка, което не е много приятно. Обикновената публика /"хората", както ги наричате/ няма да го направи. В момента, в който един случаен посетител попадне на уеб-страницата с лекцията по право, той ще разбере, че това "благо" не е за него и ще смени страницата. Това благо, макар и публично достъпно /технически/ може да бъде консумирано само от същата шепа хора, които не са имали възможност да посетят лекцията или са я посещавали, но са забравили чутото или просто искат да си сверят часовниците.

До голяма степен си прав, но все пак тук не става дума за формули по физика, химия или математика, които са едни и същи, независимо кой учен ги записва или обяснява.Все пак при правото (както и при повечето хуманитарни науки) има и лични тълкувания, има място и за лични изследвания и хипотези и съответно преподавателят може и да не е съгласен да ги прави публично достояние за всеки.Сега на нас всички ни е ясно, че никой няма да е толкова голям будала да тръгне да чете теми или лекции по право, освен ако не му трябва за нещо конкретно, което главно лимитира заинтересуваните до студентите по специалността.И все пак това не може да бъде обоснован довод против нежеланието на някого да си прави трудовете публично достояние, особено когато има технически средства да бъде ограничен достъпа до определени лица, които авторът е одобрил да се ползват от научните му изследвания.

Аз ако бях преподавател най-вероятно бих се съгласил да ми запишат лекциите онлайн, но това е моето мнение.Друг би се отнесъл по друг начин.Съответно без да заемам някаква конкретна позиция кой има повече право смея да заявя, че по този въпрос могат да възникнат спорове с преподаватели.Пък и ако някой е утвърден авторитет в областта си едва ли би трябвало да се доказва, а по-скоро би искал да си продаде новото издание на книгата.Ако ликции, отговарящи на съдъранието на учебника могат да се намерят в интернет, то това определено обезсмисля продажбата на книгата.
Разбира се, за да не се стига до скандали и спорове и тн. някои преподаватели няма да преподадат материала на лекция толкова подробно, колкото е изложен в тяхния учебник, което е едно решение на въпроса, но пак, според мен, има място за конфликт ако си видят лекциите в нета.По-скоро въпросът е : Нужно ли е официално разрешение на преподавателя за публикуване на неговите лекции или не.За това трябва да се проучат законодателните разпоредби.

Scorpion

Батбаяне, стига с плеоназмите и умозрителните заключения - прочети Закона за авторското право и сродните му права и ще намериш отговор. Ако не успееш да го откриеш, явно не си достатъчно компетентен, за да се справиш с това четиво.

Купуваме лекции по право

Кой е на линия