|
Размисли върху обучението в ИФ на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”
Увод
Идеята на това есе е да представят някои идеи на студентите в ИФ на СУ относно учебната програма, насоките на обучение, перспективите за развитие на научните търсения. Разбира се нашата основна идея е не да поставим под пълна критика постигнатото дотук в областта на образованието по история, а по-скоро да представим алтернатива на сегашната програма на обучение, както и на цялостния ход на работа в ИФ. Тъй като този поглед е от гледната точка на студентите, смятаме за некоректно да анализираме работата на отделните преподаватели и нашите постановки ще бъдат стриктно на теоретична основа. Въпреки това от самото съдържание на това есе хората, които го четат, ще се убедят, че то съдържа достатъчно конкретни идеи за промяна. Структурирали сме есето в три части. Първата съдържа предложения за промяна на учебния план, промяна на системата за кандидатстудентски прием, както и общо маркиране на най-належащите проблеми на ИФ. Втората част е най-конкретна по своето съдържание и вероятно ще се стори най-радикална на нашите преподаватели- тя съдържа конкретно структурирана цялостна програма за обучение по история, както и аргументация на отделните моменти в нея. Третата част е обобщаваща- тя посочва какво според нас ще се промени, ако горните реформи бъдат предприети, както и какви са реалните пречки за осъществяването на подобна реформа.
Първа част
Исторически факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” е най-авторитетната институция в България, която се занимава с развитието на научното познание в областта на историята. Това реноме е колкото заслужено, толкова и задължаващо. Бидейки също така бастион на свободната мисъл, ИФ трябва да даде пример за европейско развитие в областта на висшето образование и да скъса окончателно с наследството от една тоталитарна епоха. За съжаление практиката показва, че макар за последното да е направено много, то не е достатъчно. Отказването от задължителната магистърска степен според нас е грешка, която трябва да бъде поправена възможно най-бързо. Според нас ролята на ИФ се разделя в две посоки- да подготвя високо професионални кадри за средното и основно образование, и да създава млади учени с достатъчно умения за продължаване на тяхната академична кариера. Считаме че и за двете цели бакалавърската програма е неудачна и непълна. Разбира се 5-годишното обучение в дадена сфера на познанието означава, че хората, които избират това поприще до една степен се обвързват с него за цял живот. Според нас сегашното положение не отговаря на подобен принцип. Ето защо предлагаме и промяна на формата на кандидатстудентския изпит. Вместо досегашното писане на тема, предлагаме въвеждането на широкообхватен тест, който да проверява цялостните познания на кандидат-студентите по българска история. Тестът трябва да се състои от 60 въпроса- затворени и отворени, разделени в 5 категории- по 11 затворени и един отворен въпрос съответно по история на Първото Българско царство, Второто Българско царство, История на българските земи през 15-17 век, история на Българското Възраждане, История на България 1878-1944 г. Положилите успешно теста (минимален успех- 4.50) кандидат-студенти, които са заявили желанието си да се обучават в ИФ, се явяват на устно събеседване. Целта на това събеседване е да разкрие тяхната мотивация за избора на учебното заведение и дадената специалност, както и в най-общи рамки да се посочат бъдещите ми професионални планове. По този начин може да се пресече порочната практика в ИФ да бъдат приемани студенти, които априорно желаят да се преместят в друг факултет или въобще не знаят какво правят в ИФ. Това разбира се води до рязко понижаване на мотивацията за работа (ако такава въобще има) и до слабо усвояване на необходимите знания.Освен това подобно устно събеседване няма да бъде прецедент дори за СУ- подобна е практиката в Журналистически факултет. По-важно е обаче, че подобно устно събеседване е традиция при приема в западноевропейските и американски университети, където кандидатстудентите пишат и мотивационно писмо. Именно тази практика ще спомогне за повишаване нивото на образование и професионална подготовка в ИФ.
Втора част Втората част на това есе ще се занимае с цялостната програма на обучение в ИФ и по-конкретно в специалност История. Всъщност именно това е и причината за написването на това открито писмо- разговорите с наши колеги относно слабостите на учебната програма и пътищата за тяхното преодоляване. На първо място, като основна слабост в програмата посочваме наличието на огромните общи курсове. Не е сериозно да се счита, че за два семестъра може пълноценно да се изучи историята на древен Китай, Индия, Шумер, Вавилония, Асирия, Египет, Крит, Елада, Рим. Подобно е положението и със Средновековната Обща история. За два семестъра е несериозно изучаването на 1000 години история в един все по-разширяващ се и динамизиран средиземноморски ареал, към който вече активно се включват Северна Европа и Средния Изток. Къде остава историята на Средновековен Китай и Япония? Считаме също така, че програмата като цяло не е добре балансирана. Не е сериозно едновременно да се изучават история на Второто Българско царство и на българските земи през 1-17 век. Също така е несериозно историята на Българското Възраждане да се изучава в един семестър. Проблемът обаче става още по-сериозен, ако анализираме програмата на специализациите. Можем ли сериозно да използваме думата специализация, когато всъщност става дума за три семестъра, в които дори не се докосваме в дълбочина до най-важните проблеми на дадена епоха? Какво предлагаме ние? Радикална промяна на учебната програма в две главни насоки- да се даде право на студентите сами да избират изучаваните дисциплини; да се скъса с практиката на общите курсове и обучението да се насочи към конкретни, ограничени времево и географски проблеми, което да доведе до по-пълното им и всеобхватно изучаване. Ето и конкретните измерения на тази реформа. В първи курс студентите изучават спомагателните исторически дисциплини- Археология, Етнология, Архивистика, Историография, Въведение в Историята, както и курс по Средновековна българска история. Всички дисциплини са двусеместриални. Във втори курс програмата се разделя на три- специализация, „обучение по епоха” и курс по българска история (до 4 курс). Епохите са четири- Антична, Средновековна, Нова и Съвременна. Във втори курс се изучава Антична история, в трети- Средновековна и т.н. За всяка епоха студентите ще трябва да избират 6 от 15 свободноизбираеми дисциплини (СИД). Освен това студентите имат два предмета по избраната в края на първи курс специализация (посочени по-долу). Студентите, които са избрали педагогически профил избират 4 СИД и имат две задължителни педагогически дисциплини. Така общо за една година всеки студент има 9 дисциплини. Всяка дисциплина е двусеместриална. Това обаче не означава, че студентите няма да имат зимна сесия- напротив. Оценката от контролните изпити след края на първия семестър ще се сумират с оценката от летните изпити, за да се сформира крайната оценка по предмета. Програмата в 5 курс е малко по-различна- тогава не се изучава българска история и няма предмети по специализацията, а само 6 СИД. Това е т.нар. от нас магистърски курс- основната тежест в него пада върху подготвката и написването на магистърската теза, която естествено заменя държавния изпит. За да се допусне до защита на магистърска теза, студентът трябва да е положил успешно всички свои изпити и сумарният му успех от петте години на обучение да е по-висок от 4.50. За да може тази система да проработи обаче трябва да се промени и ситемата на семинарните заниятия.Проблемът, който се забелязва е, че в по-голямата си част упражненията се превръщат в лекции, студентите могат да бъдат обвинени, че не показват особена мотивираност, но начинът на преподаване също може да бъде определен като архаичен. Факт е, че това което се изисква от студента за всяко едно упражнение е, да прочете определено количество литература, за да се подготви и да изложи знанията си пред асистента водещ самото упражнение. Реалната практика показва друго- определен брой студенти се подготвят съвестно, докато мнозинството не прочита и една страница за даденото упражнение, като последствия за последните няма.Идеята не е да се създаде жестока дисциплина, броене на присъствия, точкова система за участия или нещо подобно спуснато като наредба без реално желание да бъде спазвано нито от водещия упражнението нито от студента. Идеята е да се създаде метод, при който да се изгради мотивация у колегите, дискусия при която да се показват знания, гъвкавост на мисълта и логика, а не излагане на запаметена фактология, която се помни от днес за утре и скоро след това е безвъзвратно забравена. 1. Дискусионен начин на водене на упражнението. Практиката на която сме свидетели към момента на дискусия студенти-преподавател е загубила почти напълно всякаква ефикастност. Това което се вижда в повечето случаи е постоянното участие на не повече от няколко колеги които водят задочна дискусия с преподавателя, докато останалите не взимат участие или се включват по „принуда”. Поради това предлагаме следната промяна. Дискусията да бъде разделена между колегите участващи в упражнението, като се зададе под формата на казус с про и анти теза по която колегите да вземат страна, да защитят позицията си с аргументи, а преподавателят да играе ролята на арбитър, да задава самата тема, да предоставя, както и сега литература за подготовка, да държи дискусията в рамките на зададената тема, да задава насочващи въпроси и да следи за добрия тон. По този начин се постигат няколко цели, упражнява се гъвкавостта на мисленето, отпада един скрит проблем, който играе ролята на спирачка за много от студентите – притеснението да водят дискусия директно с преподавателя поради подценяване на своите възможности, „отборната” игра при дискусията създава и вътрешна дискусия между колегите в самите „отбори”, как по-добре да изложат тезата си което е също изключително ползотворно. 2. Живеем в света на информационните технологии и интернет, свидетели сме на плах опит за въвеждане на модерните технологии чрез електронни презентации, представени на видео стена. Това безспорно е изключително позитивно, но навлиза с бавни темпове, а би трябвало да се възприеме като стандарт. Една интераквна презентация в никакъв случай не бива да измести писмената курсова работа, но плюсовете при нея е, че тя може да е колективна, лесно достъпна е чрез визуално представяне и не отнема много време да бъде изложена. Също така обмяната на информацията между студентите по електронен път е значително по-ефикасна и достъпна. 3. Практическото прилагане на горните две точки, според нас, трябва да бъде уредено по административен път и да стане част от програмата за обучение. Причината затова е, че автономността при водене на упражненията позволява горните идеи да имат само пожелателен характер и да останат нереализирани, а прилагането им като стандартизирана практика би имало траен, позитивен краен резултат.
Трета част Както посочихме в началото, третата част ще бъде обобщаваща и трябва да отговори на няколко фундаментални въпроса. На първо място- какво се надяваме да променим с това предложение за реформа? Отговорът се крие в самото есе. Надяваме се да дадем на студентите възможността сами да структурират своята програма съгласно собствените си интереси. Надяваме се ИФ да обучава истински специалисти, които да получат задълбочена подготовка в една конкретна сфера на историческото познание. Всеки, който задълбочено проучи нашата програма ще забележи, че ние не предлагаме опростяване на обучението- напротив- съгласно нашата идея студентите ще трябва да учат повече, да полагат повече усилия, да демонстрират разностранни интереси. Само така обаче според нас може да се изгради един истински историк или един прекрасно подготвен бъдещ педагог. Какви са обективните пречки пред нашето предложение? Съзнаваме че нашият проект за реформа до голяма степен звучи радикално. Осъзнаваме също така, че той има и своите слабости. На първо място- липсата на достатъчно добре подготвени кадри, които да преподават тясно специализирани предмети като Доколумбова Америка или история на Шогуната в Япония. На второ- отмяната на общите курсове ще лиши студентите от един минимум знания за епохата. Според нас обаче вариантът с няколко СИД за дадената епоха е далеч по-сполучлив. И на последно място- липсата на воля за предприемането на една толкова радикална стъпка. Какви са нашите цели? Поставяме си една главна цел- да предизвикаме диалог. Между студентите и преподавателите. Между всички хора, които имат мнение за развитието на ИФ. Очакваме конструктивна критика, коментари и предложения.
|