|
...
Тъй като доста хора са пропуснали предаването, предлагам ви да хвърлите един поглед на анализа на Емил Спахийски от вестник СЕГА, който имам чувството, че е чел форума на СУ и после е решил да каже за какво според него става въпрос.
Enjoy
Ъндърграунд ОФ
Емил Спахийски
Винаги съм мразел телевизията по разни много важни дати - говори се непрекъснато сериозно, патриотично, а когато е и религиозен празник - лигаво. Това ми е останало от времето, когато имаше само една телевизия. На 1 май даваха някакви работнически драми, на 3 март задължително "Пътят към София". Добре че на 9 септември пускаха "На всеки километър".
На миналия Гергьовден, която и телевизия да пуснех, се дърдореше за героизъм, за проблемите на армията, за политика. Затова се втрещих, като видях "невинното" лице на Мартин Карбовски да изпълва екрана на "Нова телевизия". "Отечествен фронт" - неговото авторско предаване, направо ме закова на дивана, въпреки че бях тръгнал за бирица, а това значи много.
За който не го е гледал, става въпрос за един обществен експеримент. Героинята - Мариана, е жена на 40, чийто растеж е спрял още когато е била дете - останала е 90 см висока и говори с гласа на хлапе. Никога не е напускала родното си село и живее като затворник.
Карбовски я измъква от там, взема я със себе си и за три дни й показва големия свят - неща, които никога не е виждала на живо - ресторанти, аквариуми, морето, пътя, дори конкурса "Мис България". Организират й среща с вече бившата кралица на красотата Росица Иванова. През цялото време две камери снимат - реакции на хората, на самата Мариана, мисли, разговори.
Самото предаване следва структурата на типичните за Карбовски очерци (или фичъри, както е модерно да се казва сега), които виждаме всеки месец в сп. "Егоист" и които го направиха известен. Това, което не се вижда на екрана, той го доразвива зад кадър. Своите мисли, оценки, присъди и разсъждения - са в студиото.
Самото студио е едно от най-добрите попадения, които сме виждали напоследък. Тъй като "Отечествен фронт" се определя като социален ъндърграунд, мизансценът е също такъв. Много напомня на квартира на работнически поет от средата на миналия век - стол, маса, черно бяло. Единственият акцент е червено канапе, но Карбовски не седи на него. Той също е черно-бял.
Въпросите му обаче са доста цветни. "Мислила ли си за семейство", "Имаш ли нормална менструация", "Как си представяш човека до себе си"... Мариана мечтаеше за нормален човек, с когото да се разбират и когото да обича. Не беше виждала и морето.
Карбовски я закара до брега. Сцената, в която 40-годишното момиче зърва вълните и начинът, по който реагира, са един от миговете в предаването, които могат да разплачат всеки. Може би най-радостните дни в живота на самата Мариана.
Но точно това е и казусът, който разбуни духовете на всички, които са гледали "ОФ". Има ли моралното право един журналист да разбута света, в който живее един отритнат от обществото човек?
Не, казват критиците, той сега ще я върне зад стените й и как ще живее тя оттук нататък? Но не са прави.
Точно в това е смисълът и на предаването, защото то не е насочено към хора като Мариана, а към нас, нормалните. Въпросът е не как тя ще живее тя оттук нататък. Не може да й се отказват красивите неща, защото ще й стане тъжно след това. Въпросът е как ние гледаме и трябва да гледаме на хората в неравностойно положение.
Както казва самият Карбовски в края на предаването :
"Ясно е, че чудо не може да стане и Мариана никога няма да порасне, за да стане нормална, но ако тя не може да се промени, то светът трябва да се промени и нагоди към нея".
Традиционно ясната позиция на журналиста по темата, за която пише или говори, превръща предаването в потенциално едно от най-гледаните.
Но да не се и заблуждаваме, който познава Карбовски, трябва да е подготвен, че може би още в следващото предаване ще ни порази с нещо доста брутално. Брутално, но истинско и неподправено - като живота на тези от социалния ъндърграунд.
_________________ "Let us die young or let us live forever, we don't have the power but we never say never!"
|