Самата форма на изпита по история, начина по-който се формулира темата, предразполага към зубрене

Не се задава аналитичен въпрос, а просто се изисква да се изпишат едни чаршафи за даден откъс от родната история, където анализа и разбирането отстъпва пред фактологията и сухата информация.От там идва и проблема, че вместо да се полагат усилия да се разбере материала, което е трудно, се избира по-лесното - просто да го назубрим, а самата форма на изпит не предразполага да се направи разликата между тези, които разбират и тези, които само зубрят.
Колко от тези, които имат над 5.00 на темата за Иван Асен II, вместо дадената така тема, която всъщност никой не си играе да запомни и разбере (самото наименование),а просто се подвизава като "темата за Иван Асен II", беше дадена като
"Причини за възхода на България по времето на Иван Асен II", щяха да изкарат и за 3.00?Щеше да настъпи една паника "ама аз такава тема нямам", "ама това не съм го учил" и т.н. и просто щяха да си изпишат темата, така както са я назубрили "от - до",а то просто се изисква да се извади и интерпретира конкретна информацията от онези купища хартия, наречена тема.
Изпитът, освен да изисква знания, трябва да изисква и интелект и афинитет към самата материя.Все пак, с история се кандидаства за специалности, където историята участва в голяма част от изучаваните предмети (може би Право прави малко изключение).Колкото и да е тъп един човек, като прочене нещо 10 пъти, освен ако не е идиот (по лекарска диагноза), ще го запомни, но заради това ли е висшето образование?Да помним купища информация, която да си седи там в главата и да се показваме колко много знаем пред хората?