|
Висшето образование чака своите мениджъри
Дневник / Симион ПАТЕЕВ / 9 август
Катя е студентка в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", трети курс "Европеистика". Годишно плаща 300 лв. Георгос е грък. Той също е студент, но плаща по 6400 лв. на година. Чуждестранните студенти според ректорите са едно от перата, по които държавните висши училища получават голяма част от средствата за издръжката си. Към групата не влизат македонците, сърбите и бесарабските българи, които с постановление на Министерския съвет плащат колкото българските граждани, или до 30% от издръжката за образование. От 1 януари 2007 г. обаче статуквото ще се промени, защото с приемането ни в ЕС образователният пазар ще се отвори. Тогава и Катя, и Георгос ще плащат по около 300 лв. годишно.
За държавните университети сигналната лампичка светна твърде късно
казва Николай Михайлов, член на студентския съвет на Философския факултет в СУ. Според него 90% от чуждестранните му колеги на практика си купуват за 3300 евро дипломата, защото образованието, което получават, е на много ниско ниво, а някои дори не успяват да научат български. По данни на отдел "Студенти" в СУ в алма матер се обучават общо 1200 студенти и приходите от таксите им са над 3 млн. евро годишно. Тъй като младежите от страни извън Европейския съюз са минимален брой, очаква се след еврочленството сумата от тези приходи рязко да спадне под 300 хил. лв.
Перспективата е валидна не само за СУ, а за всички държавни висши училища в България. През следващата година всички те ще са изправени пред проблема да получават значително по-малко средства заради отпадането по-високите такси за чужденците от ЕС. Според прогнозите това ще оголи значително перо в бюджетите им - между 1 и 3 млн. лв. за различните университети. Засега са малко и положителните примери с намиране на алтернативни източници на финансиране - европейски проекти, съвместна дейност с фирми и т.н. Подобна практика има например в Русенския университет и в УНСС.
Според Николай вече е крайно необходимо стопанското управление да се отдели от академичното
за да имат резултат бъдещите реформи. Има реформи, за които не е необходима намеса на държавата, казват студентите. Като пример те посочват подновяването на учебните планове и въвеждането на европейската система за трансфер на кредити. "На един наркоман няма смисъл да се дават пари за баничка, защото всички знаем какво ще си купи веднага зад ъгъла", казва Николай. Повечето от колегите му са на мнение, че на университетите трябва да се дават пари само срещу реформи, давайки за пример Физическия, Химическия и Биологическия факултет на СУ: "Те всяка година са на загуба и именно те саботират всички идеи за реформи, защото обект на реформите трябва да са те самите." "Наистина са необходими мениджърски умения при управлението на висшите училища", казва Димитър Колев, председател на Студентския съвет в СУ, и дава за пример изискването директорите на болници да имат мениджърска диплома. Той добавя, че финансирането не е основният проблем и една строга система би могла да свърши чудеса за кратко време. Според Колев приемът на студенти не трябва да се увеличава, а напротив, трябва да се намали драстично, защото
сегашната система не поддържа конкуренцията между студентите и няма метод, по който по-способните да бъдат откроени и стимулирани.
Миналата седмица министърът на образованието Даниел Вълчев съобщи, че на бизнеса ще се даде възможност за пряко участие в делата на университетите посредством бъдещия Закон за висшето образование. Според министъра ще могат да се създават контролни тела към висшите училища, които да включват не само академични представители. Все още обаче работодателите не разглеждат обучението като форма на инвестиция, а е време да започнат да го правят, коментира тази идея Георги, който кара магистратура в УНСС.
Според ректора на СУ проф. Боян Биолчев държавната поръчка трябва да си остане в сегашните параметри и да има свободен прием според възможностите на самото висше училище извън нея, които да учат платено. Проф. Биолчев не подкрепя идеята бизнесът да получава властови лостове в образованието, преди да е доказал, че инвестира в него. "Ако представители на бизнеса влязат в образованието, може да се окаже, че вместо да останат в него,
оскъдните държавни средства ще се проточват по известните сенчести схеми
на друго място", твърди ректорът. Намесата на професионален мениджър във висшите училища на практика означава, че академичните ръководства губят властта си, затова те се противят, смятат студентите.
Според Катя от "Европеистика" трябва да се изясни дали има нужда от много, но зле подготвени висшисти, или са необходими по-малко, но качествени кадри. Николай посочва друг проблем. Казва, че с негов преподавател спечелили два проекта за 40 хил. лв. - единият за създаване на университетска правна база, а другият - на публичен регистър на дипломите и академичното CV на студентите. "Парите минаха през фондацията на СУ, бавеха се с по 5-6 месеца, а продуктите от проекта изобщо не бяха внедрени."
Повечето студенти не се ангажираха с мнение колко процента от брутния вътрешен продукт трябва да се отделят за образование. На този въпрос Николай отговаря песимистично: "България избра пътя на инфраструктурните проекти - да прави магистрала "Тракия", а не пътя на образованието. Така че е все тая колко процента от БВП ще заделим за образование."
----------------------
Проф. Георги КАПРИЕВ, ръководител на катедра "История на философията" в СУ, преподавател в Германия:
Такса от 1000 лв. е имуществен ценз
Кой движи икономическите въпроси в държавните университети в Германия?
- Там нещата са ясни, прости и засега работещи. С икономическите въпроси се занимава екипът на канцлера на университета. Те са лоялни до смърт към политиката на университета. Дейността им е строго регламентирана и нямат власт, по-голяма от тази на колективните органи. Те имат правото на инициатива и са длъжни да го ползват, носейки при това пълната отговорност за действията си пред университета, но и пред държавата, защото университетите в Германия са държавни.
Годишна такса от 1000 лв. приложима ли е у нас?
- Не съм компетентен, но такса от 1000 лева при сегашната финансова конюнктура е въвеждане на имуществен ценз, срещу който съм готов да протестирам.
Коя е най-необходимата реформа за един държавен университет?
- Един тест на компетентностите не само на преподавателите, но и на администрацията е задължителен.
Студенти се оплакват, че администрацията на СУ не им съдейства при усвояването на средства по европейски проекти?
- В България няма достатъчно специалисти по създаването и провеждането на брюкселските проекти, няма ги и в СУ.
Как ще коментирате постъпката на ректорите на т.нар. класически висши училища, които се отделиха от Съвета на ректорите?
- Въздържам се от коментар. Но във всеки случай в този съвет има учебни учреждения, които, ако са университети, СУ не е, и обратното.
Каква формация би могла да защитава интересите на държавните висши училища?
- Щом мислите за такава формация, следователно МОН и неговите отдели по висшето образование не си гледат работата!
Колко процента от БВП според вас трябва да се отделят за образование?
- Погледнете в бюджетите на страните от ЕС и не поглеждайте САЩ или Далечния изток, защото можете и да се поболеете от мъка.
----
В България мениджмънтът е непозната дума в управлението на висшите училища. В същото време по света - независимо дали университетите са държавни или частни, ръководствата активно привличат алтернативни методи на финансиране.
"Сега светът е нашата златна мина", казва Андрю Райд, финансов директор на "Кеймбридж юнивърсити", пред чуждестранната преса. В библиотеката в кабинета му се забелязват заглавия като "Първи стъпки в портфолио на мениджмънта" и "Как да инвестираме в хедж фондове". "Сега вече можем да влагаме в хедж фондове, частни книжа и високодоходни акции", казва Райд пред журналисти.
По същия начин вицепрезидентът на "Оксфорд юнивърсити" Джон Худ (59 г.) също се захваща с набиране на средства. През октомври миналата година той довел Джон Деландреа, който се слави с това, че помогнал на университета в Торонто да набере над 857 млн. долара. Худ го назначил да ръководи отдела за развитие в Оксфорд и през 2003 г. той събрал 58 млн. паунда. По същото време "Харвард юнивърсити" в Кеймбридж, щата Масачузетс, набрал 555.6 млн. долара от алтернативно финансиране.
_________________ Утре Наш Става Светът !
|