Ще ги прилагаме, бе Симионе....след 15 години!

Ще се приемат още повече студенти

Сега бъдещите висшисти са 248 хил.
Дневник / Симион ПАТЕЕВ / 3 август



Приемът на студенти да се увеличи с 10% за следващата учебна година, обмисля Министерството на образованието (МОН). "Щом агенцията за оценяване и акредитация е установила, че има възможност приемът да бъде увеличен, тенденцията е да го направим", заяви образователният министър Даниел Вълчев. По данни на статистиката за учебната 2005-2006 г. общо всички студенти са над 248 хил.

Освен това министерството планира 10% от студентите отличници да следват безплатно, докато 20-25% от младежите с най-слаб успех да плащат пълната сума за обучението, без да получават държавна субсидия. Останалите в златната среда ще дават 30% от цялата сума за следването, както е сега.

МОН обмисля още да позволи на университетите да определят сами таксите. "Ако към някои училища напливът е голям, а издръжката на един студент там е висока, не виждам нищо лошо те да увеличат таксите си, както и обратното", коментира министърът. Сега този процес е политически и се решава от Министерския съвет, каза Вълчев. Той допълни, че това трябва да се промени, а МОН трябва само да контролира дали се спазват изискванията таксите да не надвишават 30% от издръжката.

Много е важно да се премахнат ограниченията пред държавните висши училища, за да предлагат платено обучение, смята Атанас Семов, преподавател в Софийския университет. Според него е необходимо институциите да помислят за по-опростен прием в университетите и за отпадане на остарелите кандидатстудентски изпити. Затова той смята за задължително да се установи система от правила, позволяваща във висшите училища да влизат много студенти, но по време на следването те да бъдат отсявани и да завършват значително по-малко. Друго, за което апелира Семов, е да се разработят критерии за оценка на знанията, защото сега отличниците са много благодарение на изпитващите, на които им е безразлично.

В началото на септември министерството ще покани на среща бизнеса, за да обсъдят проблемите на висшето образование, съобщи още Вълчев. Той уточни, че срещата е отворена за широк кръг компании.

Коментар на Редакцията на "ДневниК"

Приемът на висшисти ще бъде увеличен
Безработните висшисти - също
"Дневник" | 3 август


Идеята на просветния министър Даниел Вълчев да се увеличи броят на студентите (виж стр. 3) има две измерения - от една страна, повече "дефицитна радост за народа", както казва Седларов, тоест по-широк достъп до учебните заведения, повече кадри с висше образование. От друга страна - по-лесен достъп с по-нисък бал, по-ниско ниво на обучението, по-малко знания и в крайна сметка - повече безработни висшисти. Когато се планира първото, задължително трябва да се държи сметка и за второто. А най-вече е необходимо приемът в университетите да е съобразен с прогнозите за пазара на труда в следващите пет-десет години.

Случаят обаче не е такъв - просто комисията по акреация установила, че има възможност за увеличаване на приема, и министерството на образованието смята веднага да се възползва. От това ще спечелят учебните заведения, но не и качеството на образованието, което продължава да запада. Университетите имат нужда от все повече студенти, за да им събират по-високи такси и да получават по-голяма субсидия от държавата. Те обаче не могат да гарантират на хората, които обучават, че ще им дадат добра основа, с която да се реализират на трудовия пазар, който ще става още по-конкурентен с влизането ни в ЕС.

Заветните дипломи не са гаранция за наличие на експертни знания, но за сметка на това притежателите им имат претенции за високоплатена работа, каквато в България все още се предлага рядко. А практиката отдавна е показала, че нереализираните висшисти са сред най-проблемните от армията на безработните. Ама какво от това, след като икономическата логика отсъства от българското образование.

Висшето образование чака своите мениджъри


Дневник / Симион ПАТЕЕВ / 9 август




Катя е студентка в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", трети курс "Европеистика". Годишно плаща 300 лв. Георгос е грък. Той също е студент, но плаща по 6400 лв. на година. Чуждестранните студенти според ректорите са едно от перата, по които държавните висши училища получават голяма част от средствата за издръжката си. Към групата не влизат македонците, сърбите и бесарабските българи, които с постановление на Министерския съвет плащат колкото българските граждани, или до 30% от издръжката за образование. От 1 януари 2007 г. обаче статуквото ще се промени, защото с приемането ни в ЕС образователният пазар ще се отвори. Тогава и Катя, и Георгос ще плащат по около 300 лв. годишно.

За държавните университети сигналната лампичка светна твърде късно

казва Николай Михайлов, член на студентския съвет на Философския факултет в СУ. Според него 90% от чуждестранните му колеги на практика си купуват за 3300 евро дипломата, защото образованието, което получават, е на много ниско ниво, а някои дори не успяват да научат български. По данни на отдел "Студенти" в СУ в алма матер се обучават общо 1200 студенти и приходите от таксите им са над 3 млн. евро годишно. Тъй като младежите от страни извън Европейския съюз са минимален брой, очаква се след еврочленството сумата от тези приходи рязко да спадне под 300 хил. лв.

Перспективата е валидна не само за СУ, а за всички държавни висши училища в България. През следващата година всички те ще са изправени пред проблема да получават значително по-малко средства заради отпадането по-високите такси за чужденците от ЕС. Според прогнозите това ще оголи значително перо в бюджетите им - между 1 и 3 млн. лв. за различните университети. Засега са малко и положителните примери с намиране на алтернативни източници на финансиране - европейски проекти, съвместна дейност с фирми и т.н. Подобна практика има например в Русенския университет и в УНСС.

Според Николай вече е крайно необходимо стопанското управление да се отдели от академичното

за да имат резултат бъдещите реформи. Има реформи, за които не е необходима намеса на държавата, казват студентите. Като пример те посочват подновяването на учебните планове и въвеждането на европейската система за трансфер на кредити. "На един наркоман няма смисъл да се дават пари за баничка, защото всички знаем какво ще си купи веднага зад ъгъла", казва Николай. Повечето от колегите му са на мнение, че на университетите трябва да се дават пари само срещу реформи, давайки за пример Физическия, Химическия и Биологическия факултет на СУ: "Те всяка година са на загуба и именно те саботират всички идеи за реформи, защото обект на реформите трябва да са те самите." "Наистина са необходими мениджърски умения при управлението на висшите училища", казва Димитър Колев, председател на Студентския съвет в СУ, и дава за пример изискването директорите на болници да имат мениджърска диплома. Той добавя, че финансирането не е основният проблем и една строга система би могла да свърши чудеса за кратко време. Според Колев приемът на студенти не трябва да се увеличава, а напротив, трябва да се намали драстично, защото

сегашната система не поддържа конкуренцията между студентите и няма метод, по който по-способните да бъдат откроени и стимулирани.



Миналата седмица министърът на образованието Даниел Вълчев съобщи, че на бизнеса ще се даде възможност за пряко участие в делата на университетите посредством бъдещия Закон за висшето образование. Според министъра ще могат да се създават контролни тела към висшите училища, които да включват не само академични представители. Все още обаче работодателите не разглеждат обучението като форма на инвестиция, а е време да започнат да го правят, коментира тази идея Георги, който кара магистратура в УНСС.

Според ректора на СУ проф. Боян Биолчев държавната поръчка трябва да си остане в сегашните параметри и да има свободен прием според възможностите на самото висше училище извън нея, които да учат платено. Проф. Биолчев не подкрепя идеята бизнесът да получава властови лостове в образованието, преди да е доказал, че инвестира в него. "Ако представители на бизнеса влязат в образованието, може да се окаже, че вместо да останат в него,

оскъдните държавни средства ще се проточват по известните сенчести схеми

на друго място", твърди ректорът. Намесата на професионален мениджър във висшите училища на практика означава, че академичните ръководства губят властта си, затова те се противят, смятат студентите.

Според Катя от "Европеистика" трябва да се изясни дали има нужда от много, но зле подготвени висшисти, или са необходими по-малко, но качествени кадри. Николай посочва друг проблем. Казва, че с негов преподавател спечелили два проекта за 40 хил. лв. - единият за създаване на университетска правна база, а другият - на публичен регистър на дипломите и академичното CV на студентите. "Парите минаха през фондацията на СУ, бавеха се с по 5-6 месеца, а продуктите от проекта изобщо не бяха внедрени."

Повечето студенти не се ангажираха с мнение колко процента от брутния вътрешен продукт трябва да се отделят за образование. На този въпрос Николай отговаря песимистично: "България избра пътя на инфраструктурните проекти - да прави магистрала "Тракия", а не пътя на образованието. Така че е все тая колко процента от БВП ще заделим за образование."

----------------------

Проф. Георги КАПРИЕВ, ръководител на катедра "История на философията" в СУ, преподавател в Германия:

Такса от 1000 лв. е имуществен ценз

Кой движи икономическите въпроси в държавните университети в Германия?

- Там нещата са ясни, прости и засега работещи. С икономическите въпроси се занимава екипът на канцлера на университета. Те са лоялни до смърт към политиката на университета. Дейността им е строго регламентирана и нямат власт, по-голяма от тази на колективните органи. Те имат правото на инициатива и са длъжни да го ползват, носейки при това пълната отговорност за действията си пред университета, но и пред държавата, защото университетите в Германия са държавни.

Годишна такса от 1000 лв. приложима ли е у нас?

- Не съм компетентен, но такса от 1000 лева при сегашната финансова конюнктура е въвеждане на имуществен ценз, срещу който съм готов да протестирам.

Коя е най-необходимата реформа за един държавен университет?

- Един тест на компетентностите не само на преподавателите, но и на администрацията е задължителен.

Студенти се оплакват, че администрацията на СУ не им съдейства при усвояването на средства по европейски проекти?

- В България няма достатъчно специалисти по създаването и провеждането на брюкселските проекти, няма ги и в СУ.

Как ще коментирате постъпката на ректорите на т.нар. класически висши училища, които се отделиха от Съвета на ректорите?

- Въздържам се от коментар. Но във всеки случай в този съвет има учебни учреждения, които, ако са университети, СУ не е, и обратното.

Каква формация би могла да защитава интересите на държавните висши училища?

- Щом мислите за такава формация, следователно МОН и неговите отдели по висшето образование не си гледат работата!

Колко процента от БВП според вас трябва да се отделят за образование?

- Погледнете в бюджетите на страните от ЕС и не поглеждайте САЩ или Далечния изток, защото можете и да се поболеете от мъка.

----

В България мениджмънтът е непозната дума в управлението на висшите училища. В същото време по света - независимо дали университетите са държавни или частни, ръководствата активно привличат алтернативни методи на финансиране.

"Сега светът е нашата златна мина", казва Андрю Райд, финансов директор на "Кеймбридж юнивърсити", пред чуждестранната преса. В библиотеката в кабинета му се забелязват заглавия като "Първи стъпки в портфолио на мениджмънта" и "Как да инвестираме в хедж фондове". "Сега вече можем да влагаме в хедж фондове, частни книжа и високодоходни акции", казва Райд пред журналисти.

По същия начин вицепрезидентът на "Оксфорд юнивърсити" Джон Худ (59 г.) също се захваща с набиране на средства. През октомври миналата година той довел Джон Деландреа, който се слави с това, че помогнал на университета в Торонто да набере над 857 млн. долара. Худ го назначил да ръководи отдела за развитие в Оксфорд и през 2003 г. той събрал 58 млн. паунда. По същото време "Харвард юнивърсити" в Кеймбридж, щата Масачузетс, набрал 555.6 млн. долара от алтернативно финансиране.

абе то и без това вече повечето са платени..така че.....особено унсс ..в него се плаща повече отколкото в нбу.....
там си е повече от рушвети и корупция...
много падна ниско този университет
цццццц

Естествено зависи какъв е размера на платеното образование. Но каква ли част от в момента следващите в БГ могат да си позволят платено образование в европейски размери ? И доколко е честно и разумно да се образоват "заможните" за сметка на способните ? Тези 25 % места които ще се отделят за платени бройки могат да бъдат заети от способни студенти.А заможните като искат висше образование ще се напънат да си го вземат(как ми се иска да стане така - те и сега си го вземат просто е обществено известна тайна ).
Първо да вземат да премахнат системата на частните уроци , курсове и т.н. , по които заминават ужасно много пари , а после да искат още.

.

Цената на шестицата и на качественото образование
"Дневник", 04 януари
публикувано врубриката Мнение)


Студентите с отличен успех да не плащат за обучението си, а младежите с по-слаби бележки да внасят най-високи такси, защото това ще ги стимулира да учат повече и ще вдигне равнището на висшите училища.

Поддръжници на тази идея са министърът на образованието Даниел Вълчев и ректорът на Софийския университет Боян Биолчев. Аргументът на министъра е, че трябва да се прави разграничение между студентите, "полагащи усилия и показващи високи резултати", онези на "средно ниво" и тези, които "не полагат усилия и не постигат никакви резултати".

Тази теза не може да бъде оспорена, но по принцип, тя е валидна при практика на оценяване, която не събужда твърде много несъгласия. Всеки, който се е явявал на изпит, знае много добре, че резултатът често зависи повече от късмета, отколкото от положените усилия и натрупаните знания.





Разбира се, и днес има факултети, в които, за да се пребори човек за отлична или много добра оценка, трябва да прекара дълги безсънни нощи над учебниците. Има и преподаватели, които се стремят да бъдат справедливи и се отнасят с уважение към труда на учениците си. Знае се обаче, че на доста места изпитите са фиктивни и там дори не се прави опит за реално оценяване на знания.

Тоест шестицата по специалността Х при професора У изобщо не може да се сравнява с тази във факултета Y и при доцента Х

Нито министърът, нито ректорът обясняват и какво би станало със стипендиите за отличен успех, ако предложението им за отпадане на таксите бъде прието. Ако поощренията останат, тогава ще излезе, че отличниците са два пъти наградени за едно и също нещо - високия си успех.

Ако стипендиите - по 50 лв. на месец, отпаднат, е възможно ощетени да се окажат онези отлични студенти, които сега плащат ниски такси за обучението си, по-малки от годишната сума от стипендиите.

Със или без стипендии, с еднакви или различни такси важният проблем е в начина, по който се преподава и изпитва. Преподавателите, които лесно пишат добри бележки, обикновено през семестъра просто взимат часове, вместо наистина да преподават. Те не поставят изисквания към аудиторията си. Понякога това положение допада на някои академични младежи, защото за мнозина заветната цел е дипломата, а не знанията.

Може би е редно ректорите първо да помислят как системата за оценяване да стане по-адекватна на знанията и труда на възпитаниците на висшите училища.

Ректорите, както и министърът, би трябвало да наложат и работеща система за контрол на качеството на образованието

Ако това не се случи, може да се окаже, че онези, които успеят да се снабдят с отлични оценки, ще учат без пари, а останалите ще плащат и за тях. Съмнително е дали такава практика би насърчила качеството на образованието, но е сигурно, че ще увеличи корупцията.

Идеята на Даниел Вълчев и Боян Биолчев е без такси да следват от 5 до 10 на сто от всички приети в университетите. При липсата на статистика е трудно да се каже дали отличниците на са по-голям процент. Възниква и въпросът колко отличен трябва да е балът им, за да попаднат сред облагодетелстваните - 5.50, 5.80 или кръгло 6.

Разговарях по тази тема с ректора на едно от най-големите висши училища. Той каза, че предлаганата система е "безумие, което ще доведе до носене на студентски книжки, връзкарство и молене на преподавателите за по-висока оценка". Иначе финансово планът си го бива и ще повиши осезаемо приходите, допълни ректорът, който обаче помоли името му да не бъде цитирано.

-----------------------------------------------------------------------------------

*колега от Студентски съвет на СУ ми написа по мейла подробната си теза. Ще го помоля да публикуваме мнението му тук

Това с успеха, определящ размера на таксата наистина не е добра идея, защото тогава все по-малкото студенти, които наистина искат да научат нещо, ще станат бележкари и ще стане борба за оценки - тъпо, нали? Да не говорим, че оценката зависи в много-много малка - за съжаление - част от знанията на студента, а в повечето случаи от прценката, кефа или хороскопа на преподавателя... Но ето моето мнение
Затова съм гласувал, затова съм избрал тези хора, за да може да не се притеснявам при всяка една реформа. Нека докажат, че са професионалисти в това, което вършат, и измислят нещо, което да удовлетворява всички. А лично мнение - цял свят си плаща - има изключения, разбира се - за висшето образование, няма как да се делим, колкото и лошо да е това за страшно много хора (включително и за мен самия). Неизбежно е. Изчакваме развръзка

Съгласен съм с Хри100. Добрите студенти не са винаги отличниците. Но според мен платеното образование ще си има и хубавите страни. Образованието ще се превърне просто в още една пазарна ниша,чийто продукт ще се подобрява от вътрешната конкуренция. Т.е. за да привлекат повече студенти следователно повече пари те ще трябва да повишат качеството на услугата, която предлагат. И тогава за ректори ще трябва да се избират хора с добри мениджърски умения, защото от това ще зависи оцеляването и финансовото благоденствие на университета.

Завръща се платеното обучение в университетите

Ректорите са против идеята да се назначават от премиера

"Дневник", Симион ПАТЕЕВ >>
11 март, 21:17


Университетите ще имат възможност да приемат студенти платено обучение извън държавната поръчка. Висшите училища сами ще определят студентските такси, за да се конкурират чрез тях, но при фиксиран от държавата максимален размер. Ще им се даде и свобода да преценят дали най-добрите студенти да следват безплатно, а най-слабите да плащат пълния размер на обучението си. Това предвижда стратегията за висше образование на просветното министерство, която беше обсъдена в събота на среща на ректорите с премиера Сергей Станишев, министъра на образованието Даниел Вълчев и председателя на парламентарната комисия по образование Лютви Местан.

Висшето образование трябва да се масовизира и да загърби останалия от миналото елитарен характер. По-големият брой образовани млади хора ще допринесат за развитието на страната, заяви Вълчев. В момента броят на студентите в България е около 250 хил. Според управляващите университетите могат да разширят приема си с още 50 хил. в следващите години, тъй като акредитацията и капацитетът на някои от висшите училища го позволяват.

Идеята за връщането на платеното висше образование, което съществуваше до 1999 г., беше приета положително от ректорите, особено на по-големите вузове. Те обаче се обявиха против друга идея, която увеличава намесата на държавата в управлението на университетите, макар че малцина посмяха да я оспорят открито в дискусията. Стратегията предвижда ректорите да се назначават от премиера по предложения на общите събрания на университетите. В нея е залегнало още във висшите училища ще бъдат създадени настоятелства от 9 до 15 души, като половината ще се избират от академичните съвети на вузовете по предложения на ректорите, а другата половина ще назначава премиерът по предложения на ресорните министерства. Във втората квота ще влизат и представители на бизнеса.

Въпроси като качеството на висшето образование и имотите на университетите останаха на заден план и за тях ще се организират нови дискусии.

Най-важните промени ще влязат в парламента до месец-два, за да се приложат още през следващата учебна година, ангажираха се управляващите. Останалите ще залегнат в нов закон за висшето образование, за който не бяха поставени срокове.

По време на дискусията Даниел Вълчев призова за увеличаване на държавните разходи за образование. Отговорът на премиера беше, че средства в университетите няма да се наливат произволно, а само ако се харчат ефективно и ако ректорите предприемат действия за реформиране на вузовете. "Най-удобно е да се иска от бюджета, а има толкова начини за алтернативно финансиране, които не се използват", заяви Станишев и призова бизнесът да инвестира повече в образованието, защото страната изостава по дял на частните капитали. Според ректорите има законови пречки пред бизнес инвестициите в университетите. Те настояха спешно да се създадат данъчни облекчения за компаниите.

Законът за висшето образование ще изпревари стратегията си


"Дневник", Симион ПАТЕЕВ >>
25 март, 21:15


Стратегията за висше образование, която все още е проект на просветното министерство, е на път да получи законова форма, преди още да е одобрена от правителството и парламента. Проект за изменение на Закона за висшето образование, който обхваща основни идеи в нея, тези дни беше внесен в Народното събрание от парламентарната група на НДСВ.

Ако бъдат приети текстовете му, таксите в университетите могат да скочат драстично още от следващата учебна година. Проектът предвижда те да се определят от академичните съвети. Горна граница ще бъде определената от кабинета издръжка на обучението по професионални направления. За миналата година тя е средно 2300 лв. на студент. Университетите ще могат да ги вдигнат до максималния размер, ако има голямо търсене, обясняват вносителите. Ако поискат, висшите училища могат да въведат и диференцирани такси. Така на практика ще отпадне досегашното изискване таксите да са до 30% от издръжката. Формирането на цените ще се запази обаче за учещите в момента.

Изрично се въвежда задължение на държавата да осигури условия за достъп до образование независимо от социалния и икономическия статус. За целта се очаква тя да разработи система за студентско кредитиране и да бъде гарант по заемите.

Проектът е подкрепен от депутати от БСП и ДПС, обясни вносителят Татяна Калканова. "Искаме да избегнем бавната процедура през Министерския съвет - стратегията ще е готова едва в началото на лятото, а някои промени, по които има консенсус, не може да чакат", поясни тя. Според нея те трябва да са факт до края на май, за да влязат в сила от новата учебна година.

Промените във висшето образование поеха към пленарната зала

Таксите във ВУЗ се вдигат. Обмисля се система за кредитиране

"Дневник", Симион ПАТЕЕВ >>
днес, 18:46


Държавата ще позволи на университетите да вдигнат таксите на студентите до размера на цялата издръжка, която определя Министерският съвет (средно 2300 лв. за м.г.) Предстои обаче да се разработи система за студентско кредитиране, за да имат равен достъп до образование всички младежи без оглед на социално-икономическия им статус. Около това се обединиха народните представители в комисията по образование и просветният министър Даниел Вълчев.

Двата законопроекта за изменение на Закона за висше образование поеха към пленарната зала. Най-вероятно ще се гледат на първо четене в сряда, заяви председателят на комисията Лютви Местан. Според него трябва да се побърза, защото предстои ваканция и има опасност промените да не се приемат в срок и да не влязат в сила за следващата учебна година и новата кандидатстудентска кампания на университетите. Основните дебати по законопроектите ще се състоят между първо и второ четене обясниха депутатите и постигнаха принципно съгласие по всички изменения.

Единствено Димитър Камбуров от ДСБ и синдикатите оспориха открито текстовете. Според синдикатите е опасно да се правят законодателни промени преди да е готова цялостно самата стратегия за висшето образование.

Камбуров пък настоя стопанското управление на университетите да се отдели от академичното, за да има някакъв ефект реформата. Според него създаването на настоятелства няма да е от голяма полза, защото ректорите еднолично имат последната дума по всички въпроси на управлението. "Ректорът от своя страна е заложник на подчинените си, които го избират", заяви още депутатът. Той предложи също да отпаднат приемните изпити в университетите и да има пълна либерализация на входа, каквато е идеята и на министерството на образованието. По думите му по-нагоре трябва да има строг контрол и пресяване на студентите, а не всеки, който влезе да учи, да завършва. Последното от предложенията на Камбуров е таксите на студентите да зависят от социалното положение на семейството и доходите на родителите.

Приемните изпити ще отпаднат от самосебе си, защото висшите училища ще са изправени пред недостиг на студенти, заяви Даниел Вълчев. Местан добави, че това ще се случи, когато бъдат въведени окончателно матурите.

"Аз съм на мнение, че нито едно талантливо дете не трябва да плаща за обучението си", заяви още министърът. Затова трябва да помислим и за развитието на система за кредитиране. Заемът например може да се опрощава, ако студентът е работил определен брой години в България, добави той. Важно е не, че таксите ще се вдигнат, а че ще си проличи кои са най-добрите университети, защото именно те ще ги повишат, обясни Вълчев.

Колежите предизвикаха продължителни дебати между депутатите, министъра и присъстващите няколко ректора. Становището на управляващите е, че тези от тях, които покрият новите акредитационни изисквания, ще продължат да съществуват, а останалите ще бъдат закрите. Предстои да се уточни и дали колежите да могат да обучават в бакалавърска степен за три години.

Мой преподавател, когото много уважавам, каза, че преди 15-тина години са писали 4.00 на хора, които сега биха изкарали 6.00, не че и сега нямало такива шестици.

Интересно ми е, СУ получава най-много пари от всички държавни ВУЗ-ове в БГ, а тоалетните на УНСС са по-луксозни от ректорския кабинет в СУ. Къде отиват тези субсидии?
Според мен- вдигат се таксите за да може да се продължи да се краде от субсидиите...

Студентите подкрепят увеличението на таксите при определени условия

Настояват да участват в определянето на таксите и да има достъпни студентски кредити

"Дневник, Симион ПАТЕЕВ >>
29 март, 12:41

Подкрепяме идеята да има ръст на студентските такси, но само, ако бъде разработена система за студентско кредитиране. Това заяви председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Йорданов. "Даваме си ясна сметка, че увеличение на таксите ще има. Трябва обаче да си дадем сметка, че това ще диференцира висшите училища по показател качество и най-добрите ще могат да си позволят да въведат по-високи такси", допълни колегата му Драгомир Стефанов.

Студентите поставиха няколко условия към държавата и университетите в случай, че се стигне до увеличение на таксите. На първо място те поискаха по време на обучението си младежите да изплащат само лихвата по кредита, но не и главницата. На второ място пожелаха да има данъчни облекчения за компаниите, които наемат току що завършили студенти. Според тях държавата трябва да е гарант по кредитите и да бъде създаден специален фонд. Другото им искане е на студентите с най-висок успех да се опрощава част от лихвата.

"Трябва да си дадем сметка по-високо качество ли искаме на висшето образование или социално поносими такси", добави още Стефанов. Студентските представители прогнозираха, че няма да има университет, който ще вдигне драстично таксите. Просто няма да има кой да им ги плати, аргументираха се те. Според Стефанов държавните висши училища ще могат да се конкурират и с частните, освен помежду си, тъй като сами ще определят таксите си.

Очаква се промените във висшето образование да бъдат разгледани от парламента следващата седмица. По този повод Даниел Йорданов заяви, че между първо и второ четене ще бъдат внесени предложенията им. "Ще предложим в определянето на размера на таксите да участваме и ние. Досега те бяха съгласувани с националното представителство, а за напред могат да се съгласуват между академичните съвети и студентските съвети", обясни Стефанов.

Настояваме да се създаде система за обратна връзка и в края на всеки семестър студентите да оценяват преподавателите си, казаха още студентите. Според тях изпитите трябва да са задължително писмени, за да има по-голяма обективност.

Студентите поискаха да се промени модела на управление на студентските общежития. Според тях трябва да има публично-частно партньорство или концесии, за да се подобрят условията в тях. В момента на един учащ се полагат 6 кв. м, за които плаща около 40 лв., обясниха те. Работим по проект с министерството на образованието за поетапно реновиране на общежитията. Добре ще е да ползваме примера на Варненския университет, където е използвано публично-частно партньорство, обясни Йорданов.

Статията е достъпна само в "Дневник" онлайн

Утре ще гостувам с колеги-студенти в БНТ (Вижте кой, събота, 19.00). Дискусията е за висшето образование. Май ще има ректори и представители на МОН. Ще се опитам да кажа около десет изречения:

Висшето образование има нужда от разделяне на стопанското от академичното управление. Университетите са като корпорации. Ако нещо в тях не върви, виновен е изпълнителният директор (ректора), защото явно не е добър мениджър (но не лош преподавател, правете разлика). Университетът (СУ) прави много неефективни разходи, като например издръжка на звена, в които няма реципрочен брой хора и ресурси или плаща за неща, които не би трябвало да съществуват (почивни бази, програми, парно в топлите дни и прочие).

Обмисля се вдигане на таксите, което е необосновано. Ако се оптимизират неефективните разходи, ще се спестят средства, които иначе сега ще се вземат от студентите. Моята теза е, че няма нужда от драстично повишаване на таксите или повишаване на процента от БВП за висше образование, защото и без това няма да го повишат (може би само с темпа на инфлация да го качват). Време е да има настоятелства към висшите училища, съставени от професионалисти, а не от преподаватели. Академиците трябва да се грижат за обучението, а мениджърите за тяхното благосъстояние.

Трябва да се промени начина за избиране на органи за самоуправление в университетите. В момента ректорът зависи от Общото събрание, което го избира и в същото време е работодател на избирателите си. Незнам каква промяна, мислете и вие, но това е порочен кръг.

На университетите е вменена атономия, която нямат капацитет да оползотворят. Как да го кажа по-ясно - академиците са академици, но не винаги са добри мениджъри! Това е като разделението на властите. От каквото разбираш, това правиш. Автономията на университетите е неправилно скроена.

Университетите трябва да сключват договори с компании за стипендии и стажове. Трябва също така да направят свои фондации, да търсят активно дарители, да печелят проекти и да мислят все повече за алтернативно финансиране. Щом държавата няма да дава по-голяма субсидия, трябва да се търсят все повече начини за алтернативно финансиране. Студентските заеми скоро няма да заработят ефективно. Може би след години - да. Затова смятам, че таксите не трябва да се пипат драстично. Може би с до 100 лв. на година.

Ректорът на СУ обаче заяви пред мен, когато му казах всички тези неща, че държавата е длъжна да се грижи за висшето образование и за неговото финансиране. С това мислене няма да се оправят нещата! Студентите ще се изпокарат помежду си, докато разберат, че е необходима управленска реформа, а не каквато и да била друга промяна. Преди време обичах да давам този пример - ако една майка даде на детето си два лева и то ги похарчи в компютърния клуб, вместо за закуска, то какъв е смисълът майката да му дава с по левче повече всеки ден (в "24 часа"). Същото важи и за университетите. Не им давайте повече. Нека сами потърсят. Крайно време е!