Всъщност доколкото знам първи
в Европа използваме авиация за военни цели. В световен мащаб италианците са ни изпреварили в Итало-Турската война от 1911г. само дето тая война се е водила в днешна Либия.
Артилерийската тактика, за която говориш е т.нар. огнен валяк. При него артилерията подлага вражеските позици на ожесточена канонада, която парализира пехотата на противника, докато междувременно нашата пехота тръгва на щурм под прикритието на артилерийския обстрел. В един момент оръдията млъкват, а турците вадят ей такива физиономии -
- когато виждат току пред себе си българската пехота атакуваща на нож - шок и ужас. Доста рискована тактика, тъй като лесно може да се получи липса на координация и нашата артилерия да избие нашите войници. В случая това не се е случило. Въпреки това сред нашите редици има жертви на приятелски огън поради на моменти лошата координация на частите в различните сектори на обсадата.
Колкото до Тутраканската битка, там така сме напердашили румънците, че сигурно и досега ни кълнат преди да хапнат мамалига
След като България предава на Румъния териториите на североизток от линията, намираща се на трийсет километра южно от Тутракан и Балчик, румънците превръщат Тутракан в страховита крепост, съперничеща на Одринската от Балканската война. Тук българската стратегия отново доказва, че непревземаема крепост няма. (Уточнение - не си представяйте крепостни стени и ровове, тук става дума за много по-големи мащаби като територия извън града, за окопи, бодлива тел, насипи, батареи и т.н) Та Тутракан е опасан от две защитни линии с формата на полукръг. Зад тях е Дунава. Защитните линии певдставляват насипи с артилерийски позиции, картечници и всякакви гадости, а между тях има широк изкоп. В случай, че българите превземат първата линия румънците възнамеряват да ги избият като пилци от втория насип докато те се намират у долО. Обикновено такива крепости са превземани с дълга обсада, изтощение на врага и т.н. Командващият Трета българска армия (не му помня името) обаче взема нестандартно решение. Хвърля войските в директна атака в тясна формация, без да си прави труда да обсажда всички позиции. Нашата артилерия си върши работата превъзходно и пред изумените погледи на румънците нашите войници се врязват като клин в един тесен участък от първата линия. Нейните защитници са обърнати в паническо бягство към втората линия, като по пътя много от тях са избити у долО от нашите пехотинци и картечари от връО. С технит камъни по тяхната глава. Българите заемат позиции по първата отбранителна линия. През нощта румънците правят контраатака, но попадат в месомелачкатамежду двата насипа. Обърнати са отново в паническо бягство, много от тях се бухват у Дунава назад към Румъния, много се давят и много са застреляни. Ами кофти си е на война, особено като губиш. Тотален шок и ужас!
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
и ще завърша с подписа на Vintersong,който гласи ДЪЛГ И ЧЕСТ.Наш дълг е да не забравяме тези наши деди дали живота си за националния идеал,защото такива хора и техните подвизи поддържат позамрялата ни чест и достойнство !
